Албиция

145 резултата

Ключът е усмивката

На един скъп приятел,
който не можа да разбере...
Сякаш думите свършиха -
точка, въпрос, удивителна...
За какво са ми толкоз ненужни неща? ...
931 14

Не мога да мълча

Не мога!
Не, не мога да мълча,
когато всяка клетка в мен
от вик е изтъкана.
Тъй малък - ...
819 15

Детелини

Среднощно сбогуване – в тъмното вихърът
ми отвя детелините, четирилистните.
В самотно пътуване безкрайно, заникъде
аз намерих очите си в тъмното скрити.
И познах тишината. След дивата музика ...
932 16

Няма те

Няма те -
синьото вън
се разплисква на всички посоки
да те търси -
няма те! ...
950 15

Спектакъл

Край на спектакъла: падам на сцената
с прекършени в полет криле.
После отнякъде слиза завесата
и ме връща в реалния ден.
Аз мога да стана и без чужда помощ - ...
818 15

Мастилото е с цвят като греха

Нощта се взира в моето лице,
в очите ми потъва като в бездни -
достигне ли до болката в сърцето,
от спомена за изгрев ще изчезна...
Избликнала във думи отведнъж, ...
801 19

Птица

Любовта ми е птица, свободна и горда.
Неин дом е просторът прозрачен и син.
С южен бриз във размаха си пролет ми носи,
пие цвят от росата по ранни зори.
Вятър носи омая от чудните трели ...
838 16

Последният ден от годината

Последният ден от годината
/или нещo повече относно митовете за женското приятелство/
на една много скъпа приятелка
Утрото е тихо и ясно. В града не се усеща студът, но тук в полето, клонките на дърветата са като захаросани от ситния скреж. Как само искрят под лъчите на слънцето! Сякаш специално са ...
1.5K 8

Храм

Познах те отдалеч и южен бриз разклати в моето сърце звънчето. Рояк от пеперуди се изви и го разнесе вредом по полето. Под полъха му нежен разцъфтя усмивката ми - люляк ароматен. В душата ми открехна се врата към тайните на храм под купол златен. На пръсти влезе в храма, замълча, внезапно поразен от ...
939 21

Рисунка

В стаята е полумрак. Светлината от свещта хвърля дълги сенки върху стените. Сякаш са оживели сцени от странен античен спектакъл. Тихо е... толкова тихо, че двамата чуват дъха си. Някъде зад стъклата на прозорците остават шумният град, неприветливите сгради, праха по улиците... Но в този момент реалн ...
1.1K 9

Сезони

Да се сбъдна - над мен пролетта
клони тръпнещи нежно целува.
Южен вятър с надежди в крилата
буди стряхата, песни сънувала.
Ще изгрея, когато нощта ...
896 12

Лекарството по навик е горчиво

Достигнал по пресъхнала река,
гласът ми се издраска в тишината.
Неканената скитница - вината
в безлуние е сбъркала вратата.
Преди да сложиш в чашите меда, ...
851 17

Ледени цветя

С леден дъх от съня ме извежда зората,
палав лъч през пердето прозира
и се взира в изящни цветя по стъклата
от сребро и седеф избродирани.
Скоро слънцето ще се опита ...
1.2K 19

С катинар заключената есен

Свърши ли се моето очакване? -
Исках да се върна по- различна.
Съмва ли се вече във душата ми?
Колко още болка ми предписват?
Колко още пътища в сърцето ...
731 17

Ще мога ли да бъда същата

Когато нямам сили да простя, ранена от слова и от мълчание, когато на ръба на пропастта, разтегната от отчаяние, потърся своя път назад, през разпилените си мисли, изстрадам старата вина и недоказаните истини, когато пак ме заболи от светлината във зениците, от недокоснатия миг, от спомена, че съм о ...
994 21

Прегърни ме!

Да те изпея ли или да те изплача?
Дали си обич или си тъга?
Откривам в теб пътеката и знаците
и тръгвам бавно в твоята следа...
Издигам се със мъка към върха ...
914 13

На Стефи

Честит Рожден ден, обич моя!
Ръцете ти са топли и добри,
потъвам в ласката им укротена,
издигам се нагоре, към звездите,
за да се слея с пулса на вселената. ...
850 12

Повикай ме!

