Елиза13 (Мария) - Произведения

Пясъчен щрих

Ето пролука на пясъчен часовник
по-широк е днес отколкото преди.
Изтичат неусетно ценности вековни
в мъгла всеобща слепотата не вреди.
Безумието тъмните води отприщва ...

Елиза13

Поезия

2023-01-20T17:28:54+02:00 627

Вълнуващо пътуване

В моменти тежки и проточени
от тягостно и дълго боледуване,
отвън изглеждам на заточеник,
отказал се да чака излекуване.
И нищо, че горчи ми още хляба ...

Елиза13

Поезия

2023-01-11T14:04:09+02:00 532 1

Не си ли твърде крехка, свобода

Не си ли твърде крехка, нежна свобода,
останеш ли безмълвна към неправдата.
Стопява се диханно снежната ти белота,
а мракът хили се ехидно зад оградата.
Пропусна ли въпросите на съвестта, ...

Елиза13

Поезия

2022-12-13T18:37:36+02:00 561 1 5

Истински адреналин

Харесвах връхлетелия адреналин
в кръвта ми неочаквано да ескалира.
Подобно състезание с трамплин
се лъжех – в скок живота не умира.
Но после някак си се приземих ...

Елиза13

Поезия

2022-12-09T18:13:07+02:00 564 1

Време за поезия

Захапа менгемето хладния детайл,
застърга диска шумната си песен
и всеки следващ стон изтече отънял
от натиска житейски сътворява есен.
Между невзрачен шум и боцкащ прах, ...

Елиза13

Поезия

2022-11-17T07:13:33+02:00 608 2

След огъня

Какво е нужно в залеза на есенния ден,
а може залезът да бъде зимно-снежен?
Да нося куфар със задачи подреден,
изпълнени перфектно с план успешен.
Какво е нужно в онзи съдбоносен ден, ...

Елиза13

Поезия

2022-11-02T11:39:48+02:00 567 2

Жертви на новия световен ред

Жената яростно воюва мъжки с хъс,
част от мъжете тлеят примирени.
Деца размахват тумбергово пръст,
завзели ролята на зрели и големи.
Допълват пъзела със свойта правота, ...

Елиза13

Поезия

2022-10-07T19:20:32+03:00 551 1

Изплакано

Тъгата ми достигна безтегловност,
въже увива мислите и ме души.
Да продължа ще имам ли готовност,
видяла как бездушието този свят руши?
Днес за какво и за кого да пиша? ...

Елиза13

Поезия

2022-09-21T20:42:06+03:00 617 2 2

Сълзата

Реален сън очите ми плени
на връх корав и каменист.
Картинна приказка ме улови,
обля ме рилски въздух чист.
Откъсна се неистова сълза, ...

Елиза13

Поезия

2022-09-09T09:38:49+03:00 663 4

Истината

„Истината е като лъв! Не е нужно да я защитавате. Пуснете я. Тя ще се защити сама.“
Аврелий Августин
Неотразима е, защитава се сама,
в мъгли, в свирепи бури устоява.
С благородство побеждава гнусната лъжа. ...

Елиза13

Поезия

2022-08-12T16:51:27+03:00 657 1 7

Шанс

Когато доброволно дам си свободата,
оставила Подлеца да сее в мен лъжа.
Далеч от Светлината, част съм от тълпата
на множества продали своята душа.
Когато доброволно предавам свободата, ...

Елиза13

Поезия

2022-07-29T16:55:17+03:00 613 2

Цветно

Поредно чудо в предстояща радост,
прогони хватката на тежестта.
Изля горчивото, напълни сладост
и запрелива в чаша свежестта.
Отново тичам, цветове нахлуха ...

Елиза13

Поезия

2022-07-14T10:02:49+03:00 708 5

Истинско общуване

В мига, във който позволих Ти да отрежеш
рева на всеизискващия и обсебващ аз,
чух как раздра се уловилата ме мрежа
и долових с наслада благородния Ти глас.
В мига, във който позволих Ти да отрежеш ...

