exs_77

141 резултата

След лятото

Под слънцето на този ден
стопи се лятото и тръгна,
като бездомен реквием
от есенни вълни прегърнат.
Угасна залезът, потъна - ...
505 1 3

Днешен ден

Когато светът полудя,
заплакаха птици и хора.
Загледани в дългия ден
и в тихата своя умора.
Когато светът откачи, ...
808 2

...

Ще помълча, накрая на съдбата си.
И после ще говоря с вятъра...
Ще си постеля, в края на гората
и може да открия светлината.
Ще се обърна, ще запомня себе си. ...
703

Полюсно

Много сълзи изплаках,
много радост събрах,
със мечтите си лягах
и се будех със страх.
Много пътища минах, ...
658 1

размисли

Какво ли ще видят очите ми още,
какво ли ще чуе горката душа
във тихите тъжни, безименни нощи
и в утрини, скрити в досадна мъгла?
Какво от това, че душата е стара? ...
1.2K 2

Детето в мен

Детето в мен непрестанно умира -
от гняв, от укор или във борба.
Мечтае изгреви, пепел намира
и вечно мечтае за свобода...
И все се чуди дали ще порасне ...
827

Този свят

Този свят се крепи на доверие,
уловено във вятърни мигове;
оцветено митично поверие,
затвърдено от залез над нивите.
Този свят се крепи на прегръдка, ...
718

Нередактирано

Не си го представях живота така.
Не си го представях...
Със сбръчкано чело в унила ръка,
това ли остава?
А сутрин напролет е толкова слънчево, ...
800 1 3

Когато нещо липсва

Не се научи да обичаш,
а можеш хиляди неща,
все бързаш, бориш се и тичаш
да се надбягват със света.
За обич не остана време, ...
821 2

Съдбовно

Не чакам нищо - вече проумях -
каквото трябва, тихо ще пристигне;
което ще си тръгва - не го спрях
и който е за мен - ще ме настигне.
Светът поднася своите блага, ...
904 1 2

Образно

С една усмивка – кръгла като цвете,
с една прегръдка – топла като вятър
ще мога да нагазя снеговете,
дори когато няма път нататък.
И щастие, на облаци приличащо ...
672

Навик или примирение

И все по-угрижени,
все по-сами,
заети изглеждаме
в сглобените дни.
Разпада се времето – ...
680 1

За България

Добре, че има лято, за да видим
приятели от детство и роднини,
останали сме тука шепа хора
в безпаметните двадесет години!
Предадохме, продадохме, затрихме ...
1.5K 2 3

Времето е в нас, а ние...

Времето е в нас, Апостоле, променя ни –
бавно, упорито, неизменно…
Ние няма да останем в него – дребни сме,
липсва ни безмерната ти смелост!
743 2

"Върви, народе, възродени"

Плачи, народе, примирени,
над своите злини плачи,
над бъдеще опропастено
в обезлесените гори!
Плачи, проклинай, поругавай ...
1.4K 1 5

Мисли

Аз не мечтая точно за това
да те докосвам и да те усещам.
Желая тихо в твоята душа
да бъда, с мен деня да срещаш!
Отваряйки очи да знаеш, ...
887 1

Импулсивно

Къде си? Чуваш ли ме?
Глух за мен светът,
остана в тази тиха вечер.
Къде съм? Чувам ли те?
Няма е нощта, ...
884 3

Нееднозначно

И не е само черен,
и не е само бял,
светът ни е модерен
и в шарено огрян.
И не е само весел ...
704 1

Нюанси

Разпокъса се светът
на осем,
всеки е най-прав...почти,
на косъм.
Гледна точка, спор... ...
746

Прераждане

... но се остави да бъде воден от своето убеждение, че човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, ами че животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си.
~ Габриел Гарсия Маркес,
"Любов по време на холера"
И по-велико е това,
когато сам се п ...
734

Неизбежно

Потегли тихо, без да попита,
на тръгване май заваля...
Дали е това или във очите
разстила се сива мъгла?
Не се обърна да ме погледне ...
896 1 4

