От всеки българин добре се знае:
животът ти за да се оправдае,
ако фиданка не си посадил,
би трябвало змия да си убил!
Овошки аз над сто съм засадил! ...
Тихо плака Септември...
Тихо плака Септември, а после се скри зад баирите
и потъна в зеления ирис на всички изгубени приливи.
И дълбоко вчертано в сърцето на малка седефена мида
се пропука небето. С последния крясък на птиците. ...
Стена, издигната от хиляди години,
създадена да брани земна благодат.
В прегръдките ти райските градини
разнасят славата за този южен град.
Водите чудодейни на телата болни ...
Когато отново те чакам, значи съм някъде, където
всяко стръкче трева е ласка вълшебна на южния вятър,
с пеперуди, танцуващи танц на облаче синьо в небето,
и херувимчета бели махат крила в небесния театър.
А казват, че в него, неземния, няма място за всеки - ...
Всички сме на този свят родени,
не за да живеем, а за да умрем.
И все да не ни достига време
на любимите да кажем ,,Обичам те!’’.
Нали уж дишаме, за да живеем, ...
Вземи ме, лодкарю, в лодката стара!
Зората розови устни разтваря,
пали с целувка пожар над морето
и буди копнежи сладки в сърцето.
Вземи ме, лодкарю, в лодката бяла! ...
Изправете се!
Защо прекланяте глави ?
Не виждате ли какво зад маските се крие?
Никога вече Ден след ден...
Отвориха се очите ми за мрака в душите ви. ...
Искам ти да си до мен,
да усетя тялото ти в този ден.
Искам да ме целуваш навсякъде
и така с теб да продължим.
Да се движим плавно в страстен питъм, ...
Тръгвам си заедно със слънцето,
но като него дали ще се върна?
Грешки допуснах, признавам,
но ти също гръб ми обърна...
Ще отпътувам с последните лъчи, ...
Ако си мислиш, че пак ще се върна,
и пак ще протегна любовно ръце,
сбъркал си, принце, не ще се обърна,
(има толкова много мъже като теб).
Загубих години по спирки и влакове. ...
Ела, да помълчим на бира и цигара,
въпросите да се наметнат със мъгла,
погледнем ли се, грешките прегарят,
горчилката виновно стапя се в жарта
на огъня, роден от нашите желания, ...
Съмнявам се, че времето лекува,
зарастналите рани са лъжа
и болката от тях не се сбогува.
Какво, ако напред не продължа?
Какво, ако не искам да се справя? ...