dara33
78 резултата
Прощавайте невежеството на глупеца беден.
О, хора!
Нима съм грешен, че роден съм във коптор?
Жигосвате ме, като болен от проказа.
С плъхове - приятели отрастнах. ...
О, хора!
Нима съм грешен, че роден съм във коптор?
Жигосвате ме, като болен от проказа.
С плъхове - приятели отрастнах. ...
880
5
На дъщеря ми и всичките деца, които обичат приказки
Понякога след дъжд на небето се появява дъга. Тя е плетеница от цветове, които носят красота и радост в сърцата на децата. Дъгата е скрила чудни приказки в своите цветове. Сега ще Ви разкажа някои от тях.
Мечтата на розата
В една градина се родила ...
Понякога след дъжд на небето се появява дъга. Тя е плетеница от цветове, които носят красота и радост в сърцата на децата. Дъгата е скрила чудни приказки в своите цветове. Сега ще Ви разкажа някои от тях.
Мечтата на розата
В една градина се родила ...
7770
4
Седя на пейката на кея.
Пред мен реката тъмните си тайни
е прибрала.
Навътре във душата си като жена
ранена... ...
Пред мен реката тъмните си тайни
е прибрала.
Навътре във душата си като жена
ранена... ...
832
3
Едно докосване е равносилно
на малка смърт...
Умирам всеки път, когато ме
докоснеш,
за да се родя отново и отново, ...
на малка смърт...
Умирам всеки път, когато ме
докоснеш,
за да се родя отново и отново, ...
987
2
Днес си нарисувах къща -
мъничка,
точно толкова, колкото
да побере
мечтите ми. ...
мъничка,
точно толкова, колкото
да побере
мечтите ми. ...
1116
4
Гледах жената срещу себе си. Сплъстената й коса, бръчките около очите, умората в тях и цялата отпуснатост на тялото й говореха едно: ”Не съм доволна от живота си” и неудовлетворението, което виждах ме караше да изтръпвам от страх.
Тя гледаше в една точка някъде пред себе си и дори не ме забелязваше. ...
Тя гледаше в една точка някъде пред себе си и дори не ме забелязваше. ...
1517
Нощта е ден, когато заблестят
очите ти.
И става светло във душата ми.
Звънят камбани от небесни храмове,
където боговете ...
очите ти.
И става светло във душата ми.
Звънят камбани от небесни храмове,
където боговете ...
905
Душата ми като забравена река
сред върхове
и пустош сива
препуска експлузивно
без да спре ...
сред върхове
и пустош сива
препуска експлузивно
без да спре ...
714
2
Един спомен ме боде като остра брада по кожата. Подсеща ме непрестанно колко е важна вярата в човешкото сърце. Спомен от една история, в която има безверие и вяра. Още усещам уханието на бели рози...
Всъщност всичко започна в градчето Н., където хората живееха по каноните на църквата и бяха добри хр ...
Всъщност всичко започна в градчето Н., където хората живееха по каноните на църквата и бяха добри хр ...
1308
5
Те си живееха чудесно. Никога не се бяха замисляли върху вероятността, някъде около тях да съществува друг свят. Имаха строги закони и порядки. Изпълняваха задълженията си педантично и стриктно. И всичко щеше да си продължи в посоката, в която бяха свикнали да вървят, ако...
Един летен ден, когато т ...
Един летен ден, когато т ...
1106
Сънищата на проститутката
бяха обикновени,
точно толкова, колкото на
съседката с бебето
от втория етаж. ...
бяха обикновени,
точно толкова, колкото на
съседката с бебето
от втория етаж. ...
1865
15
В покрайнините на този град имаше нещо зловещо. По ъглите на тъмните улици се криеше зловещото усещане за неизбежно зло. Тънещите в сивота улици засилваха тегобата в душите на хората, които закъснели се прибираха към домовете си.
Всяка нощ там се случваше нещастие. Всяка нощ имаше зловещо безследно ...
Всяка нощ там се случваше нещастие. Всяка нощ имаше зловещо безследно ...
