Минù препълнената улица отатък...
очаква те макалатурената* къща!
Пресечи улицата, когато мигът е самотно кратък.
В петък... в петък може би!
Минù, прозорецът е счупен – ...
Как да започна, като нямам думи?
Как да продължа, като мисълта ми се губи?
Каква съм аз и каква искам да бъда,
каква е моята съдба, каква е моята присъда?
Може би най-потърпевш си ти, ...
Все още помня нейната стая
със розово-лилавите стени
отдавна пробвам се да я забравя
но не спира парфюмът ù да ме следи
Очи закривах с длани безнадеждно ...
Аз скитах по света, за да те срещна,
пребродих ниви, плувах в океани...
Със аромат на цъфнала череша,
ти нежно приземи се в мойте длани.
С крилата си запърха край сърцето ми ...
Аз, ако в локва опръскам душата си
и смътни очите ми образи виждат...
Не мога, не крия. Признавам вината си,
но съдът ви бялото в мене убива.
Аз, ако в хаоса в себе си губя се ...
Нощта е нежна, толкова красива,
когато споделена е с приятели
и прави ме наистина щастлива,
балсам, жадуван дълго, за душата е.
Нощта във ден аз искам да превърна, ...
Зачервени очи и влажно лице,
някой с думи сърцето ти сече.
Злобен поглед убива радостта
и се питаш има ли още любов по света.
Къде замина, изостави всичко свидно ...
"Оставен град"
Гняв по улиците стари, гняв в сърцата!
Украсата на къщите събрана в завистта.
Стени от камък, а отпред вратата...
не влизай - там те чака подлостта! ...
Препусках дълго в бесен впряг,
пропускайки да се огледам,
подминах всичко. Носех много страх.
Все търсех без да те откривам.
Сега поспрях. Конете ми се умориха. ...
Кротка ли?! Не ме разсмивай! Кротка?!
На масата загадъчно мълчи...
Виж ноктите ù - ноктите на котка!
И същите безмилостни очи...
Настъпи ли я някой - да внимава, ...
Нощта настъпи, аз не мога да заспя.
Мълчаливо сгушвам се в очакване на деня.
Умът ми работи - не иска да спре,
издава вълнението си моето сърце.
За първи път се чувствам така, ...
Той е там. Облечен е дрипаво.
Накуцва тъжно с левия крак.
Има си куче. То пък е рижаво.
Скитник с лице, пропито от прах.
Снощи по тъмно имаше улица, ...
Откъсна вятърът разцъфналата роза
и тя избледня... престана да ухае,
красивото, омайното... ухайното,
без слънце дълго и не трае.
От семената, стелещи се на земята, ...
Пролетен гост
Стопли ме ти в студена зимна вечер!
Ела в съня ми като топъл миг!
И влез в душата ми, отдавна я отвлече,
бори се дълго тя в сподавения вик... ...
Бъди като изгрев в очите,
като вятър в косите потрепващ,
като пъстра дъга във мечтите,
като дъжд във сърцето нашепващ.
Бъди ручей бликнал в душата, ...