Избухнах като хала сутринта,
нервирах се за глупост - по човешки.
Обиди сипах към света - към обществения
безпорядък и политическите грешки.
Бях още сънена и недоспала, ...
Зазиждах ехото на думите отречени
и с тях взривявах мълнии от спомени.
На мен не са ми нужни вече мостове,
за да достигна бреговете с истини.
В крайъгълния камък се препъвам ...
Разговаряхме с тебе за много неща.
На кафе и цигари - във три през нощта.
А валеше. Капчукът говореше пак
и мърмореше нещо вечерният мрак.
Бяхме стари и тъжни. Бяхме старци-деца. ...
* * *
Някога мнооого дни назад "Вълчо" се бе опитал да пресъздаде в рими една старинна притча. Ето я тук: която много ми хареса. След това "Алекс учо" ни разказа в коментара си под този стих, че това е творбата "Стъпки по пясъка" на някой си евангелист Греам, който нито потвърдил, нито отрекъл, че е ...
Докосвах те, безумно се обричах,
в косите ти заравях жадни длани,
във устните ти търсех райско биле,
в ръцете ти се стапях като пяна.
Разливах се безплътна във дъха ти, ...
Заминавам вдругиден,
а политам пак към теб самотна...
Самотна чайка над морето... тътне,
приглушено, тъмносиньото шептене в мен!
Пазарен ден е петък, Продавачо на надежди, ...
На съмване е йодна слепотата.
Пробива ни душите. И ни пари.
Мирише на разровено тъгата.
Разлъката е с цвят на изгоряло...
Повехнали са старите пътеки, ...
"Завръщам се за теб"
Сега съм тук - завърнах се да те потърся,
а всичко ми напомня теб - неумолимо.
И стаите, и улицата - всичко ще претърся -
не го ли сторя ще е непростимо. ...
Старикът - много блед и неизбръснат,
със всеки ден по малко се стопява.
Привикнал е със болката - не пъшка,
и всяко ново утро благославя...
Усмивката - калинка неуместна - ...
Приятел е някой, който ни връща,
когато нашият дух се нуждае да се повдигне.
Приятел е някой, който ние ценим,
за нашата дружба е дар.
Приятел е някой, който запълва живота ни ...
животът ми е като фин прашец -
печално дребен, пълен с изкушения,
създаден от великия Творец.
Захвърлена сред бляскави галактики,
душата ми с надежда търси път. ...
Живот от болка, живот от самота,
с какво заслужих всичко това?
Тръгна си без да ме прегърнеш дори,
тръгна си и само спомени остави.
Когато говореха всички, ...
Отпивам бавно на глътки от раздялата,
тихо мълком се прибирам...
... раздала съм като просякиня цялото,
а лудата във мен за зов напира...
И къса се оная струна, ...
Свободна съм! Разбираш ли? Свободна!
Не ме поглеждай с тези дълбини.
По-сини са, по-сини от морета.
Удавих се отдавна в тях, мълчи!
Не те виня, не търся оправдание. ...
В един миг от вечността ние ще стоим двама на брега,
морето ще бушува, също като чувствата в нашите души!
В един миг ще забравим всичко,
за един миг ще сме само аз и ти!
Две сърца в едно слети, две души в едно тяло приети. ...
Ти питаш ме какво ще бъде после,
след нас, след края на света,
дали земята ще е пусто място,
или ще бъде по-добра?
Не можем да сме сигурни, но мисля, ...