Елиза13

Поезия

2022-07-01T21:18:56+03:00 515

В Светлината

Все по-изкусно мракът се стреми,
душите детски подло да разложи.
С отровно зли, невидими стрели,
заблуждаващи идеи да предложи.
Безценното опитва да обезцени, ...

Елиза13

Поезия

2022-06-17T11:10:45+03:00 603 1 2

Нищо по-красиво

Дъжд напояващ от небето заваля,
словата Ти разкриха чудни тайни.
Неизмерима мъдрост ороси поля
и заблестяха цветове безкрайни.
Приведено сърцето през скръбта, ...

Елиза13

Поезия

2022-06-03T19:13:03+03:00 574 5

Небесна идентичност

В изсушителния зной на хиляди идеи,
понесли в себе си прикритата лъжа,
със сърцето си гласът Ти търся, без предели
да разлей, прохлада съживителна в моята душа.
Жадува трепетно сърцето да Те следва ...

Елиза13

Поезия

2022-05-20T23:10:10+03:00 512

Жива вода

Капе песен на нежен дъждец,
между клонки зелени потече.
Ноти литнаха звънна прашец,
тежестта се търкулна далече.
Всяко цветче засия в красота ...

Елиза13

Поезия

2022-05-05T20:41:07+03:00 643 2 5

Лъвът и Агнето

Тъй яростен бе този силен сблъсък,
конфликт между живота и смъртта,
разнесъл болката от кървав трясък,
заклаха Агнето дошло от вечността.
Исус е жертвата за нашето спасение, ...

Елиза13

Поезия

2022-04-23T08:41:34+03:00 1.1K 2 5

Бяло ли е черното?

Нормална ли e днес ненормалността,
реч на омраза ли е злото да посочиш?
Нетолерантен да си с толерантността,
за Истината смело в огъня да скочиш.
Неразумно ли е доблестно да пазиш ...

Елиза13

Поезия

2022-04-15T17:08:55+03:00 567 4

Мъглата

Невидимо се приближава до душата,
по волята ми шепне, послания реди.
Говори сякаш от името на свободата,
а спуска плътен облак с капчици лъжи.
Навлиза нагло в ролята на избавител, ...

Елиза13

Поезия

2022-04-07T17:11:33+03:00 561 2

Любовта на хуманизма

Измамно е човешкото добро,
зад него Истината лесно крием.
Не назоваваме отявленото зло
от страх уюта си да не разбием.
Страха за аза води подлостта, ...

Елиза13

Поезия

2022-03-24T09:10:25+02:00 468 1 4

Един и същи сценарист

Сценарият жестоко се повтори,
безброй души помита грозно.
Вилнеещ ураган врати разтвори,
сърцето плаче и тъгува празно.
Очите пълни със сълзи и пепел, ...

Елиза13

Поезия

2022-03-09T06:38:30+02:00 546

В невъзможността

Невръстния Мойсей от Теб избран,
над хладните води във кошче плува.
Непроменим е мъдрия небесен план,
невъзможността възможности рисува.
Избави чудно Божия определен слуга, ...

Елиза13

Поезия

2022-02-08T17:23:34+02:00 450 3

Обречен

Безспирен е ламтежът за поклон,
„Каквото е било, това ще бъде“…
Вилнеещ дух със име Вавилон,
отдавна е обречен и осъден.
Човекът заблуден във своя път ...

Елиза13

Поезия

2022-01-27T18:23:17+02:00 494 1 2

Разфокусиране

Светът трепери в отчаяние,
смъртта вилнее в дива страст.
Шоупрограми идват с обаяние,
притеглят и отвличат с власт,
пленените души предали воля ...

Елиза13

Поезия

2022-01-21T17:24:22+02:00 877 1 6

Трансформация на личността

Живеем във време на преобразуване
на уникалната човешка, чудна личност
във индивид с инстинкт за съществуване,
без съвест, без достойнство, без критичност.
Държавната управа упорито ни внушава ...

Елиза13

Поезия

2022-01-15T13:46:42+02:00 563 3 9

Неизгарящият храст

Всред глутница от гласове безумни,
злоупотребили с поверената им власт
поробили мнозина с деяния абсурдни,
покой ми носи само Твоя нежен глас.
С Любов и Истина естествено разлива ...