Усещане

Очаквам вече другия живот,
когато ще те срещна и остана,
тогава уж животът ще е нов,
но аз ще знам, че е роден от рана.
... която е кървяла дълги дни ...
1.5K 3 7

Умора

Умората започва да личи -
в клепачите, в усмивката,
в мечтите
и в сянката на близките очи
приемаме с утеха дните! ...
825 1 2

Неримувано приятелско присъствие

Ти беше ли до мен,
когато осъмваха ръцете
нецелунати;
а беше ли, когато
се взираха очите в нищото, ...
678 1

Заплаках ли...

Заплаках ли... или е от дъжда -
така се смесват всичките понятия,
понякога се чудя и в съня
дали съм будна или е проклятие.
Дали е рана, дето се лекува ...
779 2

Вдъхновено от приятел

В моментите на слабост те обичам,
в които те познавам само аз,
тогава ме допускаш да надничам
в душата ти, останала без глас.
В мига на радост искам да съм с теб, ...
745 1

Дойдох, отивам си

Дойдох със гръм, ще си отида с буря
и всеки тих момент ще заглуша,
ще се стъмни просторът помежду ни,
ще ослепеят падащи звезди!
Ще търсиш дълго моето мълчание, ...
759 2

вместо мото

Не ме търсете в моя стих,
не съм се в него скрила,
което свое посветих,
в сърцето съм стаила!
На показ, пред очите, ...
739 3

Закъсняло очакване

Подарих любовта си на вятъра,
за да има кой да я обича,
посивяха косите от чакане –
на тъга самотата прилича...
Разпилени от спомени мислите, ...
728

За обичането

Обичането не е да приемаш
неук и грозен, страдащ и сакат,
не е умение от тях да вземаш
тъга и да им връщаш благодат!
От обич можеш само да твориш, ...
783

Недовършено

Така и не посмях да си призная,
че ако теб те няма ще съм мъртва,
ще търся във сърцето си безкрая,
но тихо ще е в него – като в църква.
Ще сглабям всички спомени сломено ...
802 3

* * *

И толкова съм млада…
а когато… погледна в огледалото очите си
откривам там един притихнал залез
и няколко неказани „Обичам те!“
Поглежда ме нездраво своеволие, ...
751 1

Четиристишие

Не ни променя броят на годините
и опитът в живота – също,
промяна истинска настъпва,
защото всичко в този свят се връща!
835

Пътят към ада

Пътят към ада навярно е същият
като хиляди други, неводещи там
и на него застанал се боиш за насъщния
но избираш го всеки път, винаги сам!
Той, вероятно, прилича на всички ...
765

Животът кръговратно остаря

Животът кръговратно остаря,
подрежда дните сиви своеволно,
от болка вляво – всичко опустя
в очаквания тъжно-анаболни…
Небето все тъй синьо се простира, ...
719 1

Не ме опитомявай

Не ме опитомявай, дива да остана
и вятърът да бъде кротък покрай мен,
за теб да бъда вечно тежка рана,
когато си до мен – да пожелаваш ден!
Не искай да съм нежна или опитомена, ...
725

За размисъл

От добрина разплака се светът,
направо да се чудиш – кой е лошият,
уж всеки си избира верен път,
а винаги накрая –грешен ходи!
818

Патриотично

Не раждайте децата си навън,
не ще получат никога Родина,
дори и да се приберат насън,
за тях у нас ще бъде пак чужбина!
Дарете им любов и корен ...
770 1

В собствената кожа

Във собствената кожа оцелявам,
макар и тесничко да е, уви…
Да дишам със усилие успявам
и въздухът понякога дори тежи!
Понякога, когато се огледам, ...
1.4K 2

Провокирано от мъката на истинската загуба

И само миг, един-единствен миг,
след него нищо не е вече същото,
светът застива във отчаян вик,
сърцето от безсилие се пръска…
Отчаяно във спомен-упование, ...
757