Албиция

145 резултата

Уморена сълза

Ненадейна до искреност,
уморена сълза ме намери -
на ятата във писъка
ранен залез от хлад потрепери.
Невъзможна по смисъл, ...
881 16

Изгубена

Настойчивост от чужди правила
във бледа паяжина ме оплита.
Прониква през очите ми мъгла:
да бъда като всички се опитах -
забодена с карфица пеперуда! - ...
979 22

Нежност

Слънчогледови ириси и полета от мак -
изрисувах на твойта грижовност стените
и застлах със очакване тихия праг;
eсента осланени надежди изсипа:
Бързи крачки - догонва синхрона сърцето, ...
1K 13

Тайнство

Като в сън, по неравния гръб на нощта
плахо стъпвам, магия закриля ме, бяла:
крехка тайна през тъмното да пренеса
съм се врекла - за слънце и ново начало.
Отмаляла, до дъно изпивам тъгата, ...
809 12

Прозрачна

Небето се подпряло на ръба,
пропукало със корени бетона,
наднича през ресните на върба
и сякаш кани се да се отрони
във дланите ми празни на сълзи. ...
844 19

Непокорна

Изорали студа от безплодните улици,
прогорили в ръжда всички клони зелени,
пресолили глада на бездомните глутници,
непокорните мисли, проядоха времето.
Подслонила страха под крилете на птиците, ...
787 16

Стих

Опиваш ме с милувка от съня ми,
на прага на прииждаща тревожност
отдавам ти се кротка и безмълвна,
отиваш си красив, но незапомнен...
Понякога се сбъдваш вулканичен: ...
846 22

Как искам...

Как искам...
Пътищата в мен
от бързане останаха преплетени.
Не се завръщам - бременно е времето,
мечтите ми - все още - неродени. ...
826 5

Огледало

Остарява във мен непознатата -
да се сбъдне, навярно, по-ничия.
В две посоки избродих земята:
да се върна поисках, различна.
Вярвах, пак ще огрее звездата ми - ...
881 14

Дъжд

Колко нощи над мен черно грачиха птиците -
изтъня през крилете им уморената, сива мъгла.
Запечата прозореца вятърът с есенни листи,
остаря тишината, поисках да бъда сама...
Потопи се денят във тъгата последна за лятото. ...
857 18

Сенки

Сенки се протягат помежду ни,
зад несподелените желания...
Думите ми не наказвай с думи,
кълнали сред гневно премълчаване.
В шепите ми си забравил зрънце - ...
868 17

Банално

Просмуква се в душите есента:
от строгата баналност отредено е
листата да се върнат във пръстта.
Ронливо е, не ни достига времето...
Пропукана в тиктакане, нощта ...
895 21

Трамплин

Клепачите прекършват светлината,
а болката в очите носи смисъла
да следвам, неподправен, отпечатъка
на клетвите, с които съм орисана.
Но всичките посоки са надолу, ...
715 18

Дали

... и е само това:
в приглушени слова
тишината кънти, многозначна.
Преклонила глава,
се откривам едва - ...
765 21

Съдба

Да бъдеш себе си!
Неoтменимо...
Между небето и земята
да дириш простите неща,
да носиш болката и самотата ...
1.3K 17

Сърцето си с часовник замених

Разголена до празно суета
над пъстрите неони се надвеси:
студената отрова на нощта
ръми в душите тихо, като есен...
Живеем етажирано, комфорт ...
1.3K 28

Пъзел

Дали беше любов? - Още устните пари -
кубче лед и сълза - в чаша, пълна догоре.
Предозирах в сърцето си три катинара:
изтрезняла вина няма как да повторим.
Пъзел сложен, с контури отворени рани, ...
1.1K 31

Безсъници

Многогласна,
в нощта се загнездва накъсана рима.
Тъмновластна,
луната прогонва звездите безименни.
Шестострунно, ...
754 19

Във очите ми - сухи пристанища...