Елиза13

Поезия

2022-01-07T18:16:50+02:00 619 4

Триумфално

Разярен бе древният небесен враг,
пред идещ Младенец врати затвори.
Страстта му е да сее смърт и мрак,
спасителния план жадува да събори.
Без жал невинните дечица умъртви ...

Елиза13

Поезия

2021-12-24T15:10:24+02:00 738 1 7

Неприкосновеност

Възпират истината чиста без умора,
привикнали да вършат зло ръце.
Готови със Създателя да спорят,
души със каменно, покварено сърце.
Надвикват се свирепо, за да заглушат ...

Елиза13

Поезия

2021-12-17T21:33:42+02:00 573 1 5

Под повърхността

Незримо зрънце в хладната земя,
от хиляди очи дълбоко скрито.
Расте и хубавее кротко под леда,
а песента му с вятъра се сплита.
Прикрита тъжна и ограбена душа, ...

Елиза13

Поезия

2021-12-10T21:58:20+02:00 565 2 6

Музика

Лукавият зададе гордо тон,
градът прие го в своята стряха.
Зее „прозорецът на Овертон“ –
нечисти звуци вкупом се разляха.
Примесиха се с падащия здрач, ...

Елиза13

Поезия

2021-12-03T17:15:16+02:00 837 1 6

Как?

Как да повярвам в тази добрина,
която ме затваря зад решетки?
Налага безразсъдните си правила,
как да рисувам без бои със четки?
Как да повярвам в тази добрина, ...

Елиза13

Поезия

2021-11-26T22:36:45+02:00 617 2 4

Възможно ли е?

Възможно ли е във забързания ден
да ходя бавно с равномерни стъпки?
Под ударът му силен, режещо студен
душата да е цяла, опазена от кръпки.
Възможно ли е в битка срещу злото ...

Елиза13

Поезия

2021-11-19T17:27:14+02:00 589 3 3

Лудостта е на почит

Безумия, безчинстване, лъжи,
разтворили са паст непоносима.
Подмолно всяка ценност се руши,
властта безбожна и непоклатима.
Опълчва се срещу Единствения Бог, ...

Елиза13

Поезия

2021-11-13T10:24:58+02:00 552 1 10

Нeсбогуване

Очи, които ми говорят за сбогуване,
безмълвния им вик във мен бучи.
Предчувствие за страшно отпътуване,
без намерение безкрайно да мълчи.
Те, денонощно будят съвестта, ...

Елиза13

Поезия

2021-11-06T09:27:14+02:00 554

Зад видимото

Разярени и гневни води се отприщват
и заливат с презрение целият град.
Битка яростна пред очите разнищва,
буря вилнее в зримо незримия свят.
…………… ...

Елиза13

Поезия

2021-10-31T15:16:02+02:00 640 1 4

Единственото спасение

Смъртта размахва черно наметало,
безредието и страхът са в своето владение.
От първия замах сърцето е примряло,
след втория, припада в сляпо поклонение.
Глобално, зверски, ледено и властно, ...

Елиза13

Поезия

2021-10-22T21:42:38+03:00 524 2 4

Мъдростта на твореца

Реката вае тайнствени каньони
и инкрустира във скалите писъмце.
Подбрано, словото дълбае форми,
послания гравира в търсещо сърце.
На смърт или живот, дъхтят словата, ...

Елиза13

Поезия

2021-10-13T19:46:09+03:00 634 4 5

Сънувам ли?

Сънувам ли?
Разхождат се лица под маски,
очи потъват във сковаващ страх,
рисунка жива в черни краски,
игнорирала понятието грях. ...

Елиза13

Поезия

2021-09-29T19:48:38+03:00 982 3 6

Отлитане

Далечен път притегля птичките.
Под ясното небе с разперени крила,
гнездо оставили, те следват звуците,
пресичат необята , с устрем към брега.
А есента остава топла да се стича, ...

Елиза13

Поезия

2021-09-17T19:43:58+03:00 538 1 2