Стихи и поэзия современных авторов

1 результат

Захарче за сутрешното кафе 🇧🇬

Захарче за сутрешното кафе
Миглите на утрото докосвам,
усмивката на спящото дете.
Фея съм, деня си омагьосвам.
И слънце във прегърнати ръце.
1.1K 2

Клетва 🇧🇬

Всички жени са събрани у теб.
Ти си родена за змеева обич.
Затова нямат власт ежедневни мъже
над безбожната ти утроба.
Но и ти, като всички, ще свиеш гнездо. ...
883 9

Сънувам безкрая 🇧🇬

Прегърнах съня...
илюзия...
зная.
Въздъхнах...
мигът е... ...
1.4K 16

Лутане 🇧🇬

ЛУТАНЕ
Къде съм аз сред хаоса от хора?
Толкова ли съм безлична?
Нима е напразен стремежът ми
да обичам. ...
619 1

Белият лист 🇧🇬

Белият лист - тази снежна тепсия -
провокативно ми маха с ръце.
Виелица в душата ти?! - с усмивка ще завия
обвитото ти с облаци лице...
Белият лист - този слънчев досадник - ...
1.5K 2

Какво ще ми дадеш?! 🇧🇬

Какво ще ми дадеш ®
Какво ще ми дадеш?!... Сега,
ще можеш ли сълзите да изтриеш,
да стоплиш с нежност моята душа,
преди зад ъгъла да свиеш! ...
948 5

На Кирил и Методий 🇧🇬

На Кирил и Методий
Шуми сред розите сподавен стон,
на пеперудени криле се носи знанието,
пред сакралното слово сторваме поклон
с пречистено съзнание. ...
1.3K 4

Богат-беден 🇧🇬

Усмихва ми се слънчево и лъчезарно,
но с мисълта да ми направи гадно,
усмихва ми се и докато с удар ме налага,
не жегва го избилата в очите влага.
"По-силен съм, по-богат съм, гнидо бедна, ...
968 1 1

Страдание 🇧🇬

Младостта ти внезапна
изникна пред мене
като морско вълнение.
Поискам ли аз във морето да вляза,
удавник ще бъда, ...
787 5

Тромпет 🇧🇬

ТРОМПЕТ
Самотен тромпет към небето
мъката си в звуци излива.
В езерото риби в кръг се въртят,
над тях проплакват патици диви. ...
610

Липсваш ми! 🇧🇬

Липсваш ми!
Липсваш ми,
не усещаш ли колко много боли?
Липсваш ми,
не съзнаваш ли колко без теб животът тежи? ...
1.4K 4

Дърветата 🇧🇬

Смълчани сте. Не питате дори...
Доскоро все ме спирахте шумливо:
Кога и как? Защо? Нима? Дали?
Красиви сте сега. И мълчаливи.
Когато бяхте голи във студа, ...
971 8

Отново 🇧🇬

Подвила опашка
пред наш'та Любов,
заблудата търси
във Нея покой... и
зов за отровена ...
733 2

Зовът на луната 🇧🇬

Бъди със мене,
нежно ме люби,
че ме обичаш
нежно ми шепти.
Всяка нощ луната ...
1K 3

Бурмичка 🇧🇬

Светът е като кошер разбушуван -
заплашва ме от четири страни.
Тревожни новини ме атакуват,
изпълват с неизвестност мойте дни.
Светът се гърчи от противоречия, ...
1.2K 1 18

Как мен разби... 🇧🇬

Усещам твоя вкус солен,
но няма те до мен.
Усещам парфюма ти чудесен,
защо в душата ми е есен.
Скучно глупаво дори, ...
1.1K

* * * 🇧🇬

Момче, слез на земята и се опомни -
никой не може да те търпи...
С тази прическа и тези очилца
не струваш пукната пара...
Залъгвай се, че си готЕн, ...
1.1K 2

Този град 🇧🇬

В този град, в който сипят се люляци,
по косите на пътища спрели,
всеки дъх е начало жадувано,
всеки миг се превръща във време.
Тук събуждат се хора и улици, ...
1.3K 1 15

Черният изгрев 🇧🇬

Отваряш си очите, а него пак го няма
и виждаш само снимка, на присъствието му измама,
в сърцето зее дупка като яма,
но кой да я запълни, като завинаги го няма...
И болката преглъщаш, спомените връщаш, ...
951 2