Като корени, впити пътища.
Жълти листи отронва жаждата.
Във душата ми струна стържеща
пие болка, а песен ражда.
Срещите ни - дълго изпращане. ...
931 15

"Звук и светлина"

Ситно слънцето рони се
на върбите в косите -
озарява с поклони
на Янтра водите.
Уловени в меандрите ...
1.2K 22

Вълшебства

Притихнали сред пазвите родопски,
под сенките са скътани вълшебства:
Забързаната песен на потоците
се пълни със изгряващи звънчета.
Омаяни в дъха на сенокоса ...
956 12

* * *

Гневно слънце над Тракия пада,
покосено от жажда в тревите
и земята превръщат във клада
черни змеьове с гладни езици...
Зла прокоба от гордите брястове ...
735 6

Това не съм аз

Да потъна безследно в лъжите -
отброен е дванайстият час.
Ти догонваш, застигаш петите ми,
но не знаеш, това не съм аз.
Недочакала грешна отплата, ...
922 16

Трошица любов

petroкam & Албиция
Бързо потъвам. Смъртта ме притегля.
Сламка ми трябва. Трошица любов.
Кредит от теб, позволи да изтегля.
Плащам с живота си, ...
970 19

Душата ми – отворена врата

Защото съм безплътна неизказаност,
не ме задържат четири стени.
Вселената, когато стане тясна,
в едно сърце, без болка, се побирам.
На цвят съм много нежно-песенна, ...
2.3K 16

Присъда

От сърцето на залеза
тъмен пурпур изтича -
без пощада преряза го
тънък лъч безразличие.
Неочаквано в сенките ...
1.3K 16

Прекопирах в душата си слънцето

Звънко синьо накапах в очите си,
прекопирах в душата си слънцето -
да изгрея, напук на сълзите
и на всяко фалшиво завръщане.
Бели гълъби кацат в ръцете ми, ...
919 19

Прииска ми се...

Да събера парченцата надежди -
олющена мазилка от стените,
да ги нахвърлям в куфара небрежно,
преди да станат скъпи за очите ви.
Последната прегръдка - с коридора. ...
881 18

А мислех...

Боли - така разбирам, че съм истинска,
а мислех, че живея чрез екрана
и зад завесата, когато си поискам,
ще мога да изтрия лесно раните.
Навън вали, а в мен попива смисъла ...
786 1 17

Брод проправям си със междуметия

Заваля. Кратка рима, нечакана.
И пробуди листата с наречия.
Всяка капка, попила в душата,
беше нужна - до безсърдечност!
И се срутиха истини, парещи ...
890 24

Червеното най- ти отива

Като огън пламтящи - косите ти,
във очите ти - въглени живи
и словата ти точни стрели са,
а червеното как ти отива...
Римата ти едва ли е питомна, ...
3K 23

Обичам те

Вместо подарък за съпруга ми, който след 15 години с мен е оцелял
и все още е най-добрият, най-обичащият и разбиращият...
След дъжда изчервена, черешата
топла ласка от слънцето среща.
Смела банда крещящи врабчета ...
1.1K 24

Сянка съм

Сянка съм, прикована в петите ти,
нося слънцето на раменете си.
Нощем тайно разплитам косите си
и невидима плача в ръцете ти.
В утрините съм бледа, но ласкава: ...
831 7

Огънят ми е скрит във зениците

Аз поникнах направо от пясъка,
слях дъха си с небето разлистено.
И съм цяла, като водата,
огънят ми е скрит във зениците.
И връхлита стихийно-неканена ...
1.1K 1 31

Аз оставих словата на вятъра

Аз оставих словата на вятъра -
нека той ги запрати далече!
Уморена да тръпна в очакване,
пускам корени, вехнат крилете...
Своя стих с катинар запечатах, ...
960 22

Желание

Като вятър подхващаш косите ми,
сипваш в тях нежна пролет, ухание.
С жадни длани извайваш следите ми,
от очите ти блика признание.
Аз полепвам по устните медено - ...
878 16

Това не беше ти

Донесла вест от южните простори,
възторжено преливаща във стих,
най-смелата мечта за птица в полет
се сбъдна, но това не беше ти...
Със трепета на плаха пеперуда, ...
853 16

Невъзможна пролет

Остри токчета - тротоарът във пулс прединфарктен
отразява небето с най- мрачното сиво лице.
Рев сърдит на мотор, тълпа отмъстителни клаксони,
във червена вълна тъмни улици вплитат ръце.
Под слънца от неон, обковани в бетон - ...
731 19