Проблеми сред нерви с таз Мойта Марина.
Незаконно красива, лавина от глупост.
Бях само с нея, но сега май сме трима,
в присъствието на странен Тик, дилър на лудост.
Неморално-малоумна, мила интендантка, ...
Ще се събуждам плувнала в пот смразяваща, със зъби тракащи от вълчи студ и преумора. И пребледняла от безсънници натрошени, със адовски сълзи за тебе ще заплача... че от ръцете ми безплътно всяка нощ си бягащ!
(Предизвикано от Георги Костадинов - Смешко)
Във бързея на младите години
и аз съм яла хляб и сол.
И коня на мечтите си съм връзвала
за ябълката, в задния ни двор. ...
Настойчиво двама се борим над едно уравнение:
да се умножим как? - като между нас е деление.
Опитваме с корени, степени, дори и с квадрати,
но не успяваме да настроим верни координати.
В разрешаването на нашата така трудна дилема, ...
Научи ме на полет и на дишане
още от първия ми дъх.
И храм издигна ми сред птиците -
по-лек да бъде моят път.
На входа на душата ми като закрилница ...
Зазида ме във мислите си пясъчни
в пустинята на твоето сърце,
във ямата на прашните ти спомени
зарина там и моето лице.
Изтръска и праха от мен по себе си. ...
Дали миг любов хлад ще вее с години,
а ти ще си спомняш Вулкан,
ще търсиш страстта във очите ù сини,
но там нежността ще е грам?
Това, ти - Човече, не може да знаеш, ...
Мистерия, магичност и реалност,
даряваща живот със благослов.
Събрала в същността си тя омайно,
Бог с дявола, амбиция с любов!
Привличаща с дъха си самодива, ...
Говоря само истини, деформирани в различни пропорции.
Обичам да ви храня, но само с малки порции.
Не ми трябва слава, нито телевизионни ротации,
мога да ходя с вдигната глава, без да оглавявам класации!
Не съм поет, нито критик, аз съм просто аз! ...
Не искам да си вятърът в косите,
но ураганът искам да утихне,
в двете ти ръце да се притисна
и да усещаш моите мисли.
Не искам, а ми трябваш като въздух. ...
Тиктакането развали луната.
И тя отметна бялото си було,
вулгарно светлините си размята
и сред гълчавата звезди нахлула,
сребристо се разголи над земята. ...
Тъмносин като облак и понякога толкова тъжен,
аз се свъсих над черния вестник и спрях.
Де ще бъда от утре, когато животът ми свърши!?
А когато порасна, ще бъда ли още юнак!?
Ще се връщам по тъмно уморен от живот и от работа. ...
Не искам да повярвам, че те няма
Ще затворя прозорците много добре,
та да не влиза тази вечер тук нощта,
да нашепва тъжно на моето сърце,
че и този път ще спя сама... ...
Веднъж пътувах
в пълен рейс със радост,
от "Лъвов мост" - през "Орлов мост" - до “Младост”.
Това се случи в Тошовото време,
далеч преди Европа да ни вземе. ...
Притихнала в зениците на птица,
аз тихо съзерцавам свободата.
Летя, със тайнствената мисъл,
че мога да я имам, за отплата.
Притихнала в цвета на първото кокиче, ...
В светъл лъч при теб ще се върна.
Под одеалото ще надникна безумен.
Раменете ти с топлина ще обгърна.
Зад ухото ще те целуна.
Ще падна на бузката в капчица дъжд. ...