Светът е помъдрял, но нелогичен.
Намери ли сама любов такава,
която обич светла да ти дава
и още много, много топлота?
Не виждаш ли, че разумът не стига ...
И си мислех, че за тебе съм трудно понятие,
непреглътната болка и спазъм отляво...
Незапомнено вчера и отминало утре.
И... пътека, потънала в скреж, на разсъмване.
И се питах, и питам се още - ...
Стихът във страх не може да живее -
той ражда се във нежна светлина
и думите му - детско-бели -
пробуждат любовта.
Страхът във стих не може да живее - ...
Недей целува лунните лъчи!
Брега безлюден пак в нощта огряват
очите ти. Да мамиш с думи ти
недей! Целува лунните лъчи
морето, тайни им шепти... Мълчи ...
Ролката се завърта отново.
Отрежи! И пак нова видеолента.
Ти сам режисираш филма си!
Но кога ли си следвал режисура,
или дори актьорско майсторство? ...
Заедно бяха в нощ и в ден,
но днес е денят на раздялата -
сърцата обвити са в мрака студен
и тръпки пролазват в телата.
Разделят се две пламтящи сърца, ...
Този стих посвещавам на единствения човек, който ме дари с надежда и Го моля, никога да не се предава! Благодаря ти!!!
На Г.
Аз не зная защо те обикнах,
като слънчев лъч надежди родих
и със твоята нежност привикнах – ...
Разтворил си прегръдки като блудница,
да погалиш нова свежа плът,
завлякъл всички в твойта лудница.
Нали към нея води всеки път?
С какво ги мамиш, с красотата ли, ...
Не винаги под слънцето ще скиташ,
не винаги с крилете си небето ще достигаш.
Не винаги животът ти ще бъде песен,
но понякога е нужно да се запиташ
живот като живот ли щеше да бъде, ако беше лесен? ...
Там, където чувствата горят,
там, където ласките ни мрат,
там приключва нашата любов
и остава просто ярък спомен
за времето, в което заедно сме били, ...
Аз като бавен облак преминавам
в очакване на идващия дъжд...
От мен следи в небето не остават,
но с гръм внезапно идвам изведнъж..
А друг път просто слънцето аз скривам ...
СОНЕТ ЗА СТАРИТЕ ПРИЯТЕЛИ
Мирис на пролетен вятър нахлува в душата ми,
младо, неопитно слънце пониква.
Сънувам ли – идват моите стари приятели
след дългия мраз да ме видят. ...
От истини, разпънати на кръст,
във лоното на простото желание,
животът си отива без финес -
животът ни - мечта и колебание.
Метафизично ражда своя свят - ...
Има ли смисъл въобще да говорим,
когато с очи се разбираме?
Тъгата, притихнала отнема дъха ни.
Нахлуват сенки, човешки в съня ни.
Натрапчиви мисли терзаят душите ни. ...
Ти късно дойде във живота ми, бързо си тръгваш -
далеч да отидеш си всяка секунда готов.
И в огън изгарям, или пък си просто замръзвам,
така не разбрала дали пък това е любов.
За миг промени ме и сякаш това е съдбата, ...