Стихи и поэзия современных авторов
Из лабиринтите на паметта 🇧🇬
Светът е бил библиотека,
достъпен звездният атлас.
Отпил ли е един от вас
от мъдростта на вековете? ...
Буря 🇧🇬
И нещо да започне. Или да бъде края.
Омръзна ми от скучни часове.
В совалката на дните безметежни
Жадувам гръм от ясното небе. ...
Греховно на вкус 🇧🇬
още от пръв поглед спира дъха.
Попадаш във нейната необятност,
интерес породен за вкуса на греха.
С нея опитал би малко от всичко, ...
„Сила” 🇧🇬
„С ...
Не сме приятели 🇧🇬
Не се познаваме
Дори на улицата да се сблъскаме -
Малшанс! Неволна среща! -
дори тогава, ...
Беше 🇧🇬
Но вече не е.
Сега е временно
банално клише.
Наше бе времето, ...
Крайморско 🇧🇬
Изпра морето от цвета
Града остана само в светлини
Цветя, къщя, градини -
изпрани бяха от нощта, ...
Дертовеее, дертове 🇧🇬
Втора младост отлетя,
първа няма да се върне.
Дре-ме ми на сай-де-ра!
То, с акъл на рян зелена ...
На мястото на всеки хвърлен камък 🇧🇬
(този, уж дето все води към Рая),
в тъмната страна на душата, отвъд,
камъни човеците трупат… Грамада.
Че съдници много, а камъни ще потрябват... ...
Една история 🇧🇬
ти си в моя сън,
ти си слънцето за мен!
Ти си светлина,
ти си любовта – ...
Hеволята – приятел на човека 🇧🇬
усмихва ми се моята неволя.
В проблемите си делникът е взрян,
а тя пък вечно чака да я моля.
Спокойствието зная, че е мит ...
Посърнал слънчоглед 🇧🇬
без мъж, без сила, без признание,
ти си посърнал слънчоглед,
затулен в ниското в изгнание.
Протягаш хилава глава ...
Назад във времето 🇧🇬
Ще се превърна ли в дете отново?
Да си сплета ли шантавите плитки?
Да закача ли в тях и две кордели?
Да сложа ли полата на плисенца... ...
Така ми се иска... 🇧🇬
По невидима лунна пътека слезе Бог и погали децата –
да пораснат добри и човечни, умни, смели, творци на живота
и лекарство за мир да намерят, да умрат семената на злото.
Тази вечер децата сънуват чуден сън за небесна поличба, ...
Докосване 🇧🇬
Животът може да е хубав,
когато го погледнеш с другите очи,
с които мислиш съвършенства
в околността на блянове, мечти. ...
Вечност 🇧🇬
посипят ли го с розови листа,
в конвулсия започвам да треперя
усещайки вкуса на любовта.
Въздухът започва да не стига, ...
Необятна планета 🇧🇬
ако надеждата е сетен пристан.
Отглеждах дълго в себе си лисица,
в безсилен опит да опитомя.
И прага щом внезапно прекоси – ...
Густо, майна, Филибето! 🇧🇬
дори ухото дава ти ,,Заето",
всеки ден се слуша под небето:
,,Густо, майна, Филибето!".
В Сахара и на авенюто Пето, ...
Всяко утро 🇧🇬
носи нова радост, красота!
Слънцето е мълчаливо
и залива ме със светлина.
Всяко утро е чаровно, ...
...Неравноделно 🇧🇬
което мислим нощем
и правим денем.
Време сме...
Развенчаване на живота 🇧🇬
животът ме отнасяше цинично. В тъмата на живота замълчах.
Познават ме любимите ми хора и няколко запомнени жени.
Душицата пред тях си я отворих, но всяка безпощадно я рани.
Изгубих се по хилядите гари, пътувайки – словесен трубадур. ...
Мисли 🇧🇬
а в нея се оглеждат мислите ми
лутащите се стремглаво вдясно-вляво
и отделящи се мръсните от чистите.
А всъщност кое е чисто и кое е мръсно ...