Eipril
1 387 резултата
Ех, войници, войници,
мои набори стари!
Натежали са есенни жици -
тънкострунни самотни китари...
Ех, войници, войници, ...
  384 
Ти си осмото чудо на осмият ден,
аз от осем минути съм влюбен във теб.
Имаш осем усмивки за всяка шега,
още толкоз въздишки за скръб и тъга.
Само осем минути, а сякаш съдба ...
  808 
Аз съм самотата
Аз съм мъката!
Не ме спасявайте!
Не ме търсете!
Аз съм вятърът! ...
  451 
Снощи някой е минал,
с шейна по снежния път.
Снощи някой е пръснал
подаръци детски накуп.
Топка, шалче червено, ...
  566 
  993 
( В памет на моя братовчед)
Когато майките заплачат,
когато майките тъжат.
Пред тях притихва здрачът,
мълчи сломен светът. ...
  801 
Изопна се пътят,
гората край мен се сниши.
Къде ли съм тръгнал,
защо ли оставям следи?
Разклати се пътят, ...
  281 
За теб съм вече само ключът от стената,
за лампата, която свети в жълто.
Когато поискаш можеш да ме щракнеш.
Щрак - щрак - щрак...
За теб съм вече някакво удобство ...
  427 
Някъде вътре, дълбоко в мен има едно стихотворение. Никога не съм го виждал, не съм го чувал. Невидимо, безмълвно... Но аз зная, че е там! Вътре! В дълбините на непознатата ми същност, във водовъртежа на непознатото ми "Аз". Мъча се, старая се, трудя се, за да го накарам да покаже божественото си ли ...
  402 
Старците преминаха в Отвъдното,
хей така – облекли шаячните дрехи,
попили миризмата на обора,
обули цървулите от свинска кожа
с полепнала от есенната оран кал. ...
  666  11 
иска ми се да мога да намотая
асфалтовото шосе
като старо прокъсано чердже
да го стегна здраво с дъхът си
да го нарамя със синджира ...
  417 
От усмивките светли в албума,
където греят любими лица,
си направих топла дъга,
да ме сгрява в студ и тъма.
И приседнах без глас и без думи ...
  229 
Тази утрин небето отвън
снежени стихове тихо шепти.
Тази утрин е приказен сън,
сняг над пътя в бяло искри.
Тази утрин - лирика нежна, ...
  756 
Разлюля се черницата!
Разтвори се земята!
Баба си тръгна!
Разплака се лозницата!
Земята се разтвори! ...
  322 
Бавно лази паякът
по бялата стена.
Черната муха
накацва бялото.
Паяжина, паяжини... ...
  203 
Агоп Навасатардян беше часовникар. Неговата работилничка беше точно на ъгъла, срещу малкото калдъръмено площадче в Старият Град на Пловдив. Той работеше упорито и само,за да опровергае битуващото обществено мнение, че арменец не работи. Агоп беше минал вече възрастта на влюбванията. Така и не намери ...
  772 
Завидяха ми черните облаци,
че съм бял, че съм много добър!
И изпратиха тъмни светкавици,
да ме вземат, да ме махнат оттук.
Завидя ми и бурята прашна, ...
  246 
Обича нощта,
обича тъмата.
Дявол не е
и Ангел не е!
В печки се ражда, ...
  354 
Ще отида на Луната,
тя е голяма и светла
и сякаш ме вика при нея.
Казах на мама, казах на тати,
а те ми се смеят, клатят глави. ...
  993 
Твоето шалче червено,
белият зимен следобед.
Борът до нас във зелено,
малка висулка от лед.
Твоето шалче червено, ...
  275 
Вкъщи и на пътя всеки казва:"Дай!".
Мойта пак се мръщи:"Дай пари и трай!",
а синът с походка лека отдалеч говори:
"Двайсетачка дай за дискотека!".
И комшията отсреща:"Дай отверка, моля!". ...
  689 
***
Поетът е търпелив рибар на души,
който никога не вижда улова си.
  512 
На пейката в парка седи
старец с хляб в ръка.
С по - бели от облак коси,
с дъх прибрал есента.
Трепери десницата стара, ...
  297 
Потърсих се отвътре...
Защо ли? Не разбрах!
Потърсих се във утре,
във вчера се видях.
Потърсих се отново, ...
  530 
Дъждовно сърцето ми бие,
изпразнен до дъно бокал.
Душата ми тайните крие
на есенна, мъдра печал.
Дъждовен е всеки мой ден, ...
  344 
Малък Гошко пак се мръщи,
бяла каша не обича.
Той глава назад извръща
и не ще да я преглъща.
Мама, тати му се молят ...
  523 
Някога, много отдавна, точно на края на света живяло едно куче. Там където свършвала сушата и започвал океанът, то си направило колибка от нещата, които океанът връщал отново на земните обитатели. Дървени летви, стари керемиди, ламарини... Най - отгоре на колибката, кучето поставило еленовите рога, ...
  473 
От славянският корен дълбок
и от българско здраво стъбло.
Тук на пътя балкански, широк
се роди пъстролико дърво.
Цветовете му крехки и нежни ...
  242 
Кой ли стъпва по снега,
кой ли буди вечерта?
Баба Меца е това?
Или плахата сърна?
Кой ли чука у дома, ...
  654 
Това е последната спирка,
на номер петнайсет е нощният дом.
Желязо, заварки и синя боя
под покривче малко, досущ козирка.
Какво му е странното, спирка последна, ...
  315 
(превод на италиански език)
Вълшебният покрив
автор: Хари Спасов
Там далече, където е светло
и мирише на прясно сено, ...
  907 
Вечер градът е влюбчив,
вечер градът е поет.
Светнал фенери - красив,
тръпне от чувства обзет.
Вечер градът е злоблив, ...
  507 
***
Човекът е устроен така, че се стреми да надникне повече отвъд хоризонта, отколкото в себе си. Тази негова особеност е в основата на икономическия прогрес и на духовния регрес.
  318 
Трите основополагащи фрази на българския преход:
" По- добре танковете да дойдат!"
" Нахранете журналистите!"
" Не ме гледай умно, българино!"
Резултат след тридесет години: ...
  351 
Щастлива Нова Година!
Да е спорна за дружина сговорна!
Богата на радости за Душата
на всички хора по Земята!
На бащите да удвои парите! ...
  952  17 
Мама често ми се кара
да не скачам по дивана.
Татко също вдига пàра
мирен малко да застана.
Баба дърпа ми ухото, ...
  315 
Щастливо оженен и зет задомен,
бай Петър монтьорът изкара късмет.
За седмица само остана ерген,
жена му спечели от "златен" билет.
На Пукет*, ще тръгва с малко багаж, ...
  436 
Есенно пустее домът на щъркелите.
Няколкото листа - септемврийски наематели, отдавна са се изнесли, забравяйки да си платят сметките.
Ноемврийският вятър се е самонастанил
в него и вместо да ремонтира по цял ден празнува с неговата приятелка - мъглата.
Две комшийски врабчета си говорят колко неприст ...
  344 
Морето е вечно
Вечен е Творецът
Морето е дълбоко
Дълбоки са мислите Му
Морето е синьо ...
  519 
Часът часѝ денят,
часът часѝ нощта.
Денят денѝ нощта,
нощта нощтѝ денят.
Мигът мигува вечността, ...
  182 
Предложения
: ??:??