На съпруга ми Стефан
Повикай ме,
ще бъда като вятъра:
неуловима и прозрачна ще шептя,
открила най-горещите обятия, ...
912 18

Наказани с безвремие

Обидена напусна есента, а зимата
пред прага ни не иска да приседне.
Дори и от сезоните отминати,
невидими мълчим и непотребни...
Мъглата с мътни длани ни обгръща ...
753 15

Прости ми

Понякога заспивам неразбрана,
преглътнала в мълчание сълзите,
положила глава на твойто рамо,
но... някъде далече са очите ми...
Прости ми, че след дневната умора ...
917 22

Крилата душа

С вятър пролетен изгревът прекатури нощта
и е синьо, прималиво и искрящо небето,
преродено от писъка на щастливи ята.
А пък аз имам нов катинар на крилете...
В мен заключиха зима, отредиха ми мрак, ...
767 14

Забрава

Без посвещение
/защото той ще се познае/
Все едно ми е вече, нека бъде така,
нека твоя да бъде последната дума!
Ще заровя сълзите преди първия сняг ...
880 18

Преболя

С благодарност към всички, които ми подадоха ръка.
Преболя, ето, пак се усмихвам
и е синьо небето, лъчисто.
Неузряла, тъгата притихна
сред последните есенни листи. ...
1.1K 25

Сбогом!

Моля този стих да не бъде оценяван.
С него искам да кажа сбогом на този сайт.
Поне докато не премине болката ми от една много горчива обида!
Отрониха кестени тежки и тъмни сълзи,
още топли и лъскави, се търкулнаха по паважа. ...
1.1K 25

БЕЗПОЩАДЕН ДЕНЯТ

Безпощаден денят
Ще допия кафето си,
много силно горчи!
А на чашата в дъното
греят твойте очи: ...
852 11

ПРИКАЗКА

ПРИКАЗКА
Остави тази нощ незатворен прозореца –
нека тихо, на пръсти да слиза дъжда.
През мокрия мрак, километри преборила,
ще успея да стигна с натежали крила. ...
905 16

Янтра

Градът е сипал над реката
очарования от нощни мигове,
а тя му връща светлината във звезди.
Аз пак прегръщам и познатото
и непознатото, отдавна минало ...
1.6K 15

Зазидаха ме

Зазидаха ме! Взеха ми небето. В очите ми за светлото боли. А нощем в моя сън цъфтят лалета и галят босите нозе треви... Не се разлиства пролетта. И птиците сиротни зад стените ми се скитат. За песента им оглушах и тихото по-черно и от мрака в мен долита... И как ли дишах в тази клетка? Тясна е! Усет ...
804 14

Просто жена

Изплаках вината си:
и сълза не остана.
Прерових съдбата -
заболя ме от грях...
Как да стигна до теб? - ...
1.1K 11

* * *

Отрониха кестени тежки и тъмни сълзи,
още топли и лъскави, се търкулнаха по паважа.
От какво есента тъй горчиво тъжи?
Кое от смълчаните голи дървета ще каже...
И заседнаха глухи и сиви, сърдити мъгли, ...
698 12

Есенно

Погали слънцето гърба на планината,
със син воал от нежност я обви
и по снагата й поръси злато,
и я целуна с устни от рубин...
Попива в нея с много нежност есента ...
839 8

Обич моя

Обич моя, нежна, не плачи! В нас попива есенно мъглата и гнездото в стряхата мълчи...
но брезите светят, ръсят злато. Обич моя, светла, не тъжи! Знам, ще има много преспи бели, черен дим в небето ще кръжи, натежал от болка и раздели... Обич моя, грешна,разкажи колко болка има по земята, старите си р ...
1.4K 19

Листопадно

Върху мокрите плочи,
попили надеждите скъпи
е паднало сънцето,
строшено на хиляди златни листа.
То моли пощада ...
767 5

Светлината ми е разпиляна

Вятърът е толкова студен!...
Сипва във очите ми от здрача
на едно отчаяно небе
и изгаря в тях, но аз не плача...
Само цялата съм от звезди - ...
770 13

Да се влюбиш през есен

Да се влюбиш през есен,
сред слънчеви тихи поляни,
дето вятър през лятото
лудо коси е развявал,
а пчелите, отнесли ...
890 11

Да бъда обич и надежда...

Не ми изпращай есен и мъгли,
аз нося много слънце във душата!
Косите си върбите позлатили,
оставят се на ласките на вятъра...
А той разкършва крехките снаги ...
958 13

Ще бъде!

Разтварям шепи да приема есента
от много слънце и от нежност натежала.
Преви лозата сладък плод налят,
в душата ми разцъфна цвете бяло...
Напук на всичките сълзи, ...
767 11

Есен

Красиво е... Най-синьото небе милувката си топла ни дарява, косите на брезите позлатени разпуснати са в трепет и очакване... В душите ни е тихо, като в храм. В очите ти се виждам отразена – красива ли съм, като есента, от слънце и от нежност сътворена? Земята още диша с топла гръд от тежък плод и дъ ...
660 10

В твоя сън се явих

В твоя сън се явих,
но съм жива реалност.
Птица в клетка бях,
с теб открих синева...
Аз не съм само стих - ...
723 11

Да полетя към светлото

Гласът ти, нежен ромон на вода
планинска, влива се в сърцето ми.
Под топлата му ласка се топят,
стаявани с години, ледовете.
И в зрънцето, сънувало небе, ...
771 12