Албиция

145 резултата

Тъмна енергия*

Светът по детски вдига се на пръсти,
за да покаже колко е пораснал,
нехае за забраните, чевръсто
посяга към поредната опасност.
Светът вечеря захарни заблуди, ...
1.6K 17

Пролет

На 11 март светът бе потресен от невиждана трагедия в Япония. Земетресението причини тежка авария в ядрената електроцентрала Фукушима-1.
50 мъже, пожелали да не се съобщават имената им, рискувайки здравето и живота си, доброволно са останали да се справят с аварията...
Тя е сън на забрава, дълбоко в ...
1.3K 9

Мое малко момиче

На Джули
Непредвидено скоро, мое малко момиче,
упорито заспори, че на мен не приличаш.
Неизбежно е, зная, свежо, пролетно цвете,
и умора издайна по косите ми свети. ...
3.1K 3 14

За теб

Ако бях бързoструйна вода,
запреливала, тебе да търси,
снеговете ти щях да крада
и да роня, поройна, брега си,
да удавя в гнева на вълнá, ...
2.5K 6 25

Немирник

С влажни пръсти роши ми косите,
разкопчава тънката ми риза,
страстно ме прегръща, без да пита,
сгорещен, до глезените слиза,
грабва ме, лудешки затанцувал... ...
1.4K 8

Раковина

Следите ми по тръпнещия пясък
една вълна преглътна и отмина.
Животът ми, съвсем лишен от блясък,
побира се във крехка раковина.
Изцеждам греховете си – на капки. ...
2.2K 32

Къща

В ъглите ù живее самотата ми.
Отдавна съм надраснала основите:
поникнах като плевел – неочаквано.
Проврях се през комина, тънкоствола.
Високо се протегнаха ръцете ми: ...
1.1K 12

Като дъжд

Измори се денят да насипва миражи в очите,
вечерта го смени и, измамна, косите разплете
да ме скрие под хладните ласки, втъкани в мъглите,
зад стена от лъжи, пред която мълчат боговете.
Преобърна по вятъра всички неписани думи, ...
1.1K 6

Накъсо

Уморих се от възли:
не достигат ми пръсти
и от толкова бързане
вече давам „накъсо”.
Все обратни виражи – ...
1.9K 16

Ескиз

Рухва небето в изтръпнали клони –
вятър разумните мисли изрони.
Пътят се губи в посърнала шума:
стъпките шепнат изсъхнали думи.
Празни контури витаят в мъглата, ...
986 7

Смрадликова клонка

Бързам ли? – пред мен е дълъг ден –
в моите коси изгрява юли.
Ти пристъпваш някак уморен:
носиш пълни шепи зрели дюли.
В погледа ти, с есен натежал, ...
962 16

Kато грях

А лятото бе кратко като грях:
Обсеби ме в прегръдките солени,
на чайките в прииждащия смях...
Безмилостно стиха във мен зачена.
Горещата му длан не издържах: ...
1.4K 29

Измамно е лятото

Измамно е лятото –
дъжд ми надзърта в очите.
Небе нажежено
припламва и дълго кънти.
Горчива, вината ...
1.2K 20

Нависоко

Само стръмни сокаци довеждат до мойта врата,
а пък тя е отворена – няма ни брава, ни ключове.
Знам, че който достигне до тук, се нарича приятел,
затова и не вързах на двора си гладни, зли кучета.
Не поисках под моите стъпки да никне лъжа ...
1.2K 14

Чудо

Безразсъдно нагазваме в жълтия зной
ей така, по самия екватор на лятото.
Пътят свършва до другия остър завой –
чудо някакво, казват, ни чaка нататък:
Преди съмване още денят си личи ...
1.4K 17

Завръщане

Дали е остаряла любовта,
завита в избелялата ми рокля?
В косите ù - скрежасали цветя.
Сипи ù чаша вино да се стопли.
Неканена се връща в твоя рай, ...
1.3K 21

Подарък

На Стефан
Честит рожден ден, Обич моя!
Виж,
разсичат в средата й зимата
с нежни връхчета ...
1.5K 12