1184
7
Косите на момичето се спускаха, като тежко злато. Спеше. Сънят й не беше спокоен. Личеше си по трепкането на миглите и стиснатото юмруче готово за отбрана. Сякаш тази крехка ръка можеше да я спаси...
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и ...
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и ...
1444
12
Снегът шепти целувайки земята.
Дърветата погалени мълчат.
Природата заспала е в прегръдка бяла.
Навред е зима царствена и величава.
Звездите светят ярко в небосклона. ...
Дърветата погалени мълчат.
Природата заспала е в прегръдка бяла.
Навред е зима царствена и величава.
Звездите светят ярко в небосклона. ...
883
5
Жената, която седи на пейката,
е странница.
Храни птиците с трохи и дори им
говори...
Носи забрадка и стари обувки, ...
е странница.
Храни птиците с трохи и дори им
говори...
Носи забрадка и стари обувки, ...
820
2
Из дневника на един малоумник
Ден първи: лятото на 2043 год.
Вече от няколко години ме държат затворен и нямам достъп до нищо и никой.
Тишината тягостно тежи наоколо. Понякога през решетките влиза заблудена мушичка. Тогава съм щастлив. Тя си лети, а аз и разказвам онова, което помня. Заблудилите се ...
Ден първи: лятото на 2043 год.
Вече от няколко години ме държат затворен и нямам достъп до нищо и никой.
Тишината тягостно тежи наоколо. Понякога през решетките влиза заблудена мушичка. Тогава съм щастлив. Тя си лети, а аз и разказвам онова, което помня. Заблудилите се ...
1380
5
868
3
Тя беше обикновено момиче. Всъщност не дотам обикновено. Имаше вълшебно огледало, а колко хора могат да се похвалят, че притежават такова! Когато подадеше огледалото на някой, в него се виждаха цветове.
Не лице, не изражение или усмивка. Просто цветове. Изидора владееше изкуството на разпознаване на ...
Не лице, не изражение или усмивка. Просто цветове. Изидора владееше изкуството на разпознаване на ...
2279
7
Когато направиха поредната операция на очите й тя почти бе изгубила надежда, че ще вижда отново. Никога не искаше да си признае колко страх чувства всъщност в себе си. Още усещаше болката от огъня, който бе изгорил очите й завинаги. Блед спомен за светлина навестяваше съзнанието й, но после отново п ...
1607
8
Когато с мислите се връщам
в детството, и почна да разгръщам
любимите си книжки, пак се спирам
на мъничкото дървено човече, което
оживяло от ръцете на татко Карло ...
в детството, и почна да разгръщам
любимите си книжки, пак се спирам
на мъничкото дървено човече, което
оживяло от ръцете на татко Карло ...
920
2
Кой ангел ще ме чуе?
Навярно онзи, който
не очаквам.
Почти невидимо ще ме погали
и ще мълчи. ...
Навярно онзи, който
не очаквам.
Почти невидимо ще ме погали
и ще мълчи. ...
1265
2
Ти идваш тихо.
Тихо, като ангел.
И грабваш моята душа.
Жената в мен жестоко те обича,
но иска всичко, не трохи. ...
Тихо, като ангел.
И грабваш моята душа.
Жената в мен жестоко те обича,
но иска всичко, не трохи. ...
924
7
Имам добри приятели.
Истински.
Снощи видях птица в небето.
Помислих си, че те са хора с
криле. ...
Истински.
Снощи видях птица в небето.
Помислих си, че те са хора с
криле. ...
1232
Спрете безумните политици! Опропастиха държавата. Разпродадоха нейната плът, като проститутка от шумната улица. Пълнят джобовете си с парите на хората, а народът мълчи и умира в мизерия, която изсмуква като комар кръвчицата на душите... Спрете ги! Те не милеят за нашето бъдеще. Пълнят дисагите си за ...
1200
3
Снегът закъсня.
Точно колкото твоето идване.
Няма пух. Белота.
Нежност в нощта.
Само луната се смее изкуствено. ...
Точно колкото твоето идване.
Няма пух. Белота.
Нежност в нощта.
