Hathor
461 резултата
Не искам тъга да тегна,
когато нощта ми се спуска.
Дори и да нямам време -
ще ти изпратя целувка.
Не можеш да спреш Луната, ...
  572 
Бог плаче... Скрит във облачна кошара,
разпуснал тишината да почива.
Не хвърля мълнии, а над гората
сълзите си навъсено простира.
Бог плаче. Устните на нимфа - ...
  757 
Аз минах под дъжда вбесен,
под капките прозирно морни.
Не бе студено в този ден -
през юли бе, цъфтяха рози.
Във локвите събрана скръб, ...
  554 
Ако някой ден душата ми се скита
по-кървяща от самотната луна,
ако длани нямам, устни да попитат,
а сълзите са в небесната дъга...
Ако не долавяш, че ме има ...
  761 
Я повей ме, вятър ли си черен?
Разроши косите ми във рус рояк,
заплачи с очите ми – по женски верни,
събуди разцъфналия кукуряк.
Повлечи ме, дрипите ми стари, ...
  735 
Живя ли, гълъбе, летя ли в здрача?
Или заспиваш в топлото гнездо?
Избираш слънцето. И сляп да паднеш.
И още миг до нейното крило.
Лети, не спирай, имаме минути. ...
  761 
Мълча ли с мен, когато не заплаках,
когато се присвих сама в дома си?
Не ще се върна. И не ми е жално -
застанах гола, само със греха си.
Във онзи сън, когато не заспивах, ...
  882 
Ела при мен! Нощта сълза пролива,
забрадка пада, тъмното тлеи.
Обичам те с очи на самодива,
не шепнат устни, няма и лъжи.
Покрий гръдта ми - палеща палитра, ...
  705 
Роси роса, тревицата се смее,
земята пие жадно глътката живот.
Роси роса, очите ми се смеят
на кротката уверена любов.
Копнежно се извива дива роза, ...
  530 
Отричах го, в църква не влизах с години.
Кълнях го... За всички изплакани сълзи.
Разпъвах го в пъти, заспивах спокойна,
а той ме намери. И без да ме търси...
Неверница блудна, безбожна пустиня - ...
  664 
Не съм те намерила още.
Това е поредната спирка -
денят ми остава тревожен.
Душата ми, пуснала бримка
разплита - безръка мечтите. ...
  574 
Изправих се черна със бяла душа
и стъпих отново високо.
За Бога съм праведна,
в мир съм с нощта.
За теб съм изтляла. ...
  579 
Не идвай при мен! Недей ме обича!
Умората кърти сърцето с длето.
Светулката малка фенера е скрила,
душата отмаря под вехто зебло.
Иди при реката - отново е млада, ...
  610 
Денят е прекрасен, когато морето
събужда очите ми с юлското синьо.
Приижда вълната - тържествено бавна,
а аз си наливам разпенено вино.
Мълчи синевата, преляла във оранж, ...
  800 
Днес наляла съм си двойна доза.
Не ракия, а отрова.
Дълго пих, не се напивах -
даже не загубих спомен.
Днес сама съм. Дълга маса. ...
  640  11 
Не ми липсват онези зелени криле,
дето вдигнаха взора ми твърде високо.
Боса ходя по тръни във сухо поле
и грижливо избирам посока.
Профучават забързани много лица, ...
  597 
Прегърбена съм цъфнала върба,
реката се усуква заядлива.
Мълчиш отколе, свършил е денят
и всяка обич през нощта е заменима.
Не чул звъна на утринния страх, ...
  487 
Обичай ме, защото... аз съм изгрев -
дори зад облак, тайно се промушвам.
Усмивка съм, понякога и припев,
а ти обичаш в тебе да се сгуша.
Да ме погалиш с устни в тиха вечер, ...
  520 
Полегнало е слънцето на хълбок,
от изток се промушват светли дири.
Овчар подкарва стадото на паша,
кавалът му протяжно ще засвири.
Поляната покрита от росата, ...
  937 
Не ме завръщай... Няма много слънце -
студът пронизва коленете здраво.
Не ми пиши, не съм си в къщи.
И нямат спомените право
да разрушат гнездото, свито бързо, ...
  641 
Аз няма да се впиша в този свят,
където има път, а няма облак.
