Елиза13
218 резултата
Ето пролука на пясъчен часовник
по-широк е днес отколкото преди.
Изтичат неусетно ценности вековни
в мъгла всеобща слепотата не вреди.
Безумието тъмните води отприщва ...
  267 
В моменти тежки и проточени
от тягостно и дълго боледуване,
отвън изглеждам на заточеник,
отказал се да чака излекуване.
И нищо, че горчи ми още хляба ...
  224 
Не си ли твърде крехка, нежна свобода,
останеш ли безмълвна към неправдата.
Стопява се диханно снежната ти белота,
а мракът хили се ехидно зад оградата.
Пропусна ли въпросите на съвестта, ...
  246 
Харесвах връхлетелия адреналин
в кръвта ми неочаквано да ескалира.
Подобно състезание с трамплин
се лъжех – в скок живота не умира.
Но после някак си се приземих ...
  222 
Захапа менгемето хладния детайл,
застърга диска шумната си песен
и всеки следващ стон изтече отънял
от натиска житейски сътворява есен.
Между невзрачен шум и боцкащ прах, ...
  228 
Какво е нужно в залеза на есенния ден,
а може залезът да бъде зимно-снежен?
Да нося куфар със задачи подреден,
изпълнени перфектно с план успешен.
Какво е нужно в онзи съдбоносен ден, ...
  240 
Жената яростно воюва мъжки с хъс,
част от мъжете тлеят примирени.
Деца размахват тумбергово пръст,
завзели ролята на зрели и големи.
Допълват пъзела със свойта правота, ...
  244 
Тъгата ми достигна безтегловност,
въже увива мислите и ме души.
Да продължа ще имам ли готовност,
видяла как бездушието този свят руши?
Днес за какво и за кого да пиша? ...
  299 
Реален сън очите ми плени
на връх корав и каменист.
Картинна приказка ме улови,
обля ме рилски въздух чист.
Откъсна се неистова сълза, ...
  309 
„Истината е като лъв! Не е нужно да я защитавате. Пуснете я. Тя ще се защити сама.“
Аврелий Августин
Неотразима е, защитава се сама,
в мъгли, в свирепи бури устоява.
С благородство побеждава гнусната лъжа. ...
  322 
Когато доброволно дам си свободата,
оставила Подлеца да сее в мен лъжа.
Далеч от Светлината, част съм от тълпата
на множества продали своята душа.
Когато доброволно предавам свободата, ...
  242 
Поредно чудо в предстояща радост,
прогони хватката на тежестта.
Изля горчивото, напълни сладост
и запрелива в чаша свежестта.
Отново тичам, цветове нахлуха ...
  375 
В мига, във който позволих Ти да отрежеш
рева на всеизискващия и обсебващ аз,
чух как раздра се уловилата ме мрежа
и долових с наслада благородния Ти глас.
В мига, във който позволих Ти да отрежеш ...
  227 
Все по-изкусно мракът се стреми,
душите детски подло да разложи.
С отровно зли, невидими стрели,
заблуждаващи идеи да предложи.
Безценното опитва да обезцени, ...
  270 
Дъжд напояващ от небето заваля,
словата Ти разкриха чудни тайни.
Неизмерима мъдрост ороси поля
и заблестяха цветове безкрайни.
Приведено сърцето през скръбта, ...
  268 
В изсушителния зной на хиляди идеи,
понесли в себе си прикритата лъжа,
със сърцето си гласът Ти търся, без предели
да разлей, прохлада съживителна в моята душа.
Жадува трепетно сърцето да Те следва ...
  220 
Капе песен на нежен дъждец,
между клонки зелени потече.
Ноти литнаха звънна прашец,
тежестта се търкулна далече.
Всяко цветче засия в красота ...
  306 
Тъй яростен бе този силен сблъсък,
конфликт между живота и смъртта,
разнесъл болката от кървав трясък,
заклаха Агнето дошло от вечността.
Исус е жертвата за нашето спасение, ...
  489 
Нормална ли e днес ненормалността,
реч на омраза ли е злото да посочиш?
Нетолерантен да си с толерантността,
за Истината смело в огъня да скочиш.
Неразумно ли е доблестно да пазиш ...
  284 
Невидимо се приближава до душата,
по волята ми шепне, послания реди.
