dara33
78 резултата
Прощавайте невежеството на глупеца беден.
О, хора!
Нима съм грешен, че роден съм във коптор?
Жигосвате ме, като болен от проказа.
С плъхове - приятели отрастнах. ...
  992 
На дъщеря ми и всичките деца, които обичат приказки
Понякога след дъжд на небето се появява дъга. Тя е плетеница от цветове, които носят красота и радост в сърцата на децата. Дъгата е скрила чудни приказки в своите цветове. Сега ще Ви разкажа някои от тях.
Мечтата на розата
В една градина се родила ...
  8300 
Седя на пейката на кея.
Пред мен реката тъмните си тайни
е прибрала.
Навътре във душата си като жена
ранена... ...
  940 
Едно докосване е равносилно
на малка смърт...
Умирам всеки път, когато ме
докоснеш,
за да се родя отново и отново, ...
  1077 
Днес си нарисувах къща -
мъничка,
точно толкова, колкото
да побере
мечтите ми. ...
  1481 
Гледах жената срещу себе си. Сплъстената й коса, бръчките около очите, умората в тях и цялата отпуснатост на тялото й говореха едно: ”Не съм доволна от живота си” и неудовлетворението, което виждах ме караше да изтръпвам от страх.
Тя гледаше в една точка някъде пред себе си и дори не ме забелязваше. ...
  1649 
Нощта е ден, когато заблестят
очите ти.
И става светло във душата ми.
Звънят камбани от небесни храмове,
където боговете ...
  1020 
Душата ми като забравена река
сред върхове
и пустош сива
препуска експлузивно
без да спре ...
  805 
Един спомен ме боде като остра брада по кожата. Подсеща ме непрестанно колко е важна вярата в човешкото сърце. Спомен от една история, в която има безверие и вяра. Още усещам уханието на бели рози...
Всъщност всичко започна в градчето Н., където хората живееха по каноните на църквата и бяха добри хр ...
  1444 
Те си живееха чудесно. Никога не се бяха замисляли върху вероятността, някъде около тях да съществува друг свят. Имаха строги закони и порядки. Изпълняваха задълженията си педантично и стриктно. И всичко щеше да си продължи в посоката, в която бяха свикнали да вървят, ако...
Един летен ден, когато т ...
  1206 
Сънищата на проститутката
бяха обикновени,
точно толкова, колкото на
съседката с бебето
от втория етаж. ...
  2080  15 
В покрайнините на този град имаше нещо зловещо. По ъглите на тъмните улици се криеше зловещото усещане за неизбежно зло. Тънещите в сивота улици засилваха тегобата в душите на хората, които закъснели се прибираха към домовете си.
Всяка нощ там се случваше нещастие. Всяка нощ имаше зловещо безследно ...
  1258 
Косите на момичето се спускаха, като тежко злато. Спеше. Сънят й не беше спокоен. Личеше си по трепкането на миглите и стиснатото юмруче готово за отбрана. Сякаш тази крехка ръка можеше да я спаси...
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и ...
  1542  12 
Снегът шепти целувайки земята.
Дърветата погалени мълчат.
Природата заспала е в прегръдка бяла.
Навред е зима царствена и величава.
Звездите светят ярко в небосклона. ...
  996 
Жената, която седи на пейката,
е странница.
Храни птиците с трохи и дори им
говори...
Носи забрадка и стари обувки, ...
  905 
Из дневника на един малоумник
Ден първи: лятото на 2043 год.
Вече от няколко години ме държат затворен и нямам достъп до нищо и никой.
Тишината тягостно тежи наоколо. Понякога през решетките влиза заблудена мушичка. Тогава съм щастлив. Тя си лети, а аз и разказвам онова, което помня. Заблудилите се ...
  1734 
Днешният ден
като
паница изпъстрена,
пълна
с бързащи хора, ...
  958 
Тя беше обикновено момиче. Всъщност не дотам обикновено. Имаше вълшебно огледало, а колко хора могат да се похвалят, че притежават такова! Когато подадеше огледалото на някой, в него се виждаха цветове.
