Между четири стени, една врата , един прозорец
със отворена балконска врата зад бели пердета през нощта
развяващи се от течението на вятъра
Над под и под тавана притискащи ме
сам в леглото изпотен ...
Ти огън сам стъкни, мъдрецо, изгори ги,
на глупостта човешка плащай скръбна дан.
Кому са нужни днес премъдрите ти книги,
животът ти – с любов и вяра извървян?
Словата мъдри днес и пукнат грош не чинят, ...
Изпитваш, знам, онази тежка жажда
която те притегля пак към мен.
Като разкъсваща те с ярост клада,
гладът ти в ниското е притаен…
Кинжалът на очите ти ме срязва. ...
Очите ѝ са сияещи изумруди, а дъхът ѝ аромат на канела.
Устните й са карамелени, елегантно пристъпва като газела.
Тя ме изпълва, нишката между нас е толкова силна,
от гласът ѝ пърхат пеперуди, косите й се веят като алени щрихи,
а аз се потапям цял в нейната хубост обилна. ...
Опашката пред него е безкрайна,
миглите му слепват. И тежат.
Хората пред нея – все досадници,
едни и същи. Гледат я. Мълчат.
Той стиска в шепата си две банкноти, ...
Обиколих милиони светове -
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове - ...
КУФАРЪТ НА ВЛАДА
Денят дойде на варненската гара.
Ти не пристигна с нощния експрес.
С клошарина си делнахме цигара.
С кафенца – две, от автомата – нес. ...
Здравей! Едва ли чакаше ме ти?
Дойдох в града. Реших да се отбия
за миг да зърна твоите очи
Усмихнати и пълни с дяволия!
Днес във тях прозира и тъга. ...
Нощта преваля, времето за кой ли път
напомня ми за отминалия ден.
Сълзи, Приятели на болка стара...
Събират своят дан.
Къде изчезнаха ,Приятелите... ...
И пак без желание отварям очи,
и пак без надежда отново скитам,
в свят без любов – свят без мечти,
провалът злокобен пак да изпитам.
Че хората – много, но човеци – малко, ...
ПИСНА МИ, БОЖЕ!
… моля те, Боже? – когато се сбъдне в Рая и моят последен живот,
някъде там – в небесата отвъдни, цял ден да хвъркам на автопилот,
малка светулка – продупчила мрака, птица, пронизала синята вис,
писна ми вече два века да чакам, Господи, Ти да ме викнеш на бис! ...
На някоя пейка
През всички лунни затъмнения,
през всички сезонни кръговратности,
през всички погледи и подозрения
и пътища от стъпки на случайностти, ...
А този стих ще бъде малко тъжен.
(Възторгът не понася моя ум.)
На никому, със нищо длъжен,
единствено за тебе имам думи...
Сега ми се мълчи, понеже помня ...
За лъчи душа е жадна, за идеали,
пълна с трепети, любов и мечти,
слънчева светлина нека ме гали -
подир теб дух иска волно да лети!
В доброто в човека вярвам аз, ...
В нежна прегръдка когато се слеят
нощта със зората, се ражда денят.
От нежност такава се раждат и хората,
между изгрев и залез прохождат, вървят…
Подканя ги изгрева за дълго пътуване ...
ПОСЛЕДНИЯТ ЕСЕНЕН ЛИСТ
Луната покрай хълма се търкулна –
семчица в дланта на южен вятър.
От нея ли на заранта ще лумне
бликащият цвят на светлината? ...
ЕСЕНЕН ПАНАИР
На сина ми Иван Станков
Над мочурливите лагуни навървят жерави ята.
Потеглят цигански катуни да калайдисват пак света.
Момите стягат се за бани – там ергенашът серт кълби. ...
Не е ли смешно как с тебе гледаме една и съща луна,
а сме притихнали и отдалечени по време на това.
Аз чакам да те видя и с теб да споделя
поне една вечеря под светлината на тази същата луна.
В себе си търся причината да се влюбвам ...
От дете мечтаех стихове да пиша...
светът красив исках с думи да опиша!
Но всеки път започвах с любов но...!?
Вкус горчив душата ми засича.
Не знам ...в мен ли е вината! ...
Добре дошла! О, празник за ръцете,
изпълнила със щастие душата ми!
Насмете счупеното от сърцето
и смъртно сряза мойта самота.
Ти веч' си тук. На дъх, без разстояние. ...
Ритници на съдбата да парира
във гащите си туриx тенеке -
то четина и сол дори ще спира,
а аз пък ще отвръщам с “Xе-хе-хе!”.
Hо шут с окуражение обърках, ...
Наистина няма голямо значение
какво ще ми кажеш и разположиш.
Да те чуя или не, не обичам въобще,
по-добре с мен да акостираш.
Каквото сам разбера и в курс избера, ...
Пореден ден отива си неслучен,
додето зазори и пада мрак.
Като ударено от камък куче
и зашлевен от майка си хлапак.
Пореден ден върви в тълпите гъсти, ...
/или за силата и гордият дух на българката/
Дори и днес.. след толкова години
прославяме на Куна храбростта.
Красивата кралица, властелинка,
добрувала във царски времена. ...
ХАОС
Господи, кой съм в световния хаос? – питам и отговор просто не ща.
Сигурно мама роди ме нахалост? – бях вейхайвей и за моя баща.
Нито живях в светли бездни от Обич, нито изгарях в несвестни мечти.
В пранги, вериги, синджири и скоби моят животец и мен озапти. ...