Говори сякаш от името на свободата,
а спуска плътен облак с капчици лъжи.
Навлиза нагло в ролята на избавител, ...
  253 
Измамно е човешкото добро,
зад него Истината лесно крием.
Не назоваваме отявленото зло
от страх уюта си да не разбием.
Страха за аза води подлостта, ...
  217 
Сценарият жестоко се повтори,
безброй души помита грозно.
Вилнеещ ураган врати разтвори,
сърцето плаче и тъгува празно.
Очите пълни със сълзи и пепел, ...
  242 
Невръстния Мойсей от Теб избран,
над хладните води във кошче плува.
Непроменим е мъдрия небесен план,
невъзможността възможности рисува.
Избави чудно Божия определен слуга, ...
  197 
Безспирен е ламтежът за поклон,
„Каквото е било, това ще бъде“…
Вилнеещ дух със име Вавилон,
отдавна е обречен и осъден.
Човекът заблуден във своя път ...
  200 
Светът трепери в отчаяние,
смъртта вилнее в дива страст.
Шоупрограми идват с обаяние,
притеглят и отвличат с власт,
пленените души предали воля ...
  570 
Живеем във време на преобразуване
на уникалната човешка, чудна личност
във индивид с инстинкт за съществуване,
без съвест, без достойнство, без критичност.
Държавната управа упорито ни внушава ...
  306 
Всред глутница от гласове безумни,
злоупотребили с поверената им власт
поробили мнозина с деяния абсурдни,
покой ми носи само Твоя нежен глас.
С Любов и Истина естествено разлива ...
  348 
Разярен бе древният небесен враг,
пред идещ Младенец врати затвори.
Страстта му е да сее смърт и мрак,
спасителния план жадува да събори.
Без жал невинните дечица умъртви ...
  464 
Възпират истината чиста без умора,
привикнали да вършат зло ръце.
Готови със Създателя да спорят,
души със каменно, покварено сърце.
Надвикват се свирепо, за да заглушат ...
  282 
Незримо зрънце в хладната земя,
от хиляди очи дълбоко скрито.
Расте и хубавее кротко под леда,
а песента му с вятъра се сплита.
Прикрита тъжна и ограбена душа, ...
  298 
Лукавият зададе гордо тон,
градът прие го в своята стряха.
Зее „прозорецът на Овертон“ –
нечисти звуци вкупом се разляха.
Примесиха се с падащия здрач, ...
  561 
Как да повярвам в тази добрина,
която ме затваря зад решетки?
Налага безразсъдните си правила,
как да рисувам без бои със четки?
Как да повярвам в тази добрина, ...
  324 
Възможно ли е във забързания ден
да ходя бавно с равномерни стъпки?
Под ударът му силен, режещо студен
душата да е цяла, опазена от кръпки.
Възможно ли е в битка срещу злото ...
  297 
Безумия, безчинстване, лъжи,
разтворили са паст непоносима.
Подмолно всяка ценност се руши,
властта безбожна и непоклатима.
Опълчва се срещу Единствения Бог, ...
  296  10 
Очи, които ми говорят за сбогуване,
безмълвния им вик във мен бучи.
Предчувствие за страшно отпътуване,
без намерение безкрайно да мълчи.
Те, денонощно будят съвестта, ...
  266 
Разярени и гневни води се отприщват
и заливат с презрение целият град.
Битка яростна пред очите разнищва,
буря вилнее в зримо незримия свят.
…………… ...
  320 
Смъртта размахва черно наметало,
безредието и страхът са в своето владение.
От първия замах сърцето е примряло,
след втория, припада в сляпо поклонение.
Глобално, зверски, ледено и властно, ...
  285 
Реката вае тайнствени каньони
и инкрустира във скалите писъмце.
Подбрано, словото дълбае форми,
послания гравира в търсещо сърце.
На смърт или живот, дъхтят словата, ...
  357 
Сънувам ли?
Разхождат се лица под маски,
очи потъват във сковаващ страх,
рисунка жива в черни краски,
игнорирала понятието грях. ...
  663 
Далечен път притегля птичките.
Под ясното небе с разперени крила,
гнездо оставили, те следват звуците,
пресичат необята , с устрем към брега.
А есента остава топла да се стича, ...
  240 
Предложения
: ??:??