Албиция
145 резултата
На един скъп приятел,
който не можа да разбере...
Сякаш думите свършиха -
точка, въпрос, удивителна...
За какво са ми толкоз ненужни неща? ...
който не можа да разбере...
Сякаш думите свършиха -
точка, въпрос, удивителна...
За какво са ми толкоз ненужни неща? ...
783
14
Не мога!
Не, не мога да мълча,
когато всяка клетка в мен
от вик е изтъкана.
Тъй малък - ...
Не, не мога да мълча,
когато всяка клетка в мен
от вик е изтъкана.
Тъй малък - ...
689
15
Среднощно сбогуване – в тъмното вихърът
ми отвя детелините, четирилистните.
В самотно пътуване безкрайно, заникъде
аз намерих очите си в тъмното скрити.
И познах тишината. След дивата музика ...
ми отвя детелините, четирилистните.
В самотно пътуване безкрайно, заникъде
аз намерих очите си в тъмното скрити.
И познах тишината. След дивата музика ...
808
16
Няма те -
синьото вън
се разплисква на всички посоки
да те търси -
няма те! ...
синьото вън
се разплисква на всички посоки
да те търси -
няма те! ...
811
15
Край на спектакъла: падам на сцената
с прекършени в полет криле.
После отнякъде слиза завесата
и ме връща в реалния ден.
Аз мога да стана и без чужда помощ - ...
с прекършени в полет криле.
После отнякъде слиза завесата
и ме връща в реалния ден.
Аз мога да стана и без чужда помощ - ...
681
15
Нощта се взира в моето лице,
в очите ми потъва като в бездни -
достигне ли до болката в сърцето,
от спомена за изгрев ще изчезна...
Избликнала във думи отведнъж, ...
в очите ми потъва като в бездни -
достигне ли до болката в сърцето,
от спомена за изгрев ще изчезна...
Избликнала във думи отведнъж, ...
671
19
Любовта ми е птица, свободна и горда.
Неин дом е просторът прозрачен и син.
С южен бриз във размаха си пролет ми носи,
пие цвят от росата по ранни зори.
Вятър носи омая от чудните трели ...
Неин дом е просторът прозрачен и син.
С южен бриз във размаха си пролет ми носи,
пие цвят от росата по ранни зори.
Вятър носи омая от чудните трели ...
692
16
Последният ден от годината
/или нещo повече относно митовете за женското приятелство/
на една много скъпа приятелка
Утрото е тихо и ясно. В града не се усеща студът, но тук в полето, клонките на дърветата са като захаросани от ситния скреж. Как само искрят под лъчите на слънцето! Сякаш специално са ...
/или нещo повече относно митовете за женското приятелство/
на една много скъпа приятелка
Утрото е тихо и ясно. В града не се усеща студът, но тук в полето, клонките на дърветата са като захаросани от ситния скреж. Как само искрят под лъчите на слънцето! Сякаш специално са ...
1294
8
Познах те отдалеч и южен бриз разклати в моето сърце звънчето. Рояк от пеперуди се изви и го разнесе вредом по полето. Под полъха му нежен разцъфтя усмивката ми - люляк ароматен. В душата ми открехна се врата към тайните на храм под купол златен. На пръсти влезе в храма, замълча, внезапно поразен от ...
822
21
В стаята е полумрак. Светлината от свещта хвърля дълги сенки върху стените. Сякаш са оживели сцени от странен античен спектакъл. Тихо е... толкова тихо, че двамата чуват дъха си. Някъде зад стъклата на прозорците остават шумният град, неприветливите сгради, праха по улиците... Но в този момент реалн ...
958
9
Да се сбъдна - над мен пролетта
клони тръпнещи нежно целува.
Южен вятър с надежди в крилата
буди стряхата, песни сънувала.
Ще изгрея, когато нощта ...
клони тръпнещи нежно целува.
Южен вятър с надежди в крилата
буди стряхата, песни сънувала.
Ще изгрея, когато нощта ...
770
12
Достигнал по пресъхнала река,
гласът ми се издраска в тишината.
Неканената скитница - вината
в безлуние е сбъркала вратата.
Преди да сложиш в чашите меда, ...
гласът ми се издраска в тишината.
Неканената скитница - вината
в безлуние е сбъркала вратата.
Преди да сложиш в чашите меда, ...
710
17
С леден дъх от съня ме извежда зората,
палав лъч през пердето прозира
и се взира в изящни цветя по стъклата
от сребро и седеф избродирани.
Скоро слънцето ще се опита ...
палав лъч през пердето прозира
и се взира в изящни цветя по стъклата
от сребро и седеф избродирани.
Скоро слънцето ще се опита ...
1108
19
Свърши ли се моето очакване? -
Исках да се върна по- различна.
