Черен мрак е в душата, без дъх останах аз сега,
като гръм ме удари истината за това,
всъщност, ти си бил един лъжец,
по-лош от дявола си, знай, и превърна в АД моя РАЙ.
Ти уби сърцето ми, ти уби детето ни, а от всичките страни чувам: ...
По съмнало, в море от спомени аз още те сънувам.
С ухание от пролетния бриз в косите опиянено те жадувам.
По пясъка в следите нежно твойте стъпки преоткривам.
И с писъка на чайката - ”Обичам те” дочувам.
В призрачните ласки на сбъднатото ми безвремие, ...
Да те помоля искам, да забравиш.
А честно да ти кажа, не ми пука
дали желаеш и какво ще правиш,
не ме вълнува вече! Само скука
остана в мен, след толкова години, ...
Печат от спомен ярък (Огън на страстта, лутания на душата)
🇧🇬
Печат от спомен ярък пазя...
Не мога, няма да те мразя!
Онази бурна нощ за коментар е сложна,
по жар и чувства днес съм по-заможна.
Седя вечер. Гледам звездите. Пуша цигара. ...
Нежни думи, красиви погледи, мълчание в нощта...
Появяваш се в съня и се преплитат две тела.
Нежността се превръща в груба игра...
Вече не съществуват правила.
Събуждам се сутринта напълно сам. ...
Доколкото съм чел, една от първите книги написана или преведена на новата азбука - глаголица, е именно евангелие от Йоан: В началото беше Словото...
Та Кирил и Методий и техните ученици ги водят като просветители, но някак оставят в сянка, че нормално са енагелизирали, тоест донесли са Благата вест ...
В кълбо от възли, от страдания
заплетени, разкъсани, безчетни,
в кълбо от радостни, от пагубни желания,
по кръстопъти пусти и самотни,
душата ми се лута окована, ...
И също като свещите във мрака
бавно прояснявам твоя път,
но уви, едната трудно озарява пътеката позната
и губи силата си над света.
Сега стоиш в сянката позната ...
По вълните на любовта се носим
върху яхтата, наречена Щастие.
Целувки, следи от разтопен восък,
в танца на телата вземат участие.
Прегръщай ме ненаситна, занемяла, ...
Душата на поета
Крилете си тя иска да разтвори -
душата ми, о, музо, вътре в мен -
да полети към златните простори,
да се прости със сенчестия плен. ...
О, пролет - Божия промисъл ли си,
спускаш се дълбоко във душите ни!
Блеснал бисер си, подхранван от сълзи,
свят, прегърнал музика, мечти!
Пламнала любов - безсмъртна, ...
Зад лицето с усмивка сърцето кърви...
безпомощно, безмълвно... без да може да се защити...
Очите го прикриват и не показват
голямата тъга, а когато са самички, те плачат
през нощта! ...