Симбиоза

Аз съм малка,
по-малката част,
в твойта сянка живея прикрита
и се моля с най-тихия глас,
в твоите стъпки си вписвам следите... ...
2.9K 2 24

Приземяване

Опитах да прогледна -
тъмно беше.
Сърцето ми в решетки се събуди,
от тишина
в ушите ми кънтеше, ...
1.1K 22

Нетрайно

Уморено по залез рисуват
със крилете си птиците късни.
Тежък пурпур в очите им плува -
сякаш зряла лоза - ще се пръсне.
Просветлява косите си ясенът, ...
1.1K 15

Поисках

Опитах да избягам:
тесни улици
по стръмното към тебе се заплитат.
Прозорците обстрелват ме със упреци
и вграждат сянката ми под стените. ...
1.2K 11

Луна

Хоризонта прекрачи
разголена щедро
луна.
Посребрена от страст,
я подгониха, жадни, вълните. ...
1.5K 22

За думите ти...

Пореден земетръс ме завъртя,
основите поддадоха под мене
от думи -
тържество на яростта
и тон, ...
1.3K 20

Последна спирка

Тази спирка последна е,
булевардът - широк,
самотата, отгледана
след безмълвен урок.
Хищна птица отрязва ...
1.1K 12

Обувки

Стисни зъби, мълчи -
без ефект са преструвките -
отдалеч си личи
как ме стягат обувките.
Тънки токчета (модно), ...
1.4K 19

Излишна

Може би теб избрах
или ти мен създаде (от нищо) -
вдъхновено, с размах...
Как така вече станах излишна?
Като в сън проумях - ...
1.4K 13

Момичето, което...

Провокирано от стиха на Валери Станков "Момичето, което спи до мен"
Момичето, което спи до теб,
в съня си приказен нарочно се изгубило,
прогонило задъхания ден
сред джунглата на град недружелюбен. ...
1.3K 16

Следобедът на петък

Следобедът на петък
се е свил
в измачканите кантове на дрехите.
И белият ми стих
от прах е сив, ...
1.7K 13

Тайна

Лесно няма да се дам на вятъра,
разлюлял черешовите клони.
Скрила съм въздишки
под листата -
нека той, хитрецът, ...
1.3K 16

Път към звездите

Специално за един човек, който няма начин да не открие себе си тук.
Само две колела, без лице - то е скрито под каската.
Без крила си роден, но до сетния дъх ще летиш,
здраво срастнал с метала, излъскан до блясък.
Само две колела, а в кръвта ти кипи... керосин. ...
1.3K 18

Чадър

Специално за един добър познат, който поиска повече оптимизъм в поезията.
Тъмен облак, наежен, върху слънцето спря -
над града свойта нежност в миг небето изля.
Като хор от звънчета тротоарът звучи,
в мойта, мократа дреха, се потапят... очи. ...
1.5K 14

Няма такава магия

Няма да спреш вятъра,
пил от дъха на липите -
слънчеви нишки грабнал е
да ги вплете във косите ми.
Тича в очите ми лятото ...
1.3K 12

Задъхано

Непредвидено губим синхрон:
мигновено и необратимо,
по един нелогичен закон
ни дели бяла осева линия.
Безполезно е. Стар метроном ...
1.5K 21

Магия

Слънцето се люшна зад калкана* -
грабнаха го в жарка пелерина
тъмните родопски великани.
Делникът преглътна сто причини.
... сто причини да не се надявам: ...
1.2K 11

Бриз

Летни сънища разказва вятърът,
приютен в черупчица на мида.
Буди се в прегръдката на ятото
есенно, преди да си отиде.
Спира върху устните ми хладен. ...
1.6K 24

Проглеждах през очите на светулките

Поникнах във Балкана между буките,
под сянката им раснах тънкостеблена,
проглеждах през очите на светулките
а птиците ми дадоха сърцето.
Научих се да дишам нависоко ...
1.3K 17

На ръба

Оказахме се точно на ръба:
душите ни изравяха смирение.
Под пръстите се ронеха слова,
попили ярки капчици прозрение.
Обърната статичност - здрав капан, ...
1.2K 1 14