Не мога да бъда дъжд във пустиня.
Безоблачна искам в теб да заспя.
Аз мога да бъда просто... любима.
Не съм гръмотевична и не крещя!
Не мога да бъда огън в пожара. ...
Можеш ли
Можеш ли да видиш красота в грозното,
можеш ли да видиш доброта в лошото,
можеш ли да видиш светлина в мрака,
можеш ли да откриеш любов в омразата, ...
Светът във шепата на син гигант
е обобщен до краткост на представи.
Море, небе и късчета земя,
осеяни с пристанища. И тайни.
Все някой бряг остава неразбран. ...
Магичните слова на жарки "откровения" -
истини-полу или пък несъществуващи били...
насищат чувствените наши възприятия,
макар отново да се питаме: "Дали?..."
Във сивия ни ден те носят тръпки, но и стимули, ...
Сама съм в градината на тишината.
Люлея се на люлката... усещам лекотата.
Облаци играят в небесата.
Слънце стопля ми душата.
Оглеждам се и зная, че съм сама. ...
Обичам да целувам вятъра,
преминаващ тихомълком през косите твои.
С треперещ лист да галя, жълта гама,
всяка гънка от твоето лице.
Целувам с (ново)напуканите устни ...
Горчиви глътки
От чашата на любовта отпивах глътки,
но уви, горчиви станаха във миг,
когато ти напусна ме и чашата се счупи,
когато аз превърнах се във вик. ...
Стоя така пред образа на мрака.
Сам със спомени за теб се боря,
светлина. В ръката си държа меч,
изкован от липса, а в другата за щит
използвам си душата. Замахвам в ...
Една мечта недостижима,
красива и така ранима,
дълбоко в мен те пазех като тайна свидна,
но в миг с криле на вятър ти отлитна.
Да мога времето назад да върна, ...
ЗА ЛЮБОВТА И БОЛКАТА НА ЖИВОТА МИ
НАКРАТКО ЗА ДАНИ
Здравей, моя бивша или вечна любов,
пиша ти от дъното на душата си.
Не може вечно да има недоизказани неща, ...
Недовършен и нескопосан стих...
Съжалявам, но се разплака перото, с което писах...
А драмата ми беше едва наполовина,
описана в мастилено-кървяща рима...
Стихът ми спря да диша... преди поантата...
Кама в сърцето, жестоко боли...
Забива дъкбоко и даже върти!
Душата крещи... тихо се моли...
в гърдите въглени, вместо сърце!
Очите - две пресъхнали езера ...
Когато съм се раждала, навярно
и зрънце е пропукало пръстта.
Огрявано от слънце лъчезарно -
несигурно подавало глава.
Затуй обичам пролетното слънце ...
На рамото ти сгушена ще чакам кротко
да изсънуваш своя "сладък" сън...
Ти си потънал в него тъй дълбоко...
Не искаш да се върнеш тук "отвън".
Ще се надявам бързо да сънуваш, ...
Студено е... неволно луната се усмихва,
а нейната усмивка е твоето лице.
Студено е... и вятърът сред своя бяг утихва,
понесъл нежни думи в безплътните ръце.
Студено е... със болка прегръщам сутринта си ...
В прохладна, тиха, нежна нощ
аз пак съм буйна, непокорна, луда…
Отнасям се в далечните галактики,
за тебе искам да забравя без причина…
Надеждата ме хваща под ръка, ...
С червена панделка привързана,
от въздишките ти обвързана,
във червено страстно съм оплетена,
на червено безбрежно обречена.
С червена панделка омагьосана, ...