gali
230 резултата
Най-силно мълча, когато боли.
Когато дълбоко не съм си простила.
Когато преглъщам непроляти сълзи
и покоя си още не съм преоткрила.
Най-силно се чувам, когато съм тиха. ...
  442 
Дошла съм май с призвание
да те обичам непрестанно
и дори не търся оправдание,
колкото и да изглежда странно.
Май дошла съм да те нося ...
  949 
Те се обичаха.
Обичаха да се вбесяват,
да правят любов,
да се нараняват.
Да спорят кой на какво е готов ...
  496 
Очите ми ще бъдат същите,
дори когато косите побелеят.
Блясък ще имат и под бръчките
и по същият начин ще се смеят.
И сълзите така познато ще ги пълнят, ...
  706 
Какво да ти разкажа аз за мен...?
Дълго ще е да се изговоря.
Само и един мой ден,
звучи така, сякаш е история.
Животът ми е страшно цветен ...
  477 
Любовта настъпва с изгрев.
С твоя мисъл от уста на друг.
С най-неочаклания изблик
и с тишината, в която можеш да си чут.
Любовта настъпва чисто. ...
  663 
Боли ме от човеците,
които злото в себе си допускат,
които газят и забравят клетвите
и заповеди Божии пропускат!
Боли ме от техните изгубени души, ...
  463 
Напук на всичко ще целувам слънцето
и със светлината негова ще грея!
В джоба нося на щастието зрънцето,
което искам в живота да засея.
Не съм инат, както ме наричат. ...
  442 
На Възкресение си пожелавам светлина,
която по пътя да ме води!
Пожелавам още здраве у дома
и мир да е сред всичките народи!
На Възкресение светът ликува ...
  696 
Аз не искам нищо,
нищо друго на света,
освен по мъничко да имам -
най-ценните за мен неща!
С чиста съвест вечер да заспивам, ...
  954 
Уморени са крилете ми
от толкова летене срещу вятъра.
Превиха се и раменете ми,
а аз съм все така, както някога.
Задъхвам се от скритите си болки ...
  539 
Разбери, детето ми!
Майката не е съдба.
Тя е ангелът в живота ти,
който ти сам си си избрал.
Тя е в думите твоята молитва ...
  562 
Когато болиш се прекършвам
и нямам сили да вървя напред.
Не искам назад да се връщам
и дори не искам да съм срещала теб.
А ти болиш от самото начало ...
  557 
Затвори очи и мисли за мен като жена,
която всъщност никога си нямал
и никога до теб не е била.
Затвори очи и себе си попитай
любов ли е това ...
  478 
Все някога ще те допиша
и мастилото ще запази спомена за теб.
Точно, когато за последно те издишам,
ще застанеш пред мен
като най-красивият портрет. ...
  512 
Есенно е. Въздухът дори шепти.
Липсва вече лятото,
както вечно липсваш ти.
Не е тъжно. Просто е самотно.
Нали и клоните остават без листа? ...
  336 
Оставил си следи в душата,
по които вечно при тебе да се връщам.
И всеки опит да надвия съдбата
в истински провал се превръща.
Оставил си в молитвите ми име, ...
  345 
Опасно е да бродиш в душата ми.
Там така и не успях да подредя.
Все някъде ще се спънат краката ти,
а паднеш ли, трудно се става след това.
Опасно е да ровиш в душата ми. ...
  465 
На ръка разстояние е луната,
а ти си точно вляво и туптиш.
Така ми завеща съдбата,
нощем силно с нея да блестиш.
На целувка време са звездите, ...
  663 
Моят дом е в птичите криле
и блясъка на хоризонт далечен.
Ехото на вятър ме зове
и вечно гоня свят по-човечен.
Моите мечти са при звездите ...
  298 
  1420 
Уморих се да те нося в душата си,
а ти от колко ли живота все си там?!
Душите се сливат, а делят се телата ни
и няма обяснение, което мога да дам.
Уморих се да те срещам в съня си, ...