Само луната се смее изкуствено. ...
809
9
Теменужките обичам.
Боса по тревата тичам.
Лунните треви ме галят.
Нежни ветрове ме мамят.
Ставам на лилаво цвете. ...
Боса по тревата тичам.
Лунните треви ме галят.
Нежни ветрове ме мамят.
Ставам на лилаво цвете. ...
957
6
Побирам се в дланта
на есента.
Усещам се въздушна.
Лека.
Политам, като лист. ...
на есента.
Усещам се въздушна.
Лека.
Политам, като лист. ...
867
10
Дърветата се разсъбличат
пред очите ми.
Остават голи.
Без листа.
Потъват в скръб ...
пред очите ми.
Остават голи.
Без листа.
Потъват в скръб ...
922
8
Посей надежда, като жито.
Бъди добър стопанин.
На нивата.
Пък после имай уражай.
Макар и с напукани ръце. ...
Бъди добър стопанин.
На нивата.
Пък после имай уражай.
Макар и с напукани ръце. ...
972
5
Злото е трансформация и продукт на изопачено възприемане на действителното.
Творбата "Властелинът на пръстените"- Толкин твори в едно време изпълнено с напрежение и страх. Време на война, в което ценностите се размиват и дори неродените стават убийци.
"Властелинът на пръстените" е една силна, покоря ...
Творбата "Властелинът на пръстените"- Толкин твори в едно време изпълнено с напрежение и страх. Време на война, в което ценностите се размиват и дори неродените стават убийци.
"Властелинът на пръстените" е една силна, покоря ...
2964
9
Понякога не всичко е толкова нормално, колкото изглежда. Вал на външен вид си беше абсолютно нормална, като всички от улицата. Всъщност не беше наред с главата. Поне така си мислеха всички, защото най- лесно е да отхвърлиш онова дето не го разбираш. Все разправяше най- странни истории.
Разправяше, ч ...
Разправяше, ч ...
1315
16
Доброто е изгубена монета,
изпаднала от нечий скъсан джоб.
Отдавна незашит и кърпен.
Протъркан и изцапан с кал.
Изгубихме човешкото в душите си ...
изпаднала от нечий скъсан джоб.
Отдавна незашит и кърпен.
Протъркан и изцапан с кал.
Изгубихме човешкото в душите си ...
786
4
Автобуса е пълен, като боа глътнала
нещо голямо. Издут е до пръсване.
-Помощ. Те ме ограбват.
Крещи жена с побелели коси.
До нея група мъже. Проверяващи. ...
нещо голямо. Издут е до пръсване.
-Помощ. Те ме ограбват.
Крещи жена с побелели коси.
До нея група мъже. Проверяващи. ...
708
Пътищата разделяли хората.
Казвали старците.
Пътищата са надежди на ивици.
Много.
Все събират някъде с някого. ...
Казвали старците.
Пътищата са надежди на ивици.
Много.
Все събират някъде с някого. ...
791
4
Хамама е пълен със смях.
Голи жени полюшват гърдите си.
Апетитно.
Кехлибарени гроздове забулени
в пара. ...
Голи жени полюшват гърдите си.
Апетитно.
Кехлибарени гроздове забулени
в пара. ...
790
2
Жената на съседа е красива.
Богиня.
Стъпва леко, като пеперуда.
Косите са й свила.
Очите езера. ...
Богиня.
Стъпва леко, като пеперуда.
Косите са й свила.
Очите езера. ...
874
2
Слепоочията ми пулсират.
Днес отново видях болката.
Живата.
Изписана на лицето на стареца.
Просяк. ...
Днес отново видях болката.
Живата.
Изписана на лицето на стареца.
Просяк. ...
735
2
Лудият в парка-
тъжен човек, който мачка каскета си
яростно, после го запокитва в лицето на вятъра
и слуша разговорите на листата
и гарваните идващи от отвъдното. ...
тъжен човек, който мачка каскета си
яростно, после го запокитва в лицето на вятъра
и слуша разговорите на листата
и гарваните идващи от отвъдното. ...
671
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
