Ела и с тънките си пръсти докосни ме -
от ласката не ще се уморя!
В свой жертвен въглен с обич превърни ме,
докрай дано тогава изгоря!
Със самодивски устни ме дамгосай! ...
Отиваш си със този влак последен,
прегърнала отминалия спомен,
отворила ръце за новото начало,
от което вече съм изгонен...
Раздялата и нас догони, ...
Отпивам на бавни глътки любов,
макар и често нагарчащи.
Те вливат омая в мен, с благослов
изпълват ме с мисли, мечтаещи.
Музика чувам, онази вълшебната, ...
Поглеждам, гледам, взирам се - не виждам!
Усмихвам се, със глас се смея - вътрешно кървя!
И бързам, тичам... Накъде?!? Оставам неподвижна!
През мен минават, безтелесна - не дишам, не живея, не мълвя!
А погледът, побит като тотем вековен във прахта, ...
Търкули се луната - зачерни небето,
донесе звездите, за да не плача за слънцето,
заспаха и птиците - там по липите,
а тишината в душата ми
бие като камбана до пръсване. ...
Аз срещнах своята мечта - не знаех,
че толкова прекрасна е била.
А все надежда имах в час омаен
да се издигна с нейните крила.
Света да видя променен, отворен ...
Две очи във мрака гледат към звездите,
погубвайки неволно в тях мечтите.
Две очи, тъй бурни като вълните,
надигат спомени от дълбините.
Дали сълза ще бъде пак проронена, ...
Как искам веч да те забравя,
но дори сега смс-а стар чета.
Как искам от болката да се избавя,
но не мога, трябваш ми сега!
Ако можех със сълзи да те залича, ...
Във блясъка ти искам да се изкъпя, море,
и топлината слънчева да ме завие,
със звездно наметало да се облека
далеч от земното притегляне.
И неподвластна на греха коварен, ...
Обрекох се в жарава да нагазя.
Пред теб съблякох дръзко всичко.
Душата си докрай изпразних,
разголих се до неприличност.
Край мен свистяха думи чужди, ...
Не знам защо, но те предадох,
предадох те в един-единствен ден.
И цял живот от подлостта си страдам,
и цял живот се чувствам омърсен.
Затвори се пространството, заключи ...
Протегнах си ръката към звездите.
Опарих се от сутрешния мрак.
Тревичка малка боднах във косите.
Опитах да забравя всичко. И все пак...
Пребродих днес планинските пътеки, ...
Един фургон, от слънцето напечен,
обрасъл двор, желязо и бетон
са моят свят. Седя като обречен
край прашния прозорец. Пантеон
от фасове израства в пепелника, ...
Мое вдъхновение
Изгубих те, любимо мое вдъхновение,
изплъзна се, не можeх да те задържа,
на мястото ти настаниха се съмнения
ще се завърнеш ли, докато кротко спя. ...