Стихи и поэзия современных авторов
Хайкуподобие 🇧🇬
есен свита в черупка
закуска за гарвани
Зад тъмнината... 🇧🇬
Ако удариш здраво
тъмното стъкло,
то непременно
ще пропусне ...
По стъпките на лятото 🇧🇬
е залезът – пламък червен.
По джапанки летният ден
куцука по нея полека.
Догаря в прощален рефрен ...
Гаси 🇧🇬
Има ли значение кога ще умреш?
Има ли значение кога ще говориш?
Има ли значение кога ще мълчиш?
Повторението обезсмисля ...
Осъден 🇧🇬
сред спомени стари,
сред хора печални
с погледи празни,
ужасни и същевременно опасни. ...
Слепота 🇧🇬
към пропастта пред нас -
ние плачем без глас.
Тегло сме теглили,
вериги, окови сме носили, ...
Ще вечерям звездите 🇧🇬
и самотният вятър ще бръска - за черен пипер.
Залинял и бездомен да търся мечтите си, късните,
огладнях до премала по пътя на моя безмер.
Несподелян и сам, като язовец, нейде в чукарите, ...
Бяла въздишка 🇧🇬
с бяла рокля с безкрайни наметала,
танцува с мен, а аз се смея,
стъпвам по невидима красота.
В нощта ми дошла е с бяла приказка, ...
Есента! 🇧🇬
и виждам как зеленината
бавно в нощта
просто отива си...
По това познах - ...
Искам II 🇧🇬
в което сутрин изгяват очите ти
и да съм дъждът,
който целува косите ти,
(защото често забрявяш чадъра си), ...
Звезден валс 🇧🇬
Песни на щурци дочувам.
През прозореца тършувам.
Луната е толкова красива!
Нереално с реално в едно слива. ...
Върни се, лято! 🇧🇬
няма ги топлите дни,
отиде си щъркеловото ято,
сбогувахме се с много игри.
Вече ги няма цветята красиви, ...
Лунен стих 🇧🇬
галещо нежен,
а от него копнежно
струи светлина!
Ти си моята обич... ...
Доброто и (или) правилното 🇧🇬
Не сме ли роботи, кажете,
с програми отдавна избрани,
които задвижват ръцете,
краката, но не и ума ни?! ...
Отписател 🇧🇬
Усещах, че съм даровит писател,
но се настроих някак поетично.
До смърт обидих главния издател,
но, бога ми - не вложих нищо лично! ...
Старец 🇧🇬
Над големия гараж,
там, на осмия етаж,
се открехва вратица.
Излиза душица. ...
... празник на мечтите 🇧🇬
усмивката и всичко.
Копнежът топъл
още в мен -
осеян от безброй ...