Hathor (Геновева Симеонова) - Произведения

Дълго се сбогувах

Аз дълго се сбогувах, затова
снегът от билото успя да слезе,
а слънцето лъчите закова
в щастливия разцъфнал кестен.
И вместо като тъжната върба ...

Hathor

Поезия

2021-04-21T14:22:09+03:00 526 5 5

Думите не стигат

Под жълтата умислена луна
под стряхата затрупана от шума,
невинна се усмихва любовта,
забравила, че има много думи.
Но те не стигат, даже да са в стих, ...

Hathor

Поезия

2021-04-20T11:51:39+03:00 429 4 11

Ще дойдеш случаен

Ела, без адрес - просто странник случаен,
остави се на вятъра, пътя той знае,
коловозът на времето белези пази -
преминават душите и кърви оставят.
Остави се на май - той младежки ухае, ...

Hathor

Поезия

2021-04-19T15:59:07+03:00 489 3 9

Не оставяй се блян да те води

Не се влюбвай, когато дъхът ти замре -
само спазъм е тих и ответен
на останал от някога стар мизансцен
от спектакъл с финал неизвестен.
И дори да препуска сърцето в галоп, ...

Hathor

Поезия

2021-04-17T20:42:40+03:00 513 7 8

Да би бил този миг реален

Да би бил този миг реален,
а не мечта обвита от мъгли!
Луната гледа образа печален,
когато надалеч си ти.
Заглъхват устни в люлякова пролет, ...

Hathor

Поезия » Любовна

2021-04-12T15:45:37+03:00 511 3 4

Все ще се разберем накрая

Не всички имена и събития са измислица. Който се познае, да си трае...
Това Фейсбук е голяма мрежа, почти като рибарската, само дето лови други неща. Събуждам се сутрин и още преди да е замирисало на кафе, и съседът да е прескочил парапета, привлечен не толкова от неустоимия аромат на "Dolce Gusto", ...

Hathor

Проза » Разкази, Хумористична

2021-04-10T16:29:48+03:00 1.3K 1 14

Чака ни път

„Копнеем за любов толкова дълбоко, че океана би ревнувал“. - Пабло Неруда
Мое малко сърце, мое първо начало,
лековерно ти бе и така остаря.
Колко болка натрупа с щедростта си отляво,
колко време събира упорита ръжда. ...

Hathor

Поезия

2021-04-08T18:00:26+03:00 731 5 5

Ще цъфне някой ден леската

Ще цъфне някой ден леската
и жилавите млади клони
ще натежат не от ресите -
от сълзи на презряла пролет.
Не тръгва още севернякът, ...

Hathor

Поезия

2021-04-07T16:50:45+03:00 1.3K 2 5

Нека зрелища има

"Като няма хляб, да ядат пасти!"
В този показен шум на гърмящи фанфари
на лустросани рицари с дървени пики
и със броня, и с каска, отгоре и маска,
но без флаг се явяват на всички турнири. ...

Hathor

Поезия » Гражданска

2021-04-06T12:22:04+03:00 551 1 6

Птиче перо

Тъкмо трепна сърцето, почти се излъга,
смачка старата язва и милост зася,
позабърса праха, изкълва всички кълнове
на уплаха и бдителност, че си нова лъжа.
Поразтури зида, дето никой не пусна, ...

Hathor

Поезия » Любовна

2021-04-05T20:51:17+03:00 556 6 5

Братя

"Бракът е сериозно нещо. И адът също."
Филип Пулман
Не я харесвах, никога не съм я харесвала, затова и не можах да я нарека „майко“. Винаги ме гледаше с презрителна усмивка, защото не бях достойна за сина ѝ . Не, че той беше по-успял, четиридесет и две годишен застаряващ чаровник с един неуспешен бр ...

Hathor

Проза » Разкази

2021-04-03T14:30:32+03:00 713 2 13

Не по мярка

Имам маски десетки на склад в гардероба -
на жени, на принцеси, на Спасителя даже,
на робиня приведена ниско до пода,
на мръсница заложила всичко на зарове.
И макар да седя в своя призрачна къща, ...

Hathor

Поезия

2021-04-02T22:02:06+03:00 730 8 13

Мой задъхан живот

Hathor

Книги

8,00 лв.

