Eipril
1 387 резултата
Навярно съм късче от лед,
навярно си огън от пламък.
Препускам, аз скитник проклет,
а ти си ми, ти си ми храмът!
От мигове трудно граден, ...
  457 
Житото го сейте мълчаливо.
Жънете го с радост и песен.
На брашно го сторете в бяла мелница.
От него хляб замесете с чисти ръце.
Хлябът изпечете бавно и с любов. ...
  317 
Залез мил над златна река,
нежен стих в мойта душа.
Залез млад над млада гора,
моят стих за дъжд и трева.
Залез стар над стари следи, ...
  135 
Право ми каза някога мама,
гледай сърцето ти на момата.
Нейната хубост, тя отминава,
вехне лицето, душата остава.
Право ми каза, кой да я чуе, ...
  195 
  657 
Денят с нощта се сменя,
на слънцето луната прави път.
Човек - човек изменя,
но Той видял е всичко! Той денят!
Усмихва се и тайно прѝхва ...
  473 
Ме љубиш ли и ти, ...
(Каролина Гочева)
Летѝ!
Към мен летѝ!
Аз живея за теб! ...
  749 
Какво пък...
Оставям Ви една сълза...
Само една сълза!
Не я делете!
Тя е на всички ви! ...
  266 
Не може да плашиш скитникът с път,
нито ленивецът с легло.
Не си прави, не си прави труда!
Така е днес... Било е някога, било...
Не може да уплашиш ти лъва, ...
  163 
Ти си моето тайно обичане.
Ти си моята скрита мечта.
Ти не знаеш, но аз те сънувам,
с бяла рокля сред росна трева
и в косите ти черни палувам, ...
  302 
Той мълчи с мълчаливи очи.
И небето мълчи, с мълчаливи звезди...
Мълчаливата нощ се отби
над смълчаните тъжни гори...
Той мълчи в мълчаливите дни, ...
  250 
Габрово, недей да спиш!
Ставай, гости посрещни!
Знам не даваш ти бакшиш...
Откровенци мъдри са дошли.
Те на теб, ще ти дадат, ...
  330 
Дъждовната капка
се Откъсва
от облака - майка
Полита
стремглаво надолу ...
  793 
Дъжд се лее, слънце грее,
бяло агне вънка блее.
Дъжд вали, дъга блести,
бяло агне се върти.
Скача, рипка под дъгата, ...
  200 
Не се предавайте
Не се страхувайте
Братя мои
Дръжте се за ръце
Един другиго ...
  252 
Там Горе... Там Горе!
Стягат изложба...
Картини, картини, картини...
Там Горе! Там Горе...
Подготвят концерт... ...
  379 
Кой ви каза, че вятърът няма мечти,
че натам и насам все върви!
Кой ви каза, че той е бездомен!
Духнал тук - духнал там...Пак е виновен!
Я послушайте! Тихо! Седнете. ...
  313 
Ейприл пак остана сама. В средата на Страшният път. Жив човек не беше стигал дотук. Беше сам - самичка и много гладна. Изправи се на малките си крачета и пое напред по пътя. Гъстата ѝ,черна коса,беше толкова порасла, че стигаше до глезените ѝ. Вървеше и вървеше... Беше толкоз гладна. Изведнъж Ейприл ...
  493 
***
Ти си ми целият свят!
Искам да те прегърна!
Но ръцете ми са къси, къси...
Искам да прегърна светът!
Но са ми къси ръцете! ...
  348 
Бéсите - гордото племе,
нивга глава не склонило!
В бран, в мирно време,
гордо тракийско кърмѝло!
Грънчари изкустни били, ...
  179 
Ейприл се огледа уплашена. Каза си: " Този път, ще бягам, каквото и да става!" Но сякаш това ръмжене я викаше, молеше я! Доброто ѝ сърце веднага я поведе към виковете. Тя се затича и какво да види! Между два клона на дърво се беше заклещило малко мече. Малко, малко, почти десет метра високо. Ревеше ...
  475 
Наваля се и слънце изгря,
капки тъжни се стичат по склона.
Облак черен... Кой го довя?
Спря пред мен, тук на балкона.
И попита с нежна негà: ...
  209 
Какво, че пак вали,
нали е летен дъжд!
Насам - натам върти,
набързо влюбен мъж.
Какво, че пак вали, ...
  222 
***
О, завист, ти човешка!
Без лек си ти болéжка!
  352 
В ниското не ме търсете!
Там където лазят червеи...
Където има тор и смрад.
В плиткото не ме търсете!
Там където има тиня, ...
  191 
Моят дядо няма мѝра,
на тинейджър все се прави.
Брей, умът му не увира
има още детски нрави.
Сутрин рано песни пее, ...
  406 
Тези жълти черничеви лѝсти
в късна есен до наш'та врата.
Тихо капят - мъниста златисти
и постилат килим пред дома.
Бурен вятър сърдито ги гони, ...
  256 
Между две думи,
между четири очи
вали тишина...
  564 
На вратата ми - надпис: "Забравен",
на изтрита табела виси.
Некролог от роднини оставен
ми напомня за минали дни...
Никой тук се не спира, не чука, ...
  368 
Убийте щуреца,
защо да ви свири!
Затрйте гласеца
с лопати и вили!
Убийте щуреца ...
  395  11 
Една сова ми разказа:
Имало едно време двама братя. Те живеели високо, високо в планината, където не бил стъпвал човешки крак. Всеки ден водели спор помежду си:
- Човеците, които живеят долу, под планината ме обичат повече от теб - разпалено говорел Лошото.
Те обичат караниците, клюките. Всеки ден г ...
  504 
***
Публиката знае!
Тя усеща, когато
извадиш сърцето си
и го поставиш в ръцете ѝ!
  395 
***
Когá умрéм!
И трева да нѝкне,
и бодѝл да рáсне!
Сега нéма да го бъде!
  363 
Никой не е готов за това! Никой не е роден,за да знае какво е! Разбираш го веднага, когато ти подадат малкото половинметрово вързопче в родилният дом при "изписването". Всеки от нас е " изписан", но никой няма спомени от този ден. Ако трябва да попитате някой, това е гордият татко. Той помни и ще по ...
  519  12 
Дойдох, видях, живях
и нищо не разбрах.
Надежди, страст и грях...
И бях аз и не бях!
Видях, живях, живях ...
  361 
Снегът затрупа вече двора,
мълчи чешмата в леден сън.
Навред е пусто, няма хора
и тихо, тихо е навън.
А в мен сърцето без умора, ...
  510  13 
Вятър вее, скръбно пее.
Влакът трака, бавно трака.
Мойта песен радост чака.
Облак плаче, сълзи лее.
Влакът трака, глухо трака. ...
  173 
Тези облаци били ли са...
А аз,дали съм бил...
Кога съм бил?
Къде съм бил?
Били са облаците! ...
  230 
Ейприл влачена и бутана от тези червеи заспа.
Когато се събуди видя срещу себе си червените очи на червеите. Те бяха наредени на дървени ниши. Най - отпред стоеше десетметров черей. Той гледаше втренчено Ейприл. И тъкмо,когато щеше да погълне Ейприл, нещо грабна момичето. Тя видя един огромен клюн. ...
  510 
Доктор Щрък бе много стар,
от града омръзнало му беше.
И дочу от младия хлебар,
дето хляб в пещта печеше.
Зъболекар търсят във гората, ...
  829 
Предложения
: ??:??