До мен се сгуши, уханието ти тихо ме унесе.
Сънувах те, разхождаща се в моето сърце.
Събудих се от тонове на нежна песен.
Пред мен изгря най-милото лице!
Сънят е моята реалност несравнима. ...
Не искам СИВОТО в моя живот!
Нито сиви мъгли, нито сиви одежди,
нито хора сиви - и скучни и зли,
нито сиви дни без красиви надежди.
Сива скука – в гърлото тя ми горчи. ...
Кажи ми как погледът ми да не е твой.
Та твоята усмивка спасява живота мой.
Кажи ми как да те отмина безразлично.
Та ти си нещото, което осмисля всичко.
Кажи ми как да не изтръпна пред теб. ...
Дете ме пита що е слънце.
- Слънцето грее от небето - обясних.
- То не грее, ами свети! - каза... и от срам се скрих.
Дете ме пита що е огън.
- Това е пламъчето, дето бавничко топи свещта. ...
Повече не искам да умирам бавно
и ще търся да се случи изведнъж.
Но сърцето ми дано остане цяло
и го получи момиче или мъж.
Животът и без мен ще продължава, ...
На гроба й приседнал със въздишка,
не се виниш за тръните в пръстта.
И аз съм тук, една прозрачна нишка
под булото на втората жена.
Не съм подарък, нито съм икона, ...
Някой да ме изкара от този свят!
Моля ви, не ми се живее!
Бях момиче, което знаеше само как да дивее!
Бях дете, което можеше да мечтае, а сега съм затворена в тяло на жена, която само роптае!
Моля ви, не ща да живея. Не зная как да се смея! ...
- Защо умираш, мамо? - не попитах.
В прозореца вилнееше небе,
дълбоко като есенна молитва.
Бях възрастен. На двадесет и две.
- Защо умираш...? Хапах си езика. ...
(от ръка разстояние)
Отблизо съм по-стара от света,
по-черна от девети кръг на Ада.
По мярка и размери – трън в пета -
и труден шанс такава да се падам. ...
Ще дочакам завръщането ти тази нощ
и в ресници съня си ще скрия,
ще разпаля студа, ще зашия със нож
болен спомен; ще сложа босилек.
А в сърцето ще скрия сакрална тъга ...
Крачиш към залеза с бързи стъпки,
навред усмихват ти се цветята.
И щастливи пукват всички пъпки,
щом погалиш със ръка земята.
Весели пеят всички птици, ...
Напиши ми живот. Без идея и без пунктуация.
Напиши ми любов като приказка с плоски герои.
Пък дано се подхлъзнат на тях и си счупят капаците
всички топли прозорци, които не стават за мои,
всички кухни, постлани със прясно изпечени съботи, ...
Намерих те на роден кръстопът,
не знаеше и сам къде пътуваш.
Отворих сетивата да не спят,
проправих път да ме сънуваш.
Разголих любовта - без пол и плът, ...