  524 
Преминавам като вятъра
през събития и периоди.
Никъде не съм еднаквост,
но винаги сърцето ми ме води.
В малките неща ми е богатството. ...
  680 
Недей - трудна съм за обичане,
не се мъчи, не търси думи за вричане.
На думи отдавна спрях да вярвам
и размисли върху тях да прокарвам.
Не се напрягай, не искам и да съжаляваш, ...
  1706 
Аз всичко, дето дадох -
от сърце направих.
За едните се предадох,
а за другите надвих...
И за теб душата си прежалих, ...
  617 
Кажи, възглавнице моя,
колко мои сълзи ти попи?
Кажи, разкажи му ти на тоя,
дето след мен върху тебе
ще легне да спи. ...
  618 
Проклета да съм, ако някога отново заобичам...
Проклет да е и този, който това от мене ще очаква...
Дните на себе си от тук насетне ще наричам
и ще помня, че нероден е онзи, който има правото да ме разплаква!
Ужасно уморена съм от обич, ...
  592 
Върви, аз съм тук - старата мебел -
практична, удобна, добра...
Аз съм тук - кой би могъл да ме вземе?!
Та нали съм ти вече във къщата
и отдавна там си стоя! ...
  701 
Обичам да гледам слънчогледите
как под ритъма на вятъра танцуват,
обичам да чувам шумоленето,
с което вкупом със слънцето флиртуват.
Обичам и песента на дърветата, ...
  638 
Не спираш да идваш, не спираш ти...
бледо петно в моето съзнание си.
Бледо и все пак те има - дразня се
и чувствам се така ранима.
Изгоних те - ни денем, ни нощем ...
  495 
"Как си, принцесо?"- питаш ти.
О, "принце"! В мене нищо вече не гори...
Да разсъждавам е излишно, а да заговоря - просто думи.
Само ще те слушам
и в погледа ти ще се взирам. ...
  647 
Не питай, чедо, как се обича,
не питай – отговор верен нямам до днес.
През моята призма любовта е една,
а за тебе тя може да бъде различна.
Не питай ме, чедо, колко боли... ...
  817 
Седя пред листа... и искам да пиша...
толкова неща в главата се извъртат,
и токова чувства смесват се и ме човъркат.
Седя... и нищо се не пръква,
нищо от мене не излиза... ...
  558 
Отказах се - заради нея.
Аз самата не бих могла така.
Щях нейния живот да живея
и гласа ѝ да чувам дори със смеха.
Щях в очите ти все нея да виждам, ...
  953 
Ох, какво да ти кажа...?
И ти си една вода ненапита,
една лъжа добре прикрита
и малка игличка в сърцето ми забита.
Нямам, нямам какво да ти кажа... ...
  768 
Уморих се от душевност,
не ми говори за любов.
Изцедена съм до плачевност
и не искам да зная на какво си готов.
Искам плътта ти - само нея, ...
  1028 
Душата ми и през слънцето даже наднича,
залеза гони и топлия вятър обича.
Душата ми недокосвани неща прегръща
и най-голямата измислица в истина може да превръща.
Такава е - и аз не я разбирам вече... ...
  665 
Край пътя вървеше момче с червена роза в ръката.
Отиваше, може би, на нечия девойка да я поднесе,
да се вгледа в нейните очи, да си разголи и пред нея душата.
През стъклото го съзрях - въздъхнах и някъде в неговия свят отлетях...
Той беше влюбен сега... дори да валеше, не би усетил дъжда, ...
  549 
Ни най-малко съм те искала
и дори сега не те желая.
Но защо чувствам се подтисната,
помисля ли, че трябва да приема края?
И не, недей ми казва, че няма край... ...
  521 
Слънцето надничаше през клоните на дървесата,
вятърът полъхваше и отронваше от тях листата.
В почти безлюден парк есента гостуваше,
стелеше позлата и във въздуха танцуваше.
На една от пейките самотни, бяхме ние с тебе, ...
  541 
Предложения
: ??:??