След война 🇧🇬

Вече не се чува оръжеен гръм,
всичко мина изведнъж,
всичко беше сън.
И нашир-надлъж -
страдание! ...
1.6K 2

Искам, искам, искам. 🇧🇬

Звъниш в месеца - веднъж.
Ужасно мразя се, че вдигам.
Да, знам, въпросът е един.
Ще ходим ли в квартирата?
И искам да ти кажа - не. ...
2.1K 26

Погледнах вътре в себе си 🇧🇬

Погледнах вътре в себе си...
И изненада!
Намерих твоите очи.
Те викаха ме към безкрая
и питаха защо реших ...
1K

Откровено 🇧🇬

Изтекъл е животът безвъзвратно,
а аз стоя и тихо ви говоря.
Не знам дали желаете обратно
на делника познатата умора,
но знам, че късно е за думи ...
897 4

Не прося обич... 🇧🇬

И няма
да ти падам на колене!
А обожание не прося...
Не прося обич...
Запомни!! ...
1.6K 6

Талантът е перце 🇧🇬

Талантът на поета е перце,
изгубено във въздух от кристали,
а думите му пречат със ръце
на вятъра да бъде равно.
То пази спомена за птица ...
2.5K 2 23

Невинно детство 🇧🇬

Момиче - цвете красиво.
Момче - кутре игриво.
Бяхме малки, палави,
игриви, малко диви,
но щастливи. ...
1.1K 2

Цената на една отсечена глава 🇧🇬

Заложих си главата. Безразсъдно.
Напълно убедена, че си струва.
И тръгнах да ограбвам най-престъпно
това, което други си купуват.
И пламваха страните ми в червено, ...
1.5K 17

Очи 🇧🇬

Светлината в очите дали
само моите мисли сънува?
Или бягащи, тъжните дни,
разрушава и после отплува?
Неусетно след онзи завой ...
817 2

Прозорецът 🇧🇬

Прозорецът
Прозорецът е мойто огледало,
прозорецът е моята съдба,
и всеки път, когато гледам хората отгоре,
аз виждам тяхната тъга. ...
893

Нехармонично 🇧🇬

раздвижиха се ставите на времето
покълна диафония
и обещанията за дъжд катастрофираха
в огромни буци ледено мълчание
но и в синхрон ...
811 8

Ръжда 🇧🇬

Моето детство е люлка
хладна и жълта като гумено пате.
От толкова изплакани сълзи,
детството ми почва да ръждясва.
Внезапно Нищо го разяжда хищно, ...
1.2K 1

От нищото 🇧🇬

Откъде съм ли? Коя съм?
Аз нямам дом и име.
Идвам от нищото.
(там, където всеки го е страх да отиде)
Наричай ме както искаш. ...
1K 1

Боли, когато 🇧🇬

Боли, когато някой си отива
и ти не можеш да го спреш,
боли и тази болка те убива,
а в сърцето ражда се копнеж.
Боли, когато казваш сбогом, ...
763

От сълза роден 🇧🇬

От сълза роден,
спомен върнал
се при мен - на моето
дестство красотата.
Не отлитай, ...
634 5

У нас се крие бог 🇧🇬

Омразата стоманена
куршум изплюва,
ето я съдбата променена,
един живот колко струва?!
От обичта на двама ...
1.1K 3

Шарении 🇧🇬

ШАРЕНИИ
(текст на песен)
Шарении, шарении,
колко много вие липсвате ми днес!
Няма вече бюлетини ...
1.2K

... (смехо)творно, (не)поетично клише 🇧🇬

Стига рими, любов, стига вече поезия,
оголях като пушка от много вълнения.
Гледам джоба си шоково как изтъня,
(по)етично животът, (без пари) обедня...
Колко рими изписах, стихоТВОРЕНИЯ, ...
2.1K 28

Цветя 🇧🇬

това стихче е посветено на колежката ми Детелина
С нежни, малки стъбълца,
с красиво подредени листа;
там, сгушени във тревата,
те се радват на слънцето и луната; ...
1.4K 1

Призвание 🇧🇬

Призвание
Посвещавам, посмъртно, този стих на Вили Карагьозова - рехабилитаторка в институт "Пирогов", която се грижеше за моето възстановяване след сполетялата ме беда.
Поклон пред паметта й!
Да помогнеш
на инвалида в труден момент, ...
751 8