Стихи и поэзия современных авторов
Отново 🇧🇬
Отново.
Отново.
Гледам през прозореца и виждам гълъбите,
кацнали на перваза. ...
На морето е така 🇧🇬
Мацки голи дибидюс.
Тюфлеци мазни, сантасе.
Окомер по секси гъз...
Водорасли, мокрота. ...
Аз ходя по пясъка, по който някога вървели са удавниците 🇧🇬
за да се притеснявам как ще постъпя аз.
Да се спирам и да обръщам врат
назад към всеки образ познат.
Аз ходя по пясъка, по който някога вървели са удавниците. ...
Свободно съчинение на тема "Череп" 🇧🇬
но с тема странна, по-различен.
Че череп бял и чудноват,
е тема станал, честно, брат!
Хем, той гнездо е на мечти, ...
Острови в душата - 17 🇧🇬
на гларусите крясъка надвика.
Хазяинът на Роси вън на пейка
я чакаше. Изплашен бе старикът,
но се зарадва, че са вече тука ...
Желание 🇧🇬
след тежката пиянска нощ.
До теб - девойка изтощена
от твоята любовна мощ.
На теб не трябва ти луната, ...
Tревите ще останат 🇧🇬
не си избра небето за посока,
но все едно дори сред тръните сега,
се крия, суша е, рисувам си дъга
и само сянката ми някъде зад мен ...
В плен на любовта 🇧🇬
всяка нощ към мене идваш ти в съня,
стъпките отекват в стихналия град,
всяка нощ си хубав, по-красив и млад.
Пак във тишината твоят глас звучи, ...
Заклинание 🇧🇬
облей ме, прастара вода,
покрий ме с безброй водоскоци,
кръсти ме, пази ме в беда!
С прохладна, живителна влага ...
Единствено безумие 🇧🇬
Не ще сърцето ми забрави
очите ни, изпълнени с мечти
Всяка една от тях реалност е –
както ти си моята истина. ...
Писмо до Левски 🇧🇬
Народът те канонизира за светец.
Нарече те без колебание "апостол".
Но не икона, нито паметник с венец
ти искаше, а само – да не тлеем в робство! ...
Лято и зима 🇧🇬
Обича Дубарова Петя лятото, и го обичат всички.
„Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа, ...
Самота 🇧🇬
И макар че изглежда той от никого нужда да няма, сърцето му някак тежи му като стомана. И с някакъв ...
Терзания 🇧🇬
мечти се дуелират със кошмари.
Къде ли всъщност е брегът,
на който мойте мисли да стоваря?
Тежат – в главата ми тонаж, ...
Научих си урока 🇧🇬
за живота ми нелек, но собствен,
за светлина, за надеждата, за добро
и всеки житейски път, научен урок.
Душата ми е красива със ярка светлина, ...
Поетът е войник на Бога 🇧🇬
... вървях из вълчи светове, в които болката е ужас,
дори до кръв да ме кълвe, на Истината свято служа,
дали – не питам, ще боли? – изричам я, без да ми пука –
спя нощем в тръни и бодли, а не в легло смрадлива скука, ...
Апостоле 🇧🇬
във свят на власт и злоба,
една душа, един герой,
дошъл, да ни направи хора....
Като звезда за нас изгрял ...
Здравей, добро Човече! 🇧🇬
... ако погалиш камъка с ръка, ще види Бог, че си добро човече,
ще те попита: – Накъде така, изглежда, път нарамил си далечен? –
ще седнем в прегорелите треви, и ще си мисля в жилавия троскот,
тъй както бързо Времето върви, май, и минута нямаме за Господ? ...
Забрави 🇧🇬
Забрави за старата любов,
забрави за всичко друго!
И животът нека да е нов,
и обичай много, много! ...
Изборът на човека между телесния рай и ад 🇧🇬
в която думите имат своята цена.
В началото на своя живот
всеки получава по един милион.
Думите, с които човек назова дадено понятие, ...
Звезден прах 🇧🇬
Как си ме обичал
Как във стъпките ми тихо,
като котка си пристъпвал
Как уханието след мене ...
Човекът си отива 🇧🇬
което бе горчилка – злоба стана,
немилостиво слънцето над нас
е сякаш заковано над Балкана.
Животът и бездруго е нелек ...
Що е то? 🇧🇬
създадено от друг,
не влага
собствен труд.
Цитира, гласно, ...
Зеленото човече 🇧🇬
в България дойде.
Изкашля се и вече
ефира ни превзе.
Подмазват му се всички ...
Сън 🇧🇬
дойде – прегърбен силует.
Стоеше без да проговаря,
и съ̀лзи лееше безчет.
Помислих си – от топлината, ...
Никой не знае 🇧🇬
Моят връх са Седемте езера.
Живея във равното, много близо до Русе,
Силистра се казва града.
Тук венците от тръни са нормално явление ...