Не лице, не изражение или усмивка. Просто цветове. Изидора владееше изкуството на разпознаване на ...
  2370 
Когато направиха поредната операция на очите й тя почти бе изгубила надежда, че ще вижда отново. Никога не искаше да си признае колко страх чувства всъщност в себе си. Още усещаше болката от огъня, който бе изгорил очите й завинаги. Блед спомен за светлина навестяваше съзнанието й, но после отново п ...
  1728 
Когато с мислите се връщам
в детството, и почна да разгръщам
любимите си книжки, пак се спирам
на мъничкото дървено човече, което
оживяло от ръцете на татко Карло ...
  1031 
Кой ангел ще ме чуе?
Навярно онзи, който
не очаквам.
Почти невидимо ще ме погали
и ще мълчи. ...
  1492 
Ти идваш тихо.
Тихо, като ангел.
И грабваш моята душа.
Жената в мен жестоко те обича,
но иска всичко, не трохи. ...
  1020 
Имам добри приятели.
Истински.
Снощи видях птица в небето.
Помислих си, че те са хора с
криле. ...
  1322 
Спрете безумните политици! Опропастиха държавата. Разпродадоха нейната плът, като проститутка от шумната улица. Пълнят джобовете си с парите на хората, а народът мълчи и умира в мизерия, която изсмуква като комар кръвчицата на душите... Спрете ги! Те не милеят за нашето бъдеще. Пълнят дисагите си за ...
  1431 
Снегът закъсня.
Точно колкото твоето идване.
Няма пух. Белота.
Нежност в нощта.
Само луната се смее изкуствено. ...
  912 
Теменужките обичам.
Боса по тревата тичам.
Лунните треви ме галят.
Нежни ветрове ме мамят.
Ставам на лилаво цвете. ...
  1056 
Побирам се в дланта
на есента.
Усещам се въздушна.
Лека.
Политам, като лист. ...
  962  10 
Дърветата се разсъбличат
пред очите ми.
Остават голи.
Без листа.
Потъват в скръб ...
  1072 
Посей надежда, като жито.
Бъди добър стопанин.
На нивата.
Пък после имай уражай.
Макар и с напукани ръце. ...
  1058 
Злото е трансформация и продукт на изопачено възприемане на действителното.
Творбата "Властелинът на пръстените"- Толкин твори в едно време изпълнено с напрежение и страх. Време на война, в което ценностите се размиват и дори неродените стават убийци.
"Властелинът на пръстените" е една силна, покоря ...
  3115 
Понякога не всичко е толкова нормално, колкото изглежда. Вал на външен вид си беше абсолютно нормална, като всички от улицата. Всъщност не беше наред с главата. Поне така си мислеха всички, защото най- лесно е да отхвърлиш онова дето не го разбираш. Все разправяше най- странни истории.
Разправяше, ч ...
  1421  16 
Доброто е изгубена монета,
изпаднала от нечий скъсан джоб.
Отдавна незашит и кърпен.
Протъркан и изцапан с кал.
Изгубихме човешкото в душите си ...
  878 
Автобуса е пълен, като боа глътнала
нещо голямо. Издут е до пръсване.
-Помощ. Те ме ограбват.
Крещи жена с побелели коси.
До нея група мъже. Проверяващи. ...
  795 
Пътищата разделяли хората.
Казвали старците.
Пътищата са надежди на ивици.
Много.
Все събират някъде с някого. ...
  869 
Хамама е пълен със смях.
Голи жени полюшват гърдите си.
Апетитно.
Кехлибарени гроздове забулени
в пара. ...
  924 
Жената на съседа е красива.
Богиня.
Стъпва леко, като пеперуда.
Косите са й свила.
Очите езера. ...
  994 
Слепоочията ми пулсират.
Днес отново видях болката.
Живата.
Изписана на лицето на стареца.
Просяк. ...
  840 
Лудият в парка-
тъжен човек, който мачка каскета си
яростно, после го запокитва в лицето на вятъра
и слуша разговорите на листата
и гарваните идващи от отвъдното. ...
  798 
Предложения
: ??:??