Зазида ме във песен. Триста пъти.
Оваля ме във нотите до страшна гнилост.
Съзирам плам в очите и дъха ти.
Изсвирваш ме без страх и милост.
Пианото заключва ме в зандани - ...
Имах мечта, но с времето тя се превърна в надежда!
Надеждата бавно умря, а след нея се появи болка!
Болката породи сълза, а след нея последва още една!
Сълзите с времето станаха неброими, а любовта ми към теб нелечима!
Нелечимо нетърпима - писа докторът в графата! ...
Годините летят като подгонени,
но теб ми връщат, за да ме убиват.
"Останаха ли сълзи непроронени?" –
посочват ме със пръст и се присмиват.
„Изпратихме ти хиляди любови, ...
Човекът с маската образува най-голямата заблуда,
но пък тя все някога се вдига,
и се вижда, щом започне фалшът да прелива,
лицемерната му същност уродлива.
Човекът мускул, серийните птички - ...
Няма къде да се върна
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.” ...
Защото сме капки в морето от хора,
които се срещат, разделят,
но светят във нас чудесата,
по човешки душите ни вплели.
Защото, изпаднал в дива немилост, ...
В земята, майко, черната...
Слънцето прибра лъчите си в каскета
и скри се във небето свое. Зарида.
Вятърът отмери стъпките по двора,
а крушата прекърши клони. Зашумя. ...
Разбуди се от миналото стар приятел,
дълго нощувал в таванските стаи сред спомени.
Забулен във прах от магия и шкафове стари,
посрещна ме той днес в топлата есен.
Прегърна ме в свойте обятия, ...
Пресъхнаха миражите в апатия.
От нямането ти ужасно ми горчи.
Събрах остатъци във празните обятия,
на игла нанизах стъпкани мечти.
Недопитата ни обич ще кълне ...
Бездарни искри от отровни копнежи.
Бездушни очи разголват отново плътта.
Като пипала на октопод в рибарски мрежи
проси пощада грешната ми ръка.
Буреносен облак засенчи погледите, ...
Морето зашепна. И той се показа.
тъй както го помня, когато бе млад.
Боли ме, когато за него разказвам
и времето лъжа да се върне назад.
А той беше същият – изваян от хубост, ...
О, музо, накъде отлитна ти?!
Следят ме гузно белите ми листи..
Разпръснати. Останали сами,
лежат до мен, тъй неми... чисти...
А аз ги гледам с парещи очи, ...
Докосвам те, но мисля си за друга.
Целувам те, но други устни чувствам аз.
Поглеждам те, но погледа ти губя.
Дали не свършва всичко между нас?
В мечтите ми май вече теб те няма, ...
"Времето е в нас и ние сме във времето" Левски
В поза "69" сме с времето.
Бавно отхапва от мен,
аз с език го пронизвам.
Каквото поиска, взема си то ...
Пак четири стени. Позната клетка.
А розата във вазата - по-стара
от плетената бабина жилетка.
Или разплетената песен на китара.
Разплетено завесата пулсира ...
На пръстите ми, на върха им, най-отгоре,
там някъде при тънкото предчувствие за края,
усещам вятъра - плете косите свои,
разделя ни с безцветни къдри и нехае...
По вятъра, по дългите му струни вечност, ...
Тази бездна мълчи и безмълвно ме мами.
Аз едва се крепя на брега.
Няма малка любов – има само голяма.
Тя у мене покълва сега.
На отсрещния бряг ти стоиш и ме гледаш. ...