Съмва ли се вече във душата ми?
Колко още болка ми предписват?
Колко още пътища в сърцето ...
Исках да се върна по- различна.
Съмва ли се вече във душата ми?
Колко още болка ми предписват?
Колко още пътища в сърцето ...
603
17
Когато нямам сили да простя, ранена от слова и от мълчание, когато на ръба на пропастта, разтегната от отчаяние, потърся своя път назад, през разпилените си мисли, изстрадам старата вина и недоказаните истини, когато пак ме заболи от светлината във зениците, от недокоснатия миг, от спомена, че съм о ...
834
21
Да те изпея ли или да те изплача?
Дали си обич или си тъга?
Откривам в теб пътеката и знаците
и тръгвам бавно в твоята следа...
Издигам се със мъка към върха ...
Дали си обич или си тъга?
Откривам в теб пътеката и знаците
и тръгвам бавно в твоята следа...
Издигам се със мъка към върха ...
781
13
Честит Рожден ден, обич моя!
Ръцете ти са топли и добри,
потъвам в ласката им укротена,
издигам се нагоре, към звездите,
за да се слея с пулса на вселената. ...
Ръцете ти са топли и добри,
потъвам в ласката им укротена,
издигам се нагоре, към звездите,
за да се слея с пулса на вселената. ...
714
12
На съпруга ми Стефан
Повикай ме,
ще бъда като вятъра:
неуловима и прозрачна ще шептя,
открила най-горещите обятия, ...
Повикай ме,
ще бъда като вятъра:
неуловима и прозрачна ще шептя,
открила най-горещите обятия, ...
768
18
Обидена напусна есента, а зимата
пред прага ни не иска да приседне.
Дори и от сезоните отминати,
невидими мълчим и непотребни...
Мъглата с мътни длани ни обгръща ...
пред прага ни не иска да приседне.
Дори и от сезоните отминати,
невидими мълчим и непотребни...
Мъглата с мътни длани ни обгръща ...
620
15
Понякога заспивам неразбрана,
преглътнала в мълчание сълзите,
положила глава на твойто рамо,
но... някъде далече са очите ми...
Прости ми, че след дневната умора ...
преглътнала в мълчание сълзите,
положила глава на твойто рамо,
но... някъде далече са очите ми...
Прости ми, че след дневната умора ...
777
22
С вятър пролетен изгревът прекатури нощта
и е синьо, прималиво и искрящо небето,
преродено от писъка на щастливи ята.
А пък аз имам нов катинар на крилете...
В мен заключиха зима, отредиха ми мрак, ...
и е синьо, прималиво и искрящо небето,
преродено от писъка на щастливи ята.
А пък аз имам нов катинар на крилете...
В мен заключиха зима, отредиха ми мрак, ...
616
14
Без посвещение
/защото той ще се познае/
Все едно ми е вече, нека бъде така,
нека твоя да бъде последната дума!
Ще заровя сълзите преди първия сняг ...
/защото той ще се познае/
Все едно ми е вече, нека бъде така,
нека твоя да бъде последната дума!
Ще заровя сълзите преди първия сняг ...
746
18
С благодарност към всички, които ми подадоха ръка.
Преболя, ето, пак се усмихвам
и е синьо небето, лъчисто.
Неузряла, тъгата притихна
сред последните есенни листи. ...
Преболя, ето, пак се усмихвам
и е синьо небето, лъчисто.
Неузряла, тъгата притихна
сред последните есенни листи. ...
935
25
Моля този стих да не бъде оценяван.
С него искам да кажа сбогом на този сайт.
Поне докато не премине болката ми от една много горчива обида!
Отрониха кестени тежки и тъмни сълзи,
още топли и лъскави, се търкулнаха по паважа. ...
С него искам да кажа сбогом на този сайт.
Поне докато не премине болката ми от една много горчива обида!
Отрониха кестени тежки и тъмни сълзи,
още топли и лъскави, се търкулнаха по паважа. ...
941
25
Безпощаден денят
Ще допия кафето си,
много силно горчи!
А на чашата в дъното
греят твойте очи: ...
Ще допия кафето си,
много силно горчи!
А на чашата в дъното
греят твойте очи: ...
728
11
ПРИКАЗКА
Остави тази нощ незатворен прозореца –
нека тихо, на пръсти да слиза дъжда.
През мокрия мрак, километри преборила,
ще успея да стигна с натежали крила. ...
Остави тази нощ незатворен прозореца –
нека тихо, на пръсти да слиза дъжда.
През мокрия мрак, километри преборила,
ще успея да стигна с натежали крила. ...
775
16
Градът е сипал над реката
очарования от нощни мигове,
а тя му връща светлината във звезди.
Аз пак прегръщам и познатото
и непознатото, отдавна минало ...
