Бях забравил за миг, че съм аз.
Бях забравил за миг, че съм този,
онзи мъж с неприятния глас
и със хиляди неми въпроси.
Бях забравил, убийствено сам. ...
Пеперудите не са ли като балерини!?
Не озаряват ли с свойта нежност нощта!?
През тези всичките изминали години,
като усмивка нежна не премахват ли
насъбралата се в теб тъга!? ...
Дано ме намокри цяла дъждът!
Страховете ми да отмие!
Да ми прошепне, че ти си мъжът,
който може от дъжда да ме скрие.
Да ме прегърнат със сребърен звън ...
Жените са големи дяволи, но рогата ги носят мъжете. ;)
🇧🇬
Съгласието потвърждаваме със "да"
и всички го приемат еднозначно,
но отговорът "не" от устата на жена
винаги звучи загадъчно и многозначно.
.................................................................... ...
Защо се случват всички чудеса
във времето на сиви невъзможности?
В морето приютява се сълза,
преляла от допуснати тревожности.
Очакваните мигове възторг ...
Хората все казват: „Не занимавай се, не е единствен."
Добре, а какво ще стане, ако все пак за мен те искам?
Хората все казват: „Ще ти мине някой ден, помни."
Този ден ще помня, зная, но само ако с мен си точно ти.
Хората все казват: „Ако трябва, забрави го, моля ти се, порасни!" ...
За народа си умряха те! Народът им измира! В памет на Ангел Петров.
🇧🇬
Лежат в студени гробове безмълвни
Левски, Ботев, Бенковски, Обретенов.
Гледат те със скръб в очите
как народът български измира.
Дяконът в гроба се обърна, ...
Очите ми камбана са – звънят –
дали ще срещнат твоите в мрака?
И срещат ги, а те защо ли си мълчат?
Не знаят ли, че точно тебе чакам?
И пламват в огнен вихър като луди ...
Аз съм такава и не мога да бъда различна.
И съм единствена -
най-истинска в своите стихове.
Нося в душата си обич орисана
и света преоткривам като дете. ...
Оглеждам се на София в очите –
замислени, обърнати към мен!...
Тя сякаш иска нещо да ме пита,
но бързо свежда поглед уморен!
И в погледа ù стапят се звездите! ...
Commedia dell'Arte е битието днешно.
Героите - маскирани, от всеки ъгъл
хитро се споглеждат... Трапеза, вино,
смях и танци - жестове и пантомима в бяло -
а всичките участници във карнавала ...
Не мога да задържа болката
Греха си съм целувал до премала,
навярно в сън, изпъстрен с чудеса,
така и тя дори не е разбрала -
невинна среща ме след сън сега. ...
Искам в стиха си звезди да рисувам,
на небе полумесец огрял.
Но сега трудно думи намирам
и стихът излиза някак си вял.
Искам за макове чудни да пиша, ...
Големият мъж не плаче на ничия гръд.
Когато опасно се влюби - превръща се в път.
Надалече се скита. Философски мълчи.
Титанично потъва до звездите почти.
Не застава виновен пред страшния съд. ...
Детството ми - стар забравен замък,
пътят е обрасъл във треви,
в розовите храсти на душата
заровен споменът мълчи...
Поточето и днеска там бълбука, ...
ВЕЗНА Ах, окото – издайник неверен,
телескоп е към твоята същност,
към студена и мрачна вселена.
Слава Богу, далеко съм всъщност.
И напразно защо да се взирам? ...