Стихи и поэзия современных авторов
Then 🇬🇧
https://allpoetry.com/poem/12377798-Then-by-Tanya-G.-Guleria
When the morning sprouts from the night
Like a snowdrop from the brown land
And from the window rays of light ...
Дяволът днес е в бяло 🇧🇬
просто е. А дали?
Вярата – все наужким,
истината боли.
Сребърници стотици, ...
Песъчинка от пейзажа 🇧🇬
... печална песъчинка от пейзажа,
погълната от бясната вълна –
по цяла нощ в тръстиките на плажа
седя си под безмълвната луна, ...
Сълза 🇧🇬
Забравих вече кой съм, откъде съм.
Не помня ЕГН, адрес, PIN-код.
От Господа живея – афоресан.
Но и това е форма на живот. ...
Кибритена клечка по пътя към Рая 🇧🇬
Разгърден, вятърът довлече
стадата облачни над мен
и бързо в падащата вечер
студът взе къщиците в плен. ...
Прашинка е всеки човек 🇧🇬
три измерения на времето,
но винаги един е мостът
на пътя ни и носи ни течението
на нашия живот. ...
Храм и олтар 🇧🇬
дето завиждат и клеветят.
Искам да мога да ги изтрия,
не само в мен, а от целия свят.
Искам, когато подавам ръката, ...
Разстила езерото лек покой 🇧🇬
и иска да ми каже нещо, да.
И в снежна зима, и във летен зной
привлича ме с вълшебната вода.
И в снежна зима, и във летен зной ...
Спасение 🇧🇬
без никаква надежда за спасение.
Не мога да дишам,
сърцето ми отказва да тупти.
Душата ми, крещи колко много я боли. ...
Майките на поетите 🇧🇬
в къщи ги очакват късно вечерта.
Те силни жени са, не се вайкат,
на лицето им има и усмивки и тъга.
Те пращали са синовете си на война, ...
Саркастично 🇧🇬
От тотото - печалба! Милион!
И ти веднага цъфна, нежно цвете,
почти блондинка. С грим и силикон.
Прегръдката ти е като магия. ...
В една посока сме, това ми стига 🇧🇬
Да се посмеем. Може да поплачем.
Каквото беше, казваме си, беше,
от утре ще е някак другояче.
Не можем да се върнем отначало. ...
Женско биле 🇧🇬
Мома ли беше? Дявол знае
"Ухание", Александър Белчев
По дяволите тази мисъл!
Любов ли е? Не вярвам! ...
Първи в понеделник 2024 🇧🇬
да спрат войните от първи в понеделник
Путин, Байдън, Ким, Нетаняху... и т.н.т
как ли спите, така ли се "приспиват" децата - животът ви понеже ви е кратък
Един ще съди, не и аз ...
Ти беше... 🇧🇬
сърцето в нежност обвила.
Заслужена земна награда,
като прегръдка на самодива.
Ти беше храм сред цветята, ...
Ден за прошка 🇧🇬
Той добър е светът, ала ние сме лоши стопани.
И защо ли за всичко все другият да ни е крив?
Кой ли повод е дал да се мислим за богоизбрани –
досието ни Господ ли писа със златен молив? ...
Пътят на човека 🇧🇬
Без добро, какво след нас оставяме?
Няма ли ги, даже и в палат,
капка щастие в живота нямаме!
Липсата им е огромна празнота, ...
За теб не мога 🇧🇬
За теб не мога повече да пиша,
от обич аз се изморих,
гласът ми нещо взе да срича
и чувствата изпепелих. ...
Между Ватерло и Варна 🇧🇬
... в парка с мъртвите алеи листопадът си изгни,
чернодрешки – зимни феи, в залива пълзят вълни,
през мелтемите скрибуца празно водно колело,
почне ли денят с пърцуца, свършва със менте мерло, ...
Гранитна книга 🇧🇬
от паметник,
не ме помнете!
Обезглавен, дори и на желязо,
ще бъда литургия ...
Обичам Те 🇧🇬
за това просто реших да го сътворя.
Оставам всяка част от сърцето си
самичка да изкаже себе си.
Спомням си, когато те видях за първи път ...
(Не)зависимост 🇧🇬
какво ще стане с мен без теб.
Не мога да поема риска
сама да бъда занапред.
Да бродя във нощта несрета ...
Невидима кост 🇧🇬
дали съм в някой ъгъл без посока,
и още ли е крепост мойта стая,
срещу тежките оръжия на злото?
Или съм се надвесил над тревогите, ...
До камината 🇧🇬
А ние влюбени и сгушени сме до камина.
Червено вино, смях, любов, искри,
всичко между нас е тъй красиво.
Питаш за живота ми преди. ...
Стихотворение, написано с бяла блажна боя 🇧🇬
... забрави ти за мен, дори не вдигаш – като те търся, своя телефон,
спрях да ти пея – пролетна авлига, и всяка рима къртя – тежък стон,
и циганского лято си замина – така написа вчера вестник „Труд”,
по пейките във Морската градина дори боята сгърчи се от с ...