"Направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда." Лука(12.33)
Накъде ли си тръгнал, човече,
с тая пълна и тежка торба?
(Вътре - разни змии, буболечки
я разяждат троха по троха.) ...
Валеше много силно!
А ние с теб стояхме на дъжда -
там за първи път се роди любовта,
как топли бяха прегръдките, целувките…
И днес отекват дълбоко в мен. ...
Каква тъжна картинка виждам в огледалото.
Защо сърцето ми е толкова празно?
Къде отиде топлината от одеалото,
каква е тази постеля от омраза...
Вярвах, че има за какво да се боря. ...
Полегнал във ковчега, чух
сонати от тъгуващи хлебарки.
С Отца и Сина, и Светия дух –
в последна схватка и последна спарка.
Полегнал във ковчега, чух ...
Страхувам се да не те забравя,
да забравя теб и любовта.
Страхувам се от самотата,
нещастието, на което ме обрече.
Не искам да изпускам мечтите си с теб, ...
ВЪЗРОДЕНО МИНАЛО
Остана в съзнанието ми случка,
там - на мъхчето, на височината
с изглед срещу планината,
се запечата като снимка едно сияние прекрасно. ...
Днес те чаках. Напразно бе всичко...
Необмислено времето спрях.
А пък исках да бъдеш едничка
моя радост... и в болка, и в грях.
Много чаках и много обичах. ...
Да можех времето назад да върна!
Да можех всичко аз да променя!
Да можех сърцето в камък да превърна
и любовта с безразличие да заменя!
Защо така силно те обичах? ...
Лошите качества у познатите ми
ме разкрасяват с чиста любов.
Важно е, че аз не проявявам лоши.
Това ме обогатява най-много.
Животът ми е хубав, когато обичам. ...
Не ме интересува жив ли си в този миг!
Не ме интересува! За мен отдавна мъртъв си!
Все ми е едно какъв е живота ти...
Ти не заслужаваш дори омразата ми!
Приказки за любовта вече не жадувам! ...
Под пръстите ми нежността струи,
по устните усмивката ми тича,
Светът не вярва на очите си дори,
че някакво момиче го обича.
Примрял от суета и гръмки фрази, ...
По пясък стъпки не кънтят,
остават само няколко следи...
Милиони песъчинки не звънят,
но изписват: „Тук те са били"...
и спомените пазят... до един ...
Не се опитвай да ме задържиш -
лъжите ти не са утеха.
И луната, и звездите да свалиш -
любовта захвърли празничната дреха.
Аз съм просто бряг далечен - ...
Прости ми, ако чакала си досега,
но сили нямал съм да ти го кажа.
Затуй съм седнал думи да редя
и мъчел съм се да ти го докажа.
Обичам те, душа ми те желае – ...
Дни и нощи те търсех в зеници,
натежали като морски подводни скали.
Надълбоко потъвах във себе си,
да намеря от тебе следи.
Разпилях си душата да диря ...
Стига сме отлагали страшните въпроси!
Стига сме усуквали. Няма за кога.
Който ми наливаш, ти кажи: какво си?
Който пиеш с мене, казвай: докога?
Ум, сърце, пари ли - кой каквото има, ...
Бавно пристъпвам по горска пътека,
пъстро тъкана от нежни цветя.
Птичата песен в сърцето отеква
и лято владее във мойта душа.
В шепа събирам капките росни - ...
Много пъти си тръгвах от теб. Много пъти се връщах.
Като крадла, протегнала хладни и дръзки ръце.
Исках всичко да дам. И защо всичко в пепел превръщах.
И оставах сама. Сам-сама под самото небе.
Позабравена бяла, опазена в мен, полусъщност ...