Стихи и поэзия современных авторов
Последна нощ 🇧🇬
Стоян!
Тази нощ бе нощ последна,
на масата ти стоеше срещу мен,
тъжно във очите ме погледна, ...
* * * 🇧🇬
нито тъжни - толкоз тъжни не.
Когато си отивам,
вземам всичко
в куфар и сърце, ...
Екстази 🇧🇬
В такава нощ
не може да съм лош!
В екстаз среднощен
аз ще се изгубя! ...
Поисках... 🇧🇬
На къщата, която ще строиш.
Но там, под нея вече
и птиците гнезда не вият...
Поисках да ти бъда покрив. ...
Излишни думи… 🇧🇬
те отдавна нямат власт над мен…
Аз видях с очи те си,
усетих със сърцето си,
как предаде ме в нощта… ...
Пророчица 🇧🇬
Тъй малка, ала светла точица
сред зримия, величествен всемир
съм аз.
А сляпата пророчица ...
Ти и аз (опознаване) 🇧🇬
Когато си с мен...
си възторжен и див,
откровено вулгарен,
възбуден, красив... ...
Ориснико 🇧🇬
ти, който си заложил във матрицата
да търся сред лъжливите ти истини,
тъй както се премята между жиците
сразената от огъня им птица. ...
Дали да я целуна? (виланел) 🇧🇬
Дали със нежен свян да я целуна,
щом срещне ни Венеция с привет
в прегръдките на тихата лагуна?
Отдавайки се смело на Фортуна, ...
Всеки стих е по човешки смърт 🇧🇬
Смокините обличат бреговете.
Небето се заоблачи – ще има дъжд,
но вероятно ще отмине… и ще светне.
Аз искам стих, единствен и за сбогом. ...
Моята пледоария 🇧🇬
че сме в Европа,
мисля си с яд -
дъската им хлопа.
Не са ли чели ...
Моята вяра 🇧🇬
препускайки, към щастието търсим брод,
децата ни говорят с лакти, непознали словото,
а само на Великден спомняме си... Господ-Бог!
Неверници сме - някой ще извика знаещо, ...
Гаданията - робство за слепеца... 🇧🇬
щом има ред космически мечти човека,
дори най-заблуденият глупак
потъва нощем в сън, даряващ му утеха...
Когато светят във зениците желания, ...
... нощ безтебна... 🇧🇬
Тази нощ съм сред звездите.
В своята къща от думи.
Над Земята със мисъл политай.
И ела... Искам те безумен... ...
Карай да върви! 🇧🇬
Може Вазов да си чел през ред,
може Йовков да си чел през страница,
за Лилиев да си чул през плет,
ама всяко нещо има граница. ...
Със устните си ме плени... 🇧🇬
навлезе с жар и пламък тих.
До мястото със нежност скрита
да стигнеш аз ти позволих.
А дланите ти бяха жадни ...
Пътека 🇧🇬
За последен път ще излея
светлината, сълзи ще раздавам!
В чаршафите гробна постеля
ще свия за теб на прощаване!... ...
Да 🇧🇬
Не всеки огън носи топлина.
Не всяка болка крие самота.
Не всеки поглед лепне от нега.
Не всеки спомен пази радостта. ...
Маса (хайку) 🇧🇬
Не е лесно, направи го,
защото кафето потъмня.
Болката 🇧🇬
но оказа се той празен,
исках да обичам, но останах мразен,
погазен от себе си, от другите.
Не живея, аз просто съществувам, ...
Зимна картина 🇧🇬
Чувстваш ли?
Знаеш ли какво е без теб?
Студът бавно пълзи по земя, пълна с грубост и власт.
Обладан е дори заледеният храст. ...
Фибопоезия 🇧🇬
по пожълтял мустак от сълзите отмита
никотинова самота
И някога прогледна... 🇧🇬
Слепи очи
в непрогледно проглеждат,
истините незнайни
- мълчаливи изглеждат... ...
Тленовладелец 🇧🇬
щом те във лед едва стоят сега,
не ще да пуснат днес те вече дюли,
не ги мъчи, днес стига им студа.
Прости на своя кон, ...
Не бързам 🇧🇬
Ще захвърля всяка грижа и проблем.
Ще ми се да мога да ви видя
как вкъщи ще се справяте без мен!
Така е, ще си ида някой ден. ...