2021-04-01T15:45:02+03:00 2K 2 11

Издънка

Всяка нова издънка
от дървото на двора,
е стремеж специфичен -
там във общия корен.
За живот по-различен, ...

Hathor

Поезия

2021-03-29T18:12:58+03:00 480 2 2

Птича жалост

Не посърна луната, когато зад хълма сниши се
зачервен от умора и свян хоризонтът,
стадо с чанове тихи заспа издоено в обора,
този ден бе завършил, но не и животът.
Извисена в нощта изпищя неприбрала се птица, ...

Hathor

Поезия

2021-03-26T13:20:35+02:00 662 3 10

Градината

Градината виси си там във нищото,
под нея стичат се реки шумящи,
леха зюмбюли и леха тревожност -
дали и дните ми не са висящи.
Там в нищото ухае сладострастно ...

Hathor

Поезия » Друга

2021-03-24T21:13:27+02:00 924 5 14

"Здравейте, господине"

Забранено четиво за природозащитници, феминистки, расисти, комунисти, патриоти, трактористи, парапланеристи, синоптици и учители!
Кисна си у Фейса както обикновено, нямам никаква работа, откакто останах без работа. Скуката е пълна, поне докато свърши зимата и цъфнат теменугите. Както се очертава таз ...

Hathor

Проза » Хумористична

2021-03-20T22:18:53+02:00 604 3 14

Подарявам души

„Продавам души“ - кънти от площада.
„Продавам ги евтино, идвайте всички!“...
Поспря се Човекът, замисли се малко -
дали му е нужна след толкоз години.
Не бе си купувал душа – чисто нова, ...

Hathor

Поезия » Философска, Друга

2021-03-18T17:52:22+02:00 1.2K 5 4

По Оскар Уайлд

> Тя каза, че ще танцува с мен, ако ѝ донеса червени рози — възкликна младият студент...
>
> Оскар Уайлд ,,Славеят и розата"
Колко тихо седиш всяка вечер до мене,
строфи свои редиш без да спориш излишно. ...

Hathor

Поезия » Любовна

2021-03-15T17:56:17+02:00 1.6K 2 10

Блудна

Някой днес заклейми я – съвсем еднозначно,
че е блудна и даже изплю се от злоба.
Нарушила била всички людски забрани,
осквернила и ложе, и заповеди Божии.
Непозната за никой, съвсем като сянка, ...

Hathor

Поезия

2021-03-13T14:22:18+02:00 661 2 5

Нетипично

Нетипично за всяка жена огорчена,
аз не хвърлям чинии по образ омразен,
не крещя в огледалото колко съм верна,
не изрязвам от снимките нищо прекрасно.
Няма викове, няма дори упрек гласен, ...

Hathor

Поезия

2021-03-11T18:17:44+02:00 496 6 10

Красива е

Посърнало е утрото на изток,
скрипти ръждясалото слънце на ръба,
повдига се нагоре със вериги -
държани здраво в Божия ръка.
Лениво всяка сутрин се облича - ...

Hathor

Поезия

2021-03-09T14:05:46+02:00 1.2K 8 23

Почиват си

По-тихо е, когато се разсъмва,
петел не пее, куче не гълчи,
а печката отдавна е студена,
под пепелта и въглен не тлеи.
Запуснат двор, обрасъл в щир и троскот, ...

Hathor

Поезия

2021-03-08T10:37:10+02:00 474 3 13

Обичам те несръчно

Обичам те несръчно, когато се събуждам -
под топлата ръка на мартенското слънце
и още кратък миг очите си затулям
преди денят отново нощта ни да избърше.
Жадувам те по светло макар и пасторално ...

Hathor

Поезия » Любовна

2021-03-05T16:35:47+02:00 637 2 5

Ненаучили как да летят

Избелели следи се изправят сакати,
по-високи от ръст и закриват небето,
не достигат орлите страховете обяздили,
ни скалите далечни издълбани със длето.
Само тихата бездна си остава реална, ...

Hathor

Поезия

2021-02-28T07:53:32+02:00 447 2 8

Затова още дишам

Аз не съм тази жена, за която ме мислиш
и не съм смела, просто тъй се получи...
Всеки може и сам да достигне предела,
но след него върви се със чужди обувки.
Аз не съм тази жена, дето нощем обичаш, ...

