Елиза13 (Мария) - Произведения

Невидимо

Невидимо се спуска над града,
незабележим потъва във очите
отровен прах с чернобилска ръка,
разяжда мислите прикрит в ъглите.
Издигат вик невзрачни гласове ...

Елиза13

Поезия

2021-09-10T22:08:57+03:00 625 4

Страшният съд

Пепелища пълзят, огън шушти,
спотаяваме чувства безмълвни.
Мисъл за съд в сърцето бумти,
явно бягаме в очи да я зърнем.
Покорени в страха от смъртта, ...

Елиза13

Поезия

2021-08-26T22:29:57+03:00 568 4

Истина наполовина

Зъл мрак отвън, настъпва жаден
да помрачи сияещите личица.
Навлиза скрит, пълзящ, нахален,
оставя страх в невинни сърчица.
Отнета истина е истина наполовина, ...

Елиза13

Поезия

2021-08-19T21:59:46+03:00 616 1 4

Доверие

Залепна нежно детската ръка
в стъклото със очакване невинно.
Потъна в очертанията на дланта
отсреща, топла, бащина и силна.
Докосна леко топлината ѝ отвъд ...

Елиза13

Поезия

2021-08-12T10:20:18+03:00 567 3 2

Тревога!

Надвесен смог все по-надолу слиза,
потъва в мисли, в погледи, в сърца.
Разсява страх, неверие, зараза влиза
и ужас зейва в пребледнелите лица.
Надвесен смог все по-надолу слиза, ...

Елиза13

Поезия

2021-08-04T20:55:17+03:00 593 3

В скръбта

Във тъжен блясък шепнат капчици,
полепнала роса по борови иглички.
Въпроси дращят във виждащи очи,
отговарят две прибързани сълзички.
Безценен звук заражда се в скръбта, ...

Елиза13

Поезия

2021-07-28T23:18:55+03:00 521

Противоестествено

Прохладна нощ със звезден аромат,
ветрецът носи песен на Бочели.
Преди последните акорди да заспят,
сърцето търси Истината да намери.
След жаркия запален тежък ден, ...

Елиза13

Поезия

2021-07-21T22:57:20+03:00 526 1 5

Безсмислено е

Безсмислено е да говоря за любов,
ако за себе си, предълго жаля.
Напразно е да сричам благослов,
а „аза“ в мен да тлее неизгарящ.
Безсмислено е да шептя „обичам“, ...

Елиза13

Поезия

2021-07-14T23:30:31+03:00 560 1 4

Късче детство

Разля се аромата на липи,
понесе ехо от виенско колело
и завъртя се детство от мечти,
докосна крайчето на облаче с око.
Откъсна топка захарен памук ...

Елиза13

Поезия

2021-07-01T13:40:10+03:00 702 1 6

Не искаш ли?

Фенерчето на малката светулка
протяга лъч към твоето сърце.
Навън тъмата ядно затупурка,
очите ти закрива бързо със ръце.
А Светлината толкова отдавна ...

Елиза13

Поезия

2021-06-27T07:32:27+03:00 591 2

Достатъчно

Достатъчно за себе си живях,
с душата си сега Те моля.
Признавам много пропилях,
съдбата ми лежи в ръката Твоя.
Отдавна всяка мисъл в мен вали, ...

Елиза13

Поезия

2021-06-19T22:43:15+03:00 530 1

Превантивно!

Ще заменим ли свободата си за грижа?
…
Посипани в очите обещания
говорят, че за здравето си струва
да си покорен, спазил разстояния, ...

Елиза13

Поезия

2021-06-14T10:36:37+03:00 571 1 4

В движение

Светлината се плъзна в тунела на мрака
и издърпа докрай всички спрели мечти.
Лумна музика в изхода без да дочака
да привикнат на изгрева любопитни очи.
Затанцува с хармоника весело вятъра, ...

