Идеите не могат да обичат.
Но, че има утре, ще повтарям.
Целувките на вятъра обричат.
С вихрите му нека да изгарям.
Аз те моля, ветре, ти ми напомни, ...
Представям си те - изтощен и гладен,
треперещ, зъзнещ, още по-суров -
да чакаш залеза така многострадален
и още да се бориш... за любов.
Смирение не бих могла да видя ...
И спомените никога не питат
желая ли отново аз да страдам,
когато влизаш във сърцето ми без жалост
и сякаш искам да те спра, но сила нямам...
И гледал съм те в нощите, мечтал съм, ...
Отиваш си! Добре! Аз няма да те спра!
На нашата Любов до края вярна бях.
Уви, без отклик! Туй вечно ли ще трая?
И да треперя като лист във буря? Не!
Сега върви си! ...
Моля да бъда извинен от читателите и потесата Магдалена Костадинова - mariniki - за това, че след като в стихотворението написах толко истини за нея, оставих в анонимност името ù. С направената корекция поправям грешката си. Стеф
На Мариники
Колко си земна и колко си истинска!
Истински са и твоите с ...
Време е!
Ще ме виждаш във вихрушка от листа,
ще чуваш думите ми, носени от вятъра,
ще си спомняш за мене при изгрева жарък
и ще откриваш навсякъде образа ми ярък. ...
Нощта разлива свойта мека топлина
и пълзящи сенки се надигат в тъмното...
Въпроси, изповядани пред вечерта.
Коя съм аз и накъде вървя?
По правилния път ли днес съм тръгнала? ...
Над брега люшна котвата с трясък,
изтървана със ярост сред локвите,
а галерата в силни отблясъци
ще се сгуши на кея, под покрива.
Бяха в Рим и фасадите прашни ...
Празнувай, сине, своя ден рожден!
В календара празникът е личен,
но бъди с приятели, не с мен,
въпреки че много те обичам.
Зная, сине, вече си голям ...
Нежността ти
Нежността ти е обсебваща до болка -
диво-страстна - като шипков храст.
Както соковете стичат се във ствола,
ме изпълва жадната ти страст. ...
* * *
Обичаш и мразиш, и ето, че пак
съдбата възпира тоз шеметен бяг,
и сграбчва те здраво в клещи стоманени,
и злобно просъсква “Падни на колене!” ...
Като втори роден дом ти беше тя,
с нея беше свързана всяка твоя мечта,
усмихваш се и тихичко шептиш "в планината -
там, сред снежна пустош, сред тишината".
И връх след връх под теб стояха покорени, ...
Да бях се кротнала поне за малко,
че, казват, с възрастта умът увира,
а аз – развихрила се – флиртче, свалка...
То шило във торба – върти, не спира.
Да бях оставила си вкъщи очилата, ...
В моя малък свят...
В моя малък свят има един,
за който аз живея и за него от сърце копнея!
Един, за който от душата си пея и се смея!
За него аз мечтая и то до края! ...