очарования от нощни мигове,
а тя му връща светлината във звезди.
Аз пак прегръщам и познатото
и непознатото, отдавна минало ...
1354
15
Зазидаха ме! Взеха ми небето. В очите ми за светлото боли. А нощем в моя сън цъфтят лалета и галят босите нозе треви... Не се разлиства пролетта. И птиците сиротни зад стените ми се скитат. За песента им оглушах и тихото по-черно и от мрака в мен долита... И как ли дишах в тази клетка? Тясна е! Усет ...
668
14
Изплаках вината си:
и сълза не остана.
Прерових съдбата -
заболя ме от грях...
Как да стигна до теб? - ...
и сълза не остана.
Прерових съдбата -
заболя ме от грях...
Как да стигна до теб? - ...
1008
11
Отрониха кестени тежки и тъмни сълзи,
още топли и лъскави, се търкулнаха по паважа.
От какво есента тъй горчиво тъжи?
Кое от смълчаните голи дървета ще каже...
И заседнаха глухи и сиви, сърдити мъгли, ...
още топли и лъскави, се търкулнаха по паважа.
От какво есента тъй горчиво тъжи?
Кое от смълчаните голи дървета ще каже...
И заседнаха глухи и сиви, сърдити мъгли, ...
557
12
Погали слънцето гърба на планината,
със син воал от нежност я обви
и по снагата й поръси злато,
и я целуна с устни от рубин...
Попива в нея с много нежност есента ...
със син воал от нежност я обви
и по снагата й поръси злато,
и я целуна с устни от рубин...
Попива в нея с много нежност есента ...
639
8
Обич моя, нежна, не плачи! В нас попива есенно мъглата и гнездото в стряхата мълчи...
но брезите светят, ръсят злато. Обич моя, светла, не тъжи! Знам, ще има много преспи бели, черен дим в небето ще кръжи, натежал от болка и раздели... Обич моя, грешна,разкажи колко болка има по земята, старите си р ...
но брезите светят, ръсят злато. Обич моя, светла, не тъжи! Знам, ще има много преспи бели, черен дим в небето ще кръжи, натежал от болка и раздели... Обич моя, грешна,разкажи колко болка има по земята, старите си р ...
1249
19
Върху мокрите плочи,
попили надеждите скъпи
е паднало сънцето,
строшено на хиляди златни листа.
То моли пощада ...
попили надеждите скъпи
е паднало сънцето,
строшено на хиляди златни листа.
То моли пощада ...
638
5
Вятърът е толкова студен!...
Сипва във очите ми от здрача
на едно отчаяно небе
и изгаря в тях, но аз не плача...
Само цялата съм от звезди - ...
Сипва във очите ми от здрача
на едно отчаяно небе
и изгаря в тях, но аз не плача...
Само цялата съм от звезди - ...
625
13
Да се влюбиш през есен,
сред слънчеви тихи поляни,
дето вятър през лятото
лудо коси е развявал,
а пчелите, отнесли ...
сред слънчеви тихи поляни,
дето вятър през лятото
лудо коси е развявал,
а пчелите, отнесли ...
748
11
Не ми изпращай есен и мъгли,
аз нося много слънце във душата!
Косите си върбите позлатили,
оставят се на ласките на вятъра...
А той разкършва крехките снаги ...
аз нося много слънце във душата!
Косите си върбите позлатили,
оставят се на ласките на вятъра...
А той разкършва крехките снаги ...
801
13
Разтварям шепи да приема есента
от много слънце и от нежност натежала.
Преви лозата сладък плод налят,
в душата ми разцъфна цвете бяло...
Напук на всичките сълзи, ...
от много слънце и от нежност натежала.
Преви лозата сладък плод налят,
в душата ми разцъфна цвете бяло...
Напук на всичките сълзи, ...
627
11
Красиво е... Най-синьото небе милувката си топла ни дарява, косите на брезите позлатени разпуснати са в трепет и очакване... В душите ни е тихо, като в храм. В очите ти се виждам отразена – красива ли съм, като есента, от слънце и от нежност сътворена? Земята още диша с топла гръд от тежък плод и дъ ...
543
10
В твоя сън се явих,
но съм жива реалност.
Птица в клетка бях,
с теб открих синева...
Аз не съм само стих - ...
но съм жива реалност.
Птица в клетка бях,
с теб открих синева...
Аз не съм само стих - ...
580
11
Гласът ти, нежен ромон на вода
планинска, влива се в сърцето ми.
Под топлата му ласка се топят,
стаявани с години, ледовете.
И в зрънцето, сънувало небе, ...
планинска, влива се в сърцето ми.
Под топлата му ласка се топят,
стаявани с години, ледовете.
И в зрънцето, сънувало небе, ...
635
12
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
