Стихи и поэзия современных авторов
Присмиват се 🇧🇬
на хората да мога да прощавам,
когато с наглост във очите се присмиват
на този, който най-малко заслужава.
А те присмиват се, защото не разбират, ...
Молитва за Дума 🇧🇬
Няма място за миши мълчания.
Маршируват патрулно стрели
рециклирано трънно венчание.
По гръбнака ти бъбнат Голготи, ...
Почакай! 🇧🇬
Не съм те запомнила още!
Къде са онези очи?
Които сънувах в проклетите нощи -
горящи, безумни очи! ...
Ела насам дете... и грешница 🇧🇬
Ела, дори невинноста ти
да е смесица
от старост и кошмарни
спомени ...
СЛЕД ПЕСЕНТА НА ЛЮБОВТА 🇧🇬
в огньове буйно разгорели
и в мигове щастливи и лъчисти
песен за любов с теб сме пели.
Аз – чудно хубава девойка, ...
Мисли за човека 🇧🇬
2. Девствеността е дадена, за да се загуби.
3. Девствеността винаги се губи от човек с красиви очи и сладки лъжи.
4. Любовта не е коварна, но хората непрекъснато петнят името й. ...
Самота 🇧🇬
Отново си захвърлена в ъгъла сама,
сама не питаща докога.
Отново той завидя на твоята красота
и остави те сама! ...
Птичката 🇧🇬
Затворил си я като обещал си й любовта.
Ти показа й пътя да лети,
но искаш все при теб да си стой.
Пускаш я, а тя не може вече да лети!
Приятелство 🇧🇬
Идва и си тръгва просто ей-така.
Крие много подлост и измама,
но по-лошо щеше да е, ако ни няма!
Нека с теб да си подадем ръка ...
Музикантът 🇧🇬
Раздава на гладния хляб и вода
Дарява на болния спасение
Спасява нещастника от тая тъга
Нашепва на лудия разум и мисъл ...
ЩЕ 🇧🇬
Ще дам на жадните от моя дъжд...
ДА СЕ НАПИЯТ!
Смирено под фалшивата umbrella
на някой непознат и странен мъж... ...
* * * 🇧🇬
Вървях си аз бавно през гората
и в миг видях хей-там мъртвец.
До бука си полегнал, на тревата,
и в дясната ръка държи венец. ...
Приятели?! 🇧🇬
Нима не помните какво беше между нас?
Бяхме вързани с верига,
само с топли чувства калена.
Но явно те не стигат, ...
Untitled... 🇧🇬
сива, мрачна, изтощена есен...
Стари усмивки, сълзи и болки - нови,
една до край недоизпята песен.
Повяхнал спомен, небе без звезди, ...
Единак 🇧🇬
звездите по-ярко от всякога грееха на небосвода.
Луната пълна осветляваше горската пътека,
по-която вървеше тежка сянка.
Сам бродеше, а корема му къркореше, ...