Елиза13

Поезия

2021-06-01T09:10:38+03:00 562 1 6

Зов

Шумът отвън и шумоленето отвътре,
Към Теб препречват често моя път.
Гризе вина в кръвта и червей пъпли,
болката се връща и ми пречи да заспя.
Въпроси стрелят отговор нечакат. ...

Елиза13

Поезия

2021-05-23T00:30:35+03:00 544 2 2

Единствената новина

Виждал ли си как разрязва светлината
гората мрачна, с падащ меч златист?
В присъствието ѝ отстъпва тъмнината,
очите със възхита пият миг по детски чист.
… ...

Елиза13

Поезия

2021-05-09T01:17:29+03:00 712 1 5

Най-вдъхновяващия стих

Прочетох най-разтърсващия стих
и вдишах необятното му синьо.
Издигаше се силен и красив,
душата ми изгуби своето име.
Обхвана всичките ми сетива, ...

Елиза13

Поезия

2021-05-01T16:39:10+03:00 577 2

Избор

Гласът на Истината бе отхвърлен,
безжалостно предаден на скръбта.
Бичуван, подиграван и захвърлен,
запратен в долината на смъртта.
Народът полудял избра Варава, ...

Елиза13

Поезия

2021-04-30T12:34:04+03:00 521 2

„Свободни“ от Истината

Усещам смазващия страх,
роден в объркани понятия.
Когато Истината обявява се за грях,
а злото е гримирана симпатия.
Усещам колко тежък е гнета ...

Елиза13

Поезия

2021-04-17T17:30:18+03:00 624 1 8

Различен Си!

Различен Си от земните кумири,
от тяхната суетна красота –
засвирили на сладкогласни лири,
примамват масите с нечестие, с лъжа.
Различен Си, не влизаш във стандарти, ...

Елиза13

Поезия

2021-04-08T21:49:36+03:00 720 1 1

В зеницата на детството

С тъга се взирам в детските очи,
съсухрени искрици мъжделеят.
Опарено сърцето ми мълчи,
а думите все повече бледнеят.
Смехът в очите и невинността – ...

Елиза13

Поезия

2021-04-02T21:40:57+03:00 1.2K 5

Къща

Връхлитат дъждове и бури
над покрива на радостта.
Зъл вятър блъска да събори
стените на дома в нощта.
Сияещи от светлината ...

Елиза13

Поезия

2021-03-26T07:39:30+02:00 565

Крепост

Изправена и недостъпна,
надменно ледена стои.
И всеки камък вае плътно,
втвърдени с времето черти.
Убежище за скрити мисли. ...

Елиза13

Поезия

2021-03-19T03:25:33+02:00 648 2 3

Ти Си

„Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.“ (Йоан 6:68-69)
Без грам емоция,
лишена от помпозност,
в едничка дума – свобода,
презряла всяка традиционност ...

Елиза13

Поезия

2021-03-12T20:20:22+02:00 1.5K 3

Защо?

Нима не знаел е какво ще следва?
Нима е чакал ласкави слова?
Или приветствия, овации последвали?
Не! От далеч долавяше смъртта.
Нима не знаел е какво ще се изсипе? ...

Елиза13

Поезия

2021-03-04T19:39:42+02:00 689 1 2

Цената да Го следваш

Гласът Ти ме повика и дойдох.
Разчетох думите Ти във сърцето.
Започна съдбоносен диалог
между земята и небето.
Прониза Словото до края мисълта, ...

Елиза13

Поезия

2021-02-26T07:58:31+02:00 601 1 2

Умолявам

Нямам друго във своите длани,
тънко цветенце с крехки листа.
В сърцето ми дишат побрани
Моя Бог и безброй чудеса!
Всеки тежък момент или сблъсък ...

Елиза13

Поезия

2021-02-18T23:13:56+02:00 630 1 2

Цветове на радостта

Почувствах ритъма на утринта,
прегърната от цветове чудесни.
Звука им на усмивки се разля,
отворих длани полетяха песни.
В стаята ми задъхтя кокиче ...

