Стихи и поэзия современных авторов
Корабът на Одисей 🇧🇬
вълните се надбягваха
с делфините.
И корабът на Одисей воюваше
със дракони. И Божества. ...
Прошка 🇧🇬
Да се прощава е божествено,
но дали сме Богове??!
Днес не ми се иска
да съм аз добра. ...
Стари истини 🇧🇬
Зад зъбите си стискам стари истини.
По-стари от разглезения свят,
във който всичко някак е безсмислено.
И хората изгубиха човешкото. ...
Когато заплачат липите 🇧🇬
Когато заплачат липите
със жълти красиви сълзи,
спомни си тогава за дните,
когато със теб сме били, ...
Букварчето на Бога 🇧🇬
... тъй както малкото дете
със пръстче срича по буквара,
но колко труднички са те! –
словцата дом, любов и вяра, ...
Подготовка 🇧🇬
ненадейно, или нещо различно, добре!
Да го приема спокойно се уча, опитвам,
всяка утрин ликувам, а вечер притихвам.
Всеки край е ново начало, зная път към простора ...
Не свикнах 🇧🇬
Никога не свикнах със тълпата!
Със сивата, безличната тълпа!
Тълпа обречена на тъмнината,
жадуваща искрица светлина! ...
Две положения 🇧🇬
Има положения две основни
Във света.
Право и обратно, ляво-дясно
Хоризонтално-Вертикално, ...
Ох! 🇧🇬
... задавам си убийствени въпроси – и отговорите добре ги знам –
защо беднякът левчета си проси, но никога не пали свещ във храм?
Защо кохорти златни политици си построиха своя Земен Рай? –
и цял ден трупат крадени жълтици, доде търкалям своя сух кравай? ...
Голгота 🇧🇬
... денят ми си отиде изведнъж
и мракът върху мен се сгромоляса,
и седнах аз – един самотен мъж,
да пия сам на празната си маса, ...
Научѝ ме да обичам 🇧🇬
без в чужд живот да се меся.
Блàга дума да кажа – без да лаская.
Обективна да съм – да се старая.
Чужди рани с мехлем да превързвам. ...
Да си простим 🇧🇬
Какво ли обич трябва да прощава!
Едничка тя любов и сили дава,
до невъзможност грешките отрича!
С целувка нека с теб да си простиме ...
Hай-тъжните ви дни да засияят 🇧🇬
Магия носи – скрита и от мене,
дори плътта да падне на колѐне,
с бял стих и две-три ноти я теша.
Объркана изглежда, плаха пред съда, ...
Другата Аз 🇧🇬
в дълбока, усойна дъбрава...
Непозната за Другата бях,
неподвластна на логика здрава.
Щом от себе си бягам сега ...
Когато утре няма да ме има 🇧🇬
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...
Душата завещава 🇧🇬
а устните да сдържат яростта,
душата безвъзвратно завещава,
да не политнем нивга в пропастта.
Научим ли ръката да подава, ...
Любов пулсира в ритъм на соната /сонетен венец/ 🇧🇬
(Сонетен венец)
**** 1 ****
Бих искала да бъда пеперуда.
Омайваща на фона на дъгата. ...
Сълза 🇧🇬
*****
Бистра капка сълза в ресниците спряла.
Дълъг път от сърцето до света извървяла.
Тиха, плаха, несигурна ще се откъсне, ...
Бели стъпки в душата 🇧🇬
Да си простим е време, май –
и, ако може – да забравим.
В товар ли залчета корави
ще мъкнем до самия край? ...
В замръзналото кралство 🇧🇬
В замръзналото кралство
сред вечните ели
живеех си щастливо
при горските сърни. ...
Тя, гордостта 🇧🇬
„прошка искам, прошка давам”...
Тя, гордостта,
е лош съветник
и пречка да се примирим ...
Като жена! 🇧🇬
като мъничка капка роса,
като вопъл разтърсил душата ти
след последния стон на нощта.
Да ме беше потупал по рамото ...
12+ Никога със БСП 🇧🇬
грабнах старата шейна
и заминах във Пампорово
да се спускам по леда.
Взех със мен една другарка ...
Молитва на Сирни заговезни 🇧🇬
... понякога – когато съм замислен – печалното си минало чета –
изчистих ли греха си, Ице Христе, че праведно да дишам на света,
бях ли добър със всички светли хора, които изпроводих в своя друм,
или ги натоварвах – без умора! – с приумиците в своя луднал ум, ...