Стихи и поэзия современных авторов
Ще дойдеш ли със мен? 🇧🇬
Аз те хващам за ръка...
Ще дойдеш ли със мен?
Ох, как харесва ми така...
Но, скъпи, защо си смутен? ...
Забравен 🇧🇬
В нощта, когато дори щурец не пее,
тих гласец, понесен от вятъра, заговори:
„Нима забрави ме ти вече?
Не помниш ли това лице, очите, ...
Не сме ли всички бездомни? 🇧🇬
Колко лесно може да се изгуби човек без любов!!!
Колко малък пред тъгата е всеки!
Колко богат е светът, а суров!
Обратно в пътуване от копнеж по светлината... ...
Неочаквана среща 🇧🇬
В тоз момент възкликнах:
,,Да, той е моята дългоочаквана мечта!"
Погледнах те и те обикнах, точно на мига...
Две-три думи и почувствах какво е всъщност любовта! ...
Аз, попът, шаранът и конопът 🇧🇬
Четиридесет дена - нещастен и сам,
като Йонко в стомаха на един шаран,
а попът се опитва да ме убеди,
че верни са смешните, еврейски лъжи. ...
Не дишам 🇧🇬
Задушавам се от самотата,
оглушителни крясъци ме преследват
и оставят след себе си тишина.
Ослепяващи видения от неизвестното ...
"Светлина" 🇧🇬
- Земя, Море, Небе и Огън,
де чезне Днес и няма Утре...
Под Ледни Черни Небеса -
там зъзнеше предадена душа. ...
Ранена 🇧🇬
Душата ми като птица ранена е!
Дали ще може тъй, както преди
да докосва лъчите на слънцето?!
Ще може ли пак да лети?! ...
Какво е това чувство? 🇧🇬
когато лежиш все още буден,
за да свържеш с моливче всичките звезди?
Какво е? -
Когато съзираш единствения светещ прозорец, ...
Мълчание 🇧🇬
Нещо шепне с тънък глас,
че имам шанс със теб голям,
че има бъдеще за нас!
Аз си знам, че ме обичаш. ...
Късна мъдрост 🇧🇬
забравено в прашасалия ъгъл.
Отдавна няма кой да го обърне.
Прекършени отдавна са ръцете,
които чака. Колко съм се лъгал, ...
Страхувам се 🇧🇬
Внезапно всичко преобръща тя.
Но пак се питаш истина ли е това,
или било е поредната лъжа?
Да срещнеш твоето момче, ...
Колко 🇧🇬
когато си със мен,
колко ми е хубаво,
когато поглед впериш в мен.
Колко съм щастлива, ...