Елиза13

Поезия

2021-02-13T10:22:07+02:00 633 3 6

И в съня

Извайваш тишината на съня,
отвън вилнеят ветровете.
Завива ме красива топлина,
възглавницата ми е лист от цвете.
В почивката на нежен сън, ...

Елиза13

Поезия

2021-02-12T08:32:34+02:00 691 2 3

Сила и смелост

Колко сила и смелост са нужни
и към себе си колко любов,
неродено да падне в графата „ненужни“,
да се хвърли във коша заченат живот?!
Колко сила и смелост са нужни ...

Елиза13

Поезия

2021-02-03T20:50:26+02:00 882 1 13

Тя

Видях я в Словото. Към нея се обърнах.
Тя. В премяна скромна, в тиха красота.
От погледа ѝ кротък дух надзърна,
прекрасна бе в срамежливостта.
В сияйна красота най-чиста, ...

Елиза13

Поезия

2021-01-27T20:39:46+02:00 700

Над снега

Творецо, Ти разлистваш пролетта,
дори когато всичко е замряло.
Застинало и скрито във леда,
безмълвно под дебело одеяло.
Отварят се незрящите очи ...

Елиза13

Поезия

2021-01-20T00:09:33+02:00 848

Роден с мисия

Роди се с мисия, за да умреш,
умря заради нас, за да живеем.
Вестта е избор на сърцето и стремеж
надеждата във мрака да изгрее.
Роди се и завинаги скова смъртта, ...

Елиза13

Поезия

2020-12-24T14:16:12+02:00 1.4K 2 9

Сираческа съдба

Поглеждам плахо в себе си,
посрещат ме оръфани петна.
Зарасли, незарасли белези,
издялали сираческа съдба.
Съдба във дрехи неудобни – ...

Елиза13

Поезия

2020-12-16T20:08:14+02:00 605 2 5

Красиво е!

Красиво е да видиш как бездомен,
разделя с ближен своята вечеря.
На болния другар, самият болен
подава рамо, болката споделя.
Красиво е секундно да напуснеш ...

Елиза13

Поезия

2020-12-08T19:35:03+02:00 636 4 7

О, Ти си тук!

О, Ти си тук и всичко е различно,
нахрани гладния със хляб и топлина.
И вятърът смълча се, бурята утихна
в дома на болния донесе Светлина.
О, Ти си тук и всичко е различно ...

Елиза13

Поезия

2020-12-03T08:05:29+02:00 579 1 3

Изпълни се

На примката от гарваново ехо,
люлее се обесения стих.
Изпълни се пророческия шепот…
В тъмата влезе Светлина
и мракът затвори своите очи.

Елиза13

Поезия

2020-12-01T07:50:07+02:00 564 1 5

Писмото

– Братле, потегляме след като ТИР-ът отмине. Какво ти е? Не ми изглеждаш добре. О’҆кей ли си?
– Не съвсем. Напрегнат съм – въздъхна Ангел.
– По пътя ще ми разкажеш. Става ли?
Секунда по-късно гласът на Спас проехтя:
– Ангеле, тоя е луд! ТИР-ът! Лети срещу нас! – викът му се вряза в стъклата на пежото. ...

Елиза13

Проза » Разкази

2020-11-04T01:45:19+02:00 754 1 4

Въпроси

Във времето вещаещо тревожност,
в минути на несигурност ръждива,
завързани във маската ще се разложим.
Страхът за тялото не ни ли повече убива?
Ще изпреварим ли гнева на идващия Съдия, ...

Елиза13

Поезия

2020-10-28T16:58:34+02:00 592 2 3

Между ресниците

Щурците разхладиха ме със песен,
наляла свежест в чаша красота.
Въздишката ми лунен звън отнесе,
надникна младост в лозови листа.
Отмил в ресниците засипания прах, ...

Елиза13

Поезия

2020-08-20T00:11:38+03:00 1.1K

Време за мълчание

Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...

Елиза13

Аудио Прочити » Прочит - поезия

2020-08-11T21:51:07+03:00 5.1K 8 2