Hathor

Поезия

2021-02-25T12:13:06+02:00 603 9 16

Пренеси ме

Пренеси ме над бездната в силни ръце
като Господ, без нищо да искаш -
на гърдите, в покоя на свойто сърце.
Пренеси ме, когато заспивам.
Подари ми надеждата, дето сви колене ...

Hathor

Поезия

2021-02-24T12:08:18+02:00 488 5 13

Как пък не...

- Влез! -
Някой каза
и силно затръшна вратата.
Не успях...
Тъкмо тръгнах - ...

Hathor

Поезия

2021-02-21T10:10:32+02:00 419 3 4

Невъзможната

Аз тайно те обичам, тъй е редно,
когато времето стои на прага
на сетния си ден и предпоследно
поглеждаш към света, където ще те няма.
Не ще ми стигне времето на боговете, ...

Hathor

Поезия

2021-02-19T14:11:24+02:00 411 4 8

Не бери синеоките ружи

Няма нужда да идваш в дома ми по здрач,
не бери синеоките ружи,
по килима останал след ланшния сняг
още чувам как обич се губи.
Не е приказно лято, ни трендафил в розе, ...

Hathor

Поезия » Любовна

2021-02-18T12:08:19+02:00 565 3 5

В полумрака

Във полумрака на човешката душа,
където само блудници надничат
и се разменя грош за топлина -
ако останеш твърде дълго, се привиква.
Там вихри се оргия на страха ...

Hathor

Поезия

2021-02-17T10:58:29+02:00 397 4

Килим с незабравки

Моят мъж не се връща. А отдавна замина -
вече спрях да го чакам и привикнах сама,
но по навик приготвям всяка вечер трапеза
и завивам погачата в стара бяла бохча.
И когато през прага мине някаква сянка, ...

Hathor

Поезия

2021-02-16T19:12:31+02:00 417 5 16

Самодива се скита

Прибери рано вечер стадата,
тази нощ бе нечувано тъмна -
самодива се скита в гората
и кахърна овчаря си търси.
Прибери се, недей да пристъпваш ...

Hathor

Поезия

2021-02-15T10:13:28+02:00 589 4 11

Накуцващ живот

Пред входа на блока - окъсан, с ушанка,
замръква с кашони и скъсан парцал,
след него пристъпва едно куче на три крака -
живот понакуцващ и уличен цар...
И сгушени нощем под слепи звездици ...

Hathor

Поезия

2021-02-14T11:12:24+02:00 384 5 9

Предпочитам ви грозни

Чаша вино не е само пиянство,
а разтуха самотна, вместо някакъв валс.
Кой обичал, обичал... Който плакал, забравил...
Някой тръгнал без „сбогом“, друг затънал във фалш.
По-добре да не помня, по-добре да съм глуха... ...

Hathor

Поезия

2021-02-13T14:12:40+02:00 423 8 10

Ти знаеш ли колко е малък светът?

Ти знаеш ли колко е малък светът?
Крачки две – от любов до омраза.
Уж препускаш със бързи и диви коне,
а си още във топлата спалня.
Аз съм снежна, а ти крачиш до кръста си гол, ...

Hathor

Поезия » Любовна

2021-02-12T08:29:59+02:00 562 3 4

Не ме връщай от път!

Не ме връщай от път!
Всяка стъпка назад е поверие -
като скрил се във детството спомен,
че късмета така ще прогоня...
Не, че бързам конкретно нанякъде, ...

Hathor

Поезия

2021-02-11T12:08:47+02:00 395 4 7

Последната нишка

За теб ще си спомня когато
загърне ме черната риза
на тъмното нощно поле,
погълнало мръкващи макове.
И скритата тъжна луна, ...

Hathor

Поезия

2021-02-10T11:43:09+02:00 429 3 2

Правдива гара

Пиши, поете! Знам, че ти е тежко -
седиш до релсите на тъжната си гара,
макар и сребърни, не носят трепет.
Не идва никой. Никой не остава.
Отново сам, умислен на перона - ...

Hathor

Поезия

2021-02-09T18:14:55+02:00 603 11 24

Морето не е шепичка сълзи

Морето не тъжи, морето не плаче,
то събира душите ни, изтерзани за щастие.
***
Морето не е шепичка сълзи,
дори не е на облак огледало. ...

Hathor

Поезия

2021-02-08T22:22:12+02:00 508 6 11