Изгубена, летящата душа
се спъва без крилете си - възнак.
И паднал ангел само ще съзре ...
  570 
Обичай ме, на глътки ме обичай -
да има и за утре малко радост.
Зад спусната завеса няма слънце
и тихото настъпва с безпощадност.
Заключеното време не достига ...
  650 
Аз не вярвам, че има луна
в туй небе, дето носи градушка
и звездите не яздят коне,
нито слънцето мрака разчупва.
Не познавам цвета на зора, ...
  543 
Последна нощ, махалото заспива
под ритъма на нощни, меки звуци,
щурецът е засвирил на хармана,
а времето капризно пак се цупи.
Отгоре, над комина се надува ...
  485 
Ще се завърна. Може да съм тиха
и може да е късно и проклето...
Домът ми, вика ме предсмъртно,
изхвърлил през балкона всички вещи.
Ще се завърна. Може да съм сляпа ...
  561 
Недей ме гледа, изтокът ме праща -
не нося изгрев, нито много слънце.
Недей ме гледа, слепота ще станеш,
а сляп ще може всеки да те лъже.
Не ходя боса, нито идвам с облак, ...
  548 
Не си ме питал сън дали дохожда,
завива ли ме сянка на череша,
със нощница ли съм, или съм гола,
когато огънче от свещ ме гледа.
Не си изпращал тъжна улулица ...
  525 
Порой. Градушка. Мълнии се чупят.
Стена от плач на облак се издига.
Житата се навеждат в кратък ужас,
изхвърча качулата чучулига.
Зърна от лед начупват свежи клони, ...
  928 
Дали боли?
От сън пролазил бавно -
съвсем съблечен и съвсем без свян.
За мигове два-три, живот прегазил...
Дали боли умираща мечта? ...
  1212 
Ще танцуваш ли с мен? Аз съм призрачна буря,
нямам рокля за бал и обувки червени...
Нося стъклена ярост и счупени ноти
върху дансинг с листа от покой отегчени.
Не познавам застоя на лятното слънце, ...
  675 
Спри се! Не стъпвай по мокрия пясък,
вълните не спят в самота разярени.
Не оставяй следи. Отгоре със крясък
чайки пазят ревниво целувки броени.
Остави им мига, къпан в морските бури, ...
  1402  11 
Всеки миг, всеки ден, е последното вдишване,
всяка утрин, погалва за сбогом земята.
Научи ме да дишам сама и във плен,
научи ме по-тихо да плача.
Всяка птица и всяка жужаща пчела, ...
  547 
Цялата нежност събрана в ръце,
синьото плаче само безутешно
без палитра в едно безгранично небе.
Пух раздухан във облак се ежи.
Цялата вечност, събрана в сърце, ...
  517 
И пак вървя. И не че нявга спирах.
И пак тъжа. Така е по съдбовност.
Върти се мелницата - колело грижовно,
прибира кичура разрошил се виновно.
И не че стигах, пътят бяга бясно, ...
  819  13 
Не плача. От доста години съм суха прокоба
на черна пустиня и жадна душа.
Пресъхнах. От кладенец жив станах кътана болка,
а очите в безсъница дирят съня.
Станах главня́ с пукот бързо горяла, ...
  805  12 
Мълчал си ме в предишните години,
сънувал си не точно мен - жена,
измислял си рисувани градини
и чакал си... И все едно кога.
Ти знаел си - ще дойда в няма вечер, ...
  612 
Разресана, Вечерницата плъзва
косите си по мократа безбрежност,
надиплени вълните се разпръскват
изправили телата си кокетно.
Загледана във златната звездица, ...
  921 
Потънала в полите на нощта,
удавена в прибоя на вълните,
зарита в пустото на черната земя,
надигам глас отгоре, от скалите.
Не ме уби гнева и лудостта, ...
  694 
Не ме рисувай - бяла съм тъга
изгубила и ден, и нощи вече,
по калдъръма не оставила следа,
до кладенеца не запяла песен.
Във сиво време със блуждаещи очи - ...
  642  12 
Останал си, прегърнал си звездата,
която бледо заминава със нощта си,
по устните ти вижда се печата,
оставен от жена и от греха ѝ.
Прехласнатата утрин се задава ...
  494 
Предложения
: ??:??