Стихи и поэзия современных авторов
Посвещение, изповед, легенда или просто история 🇧🇬
бледо като пролетно кокиче,
броди , търси и не спира,
търси изход... не намира.
Плач, ридание, самотност, ...
Самотата 🇧🇬
Тя присъства в нашето ежедневие.
Нея единствено не мога да изпъдя,
защото си е лично мое творение.
Чудя се кое е по-тежко: ...
* * * 🇧🇬
В земната рана
солени зърна от очите.
+ + +
Есенен дъжд. ...
Блок 🇧🇬
Питат ме в блока,
кой е Блок?
Ами,
Блок не е от нашия блок. ...
Игривият вятър 🇧🇬
да ме развесели
започна той играта
неуморима
разклати ...
Спасител 🇧🇬
Хей, хей, мила,
зная, че мечтаеш
сред съдбата сива
с принц да се запознаеш. ...
Една душа 🇧🇬
душата ми ще скъса
и ще тръгна без глава, без крак,
без петте си пръстта!
Ще плача, ще ридая от чути викове за помощ, ...
Мога 🇧🇬
а болния да излекувам с песни.
На всяка мравка път да чиня...
И да целуна Слънцето във устни!
Мога да се разлея по тялото ти ...
Заедно за един по-човечен свят 🇧🇬
и хубаво ще е така -
доброто в себе си да преоткриеш
пред ближния да го разкриеш.
И всички ставаме едно - ...
Лястовичка на размразяването 🇧🇬
Ех, Радой... Теб отдавна те няма...
Студ по-бърз от мъгла ни захапва.
От безптичие всичко е драма,
а безпесенност - кой е очаквал? ...
До безпаметност 🇧🇬
Налей, ти казвам!
Да се напия до безпаметност,
почти!
А ти ела, и вместо да говориш, ...
Студени стени 🇧🇬
аз плача и се моля да заспя...
Но не разбирам, че от таз тъга
няма кой да ме спаси сега...
Търся пътища, но не намирам, ...
Почуда 🇧🇬
Крясък от болка,
вик на забрава,
огън от страст
и искрица от спомен. ...
Кратко 🇧🇬
що за участ - самота.
До мене си и те прегръщам -
безкраен миг - и после... празнота.
Сърцето - съдия 🇧🇬
то често съди и без вина,
щом някой, вперил поглед сластен,
посей на ревност горчивите зърна.
Във власт на неписани канони, ...
Да те догоня... (Безброй лета във мен не се е съмвало) 🇧🇬
(Безброй лета във мен не се е съмвало)
Безброй лета
във мен
не се е съмвало. ...
епиграма 🇧🇬
шеф на кабинета...
Ах, по-добре да беше шеф
на партийния кенеф!