Hunterszone
201 резултата
назъбени стръкове росна трева
се прокрадват през рохката почва –
само нагоре, направо, където
свободата бродира черни райета
на бели чаршафи, и някак проклето ...
се прокрадват през рохката почва –
само нагоре, направо, където
свободата бродира черни райета
на бели чаршафи, и някак проклето ...
417
Виждаш – годините сменят се бавно,
пътят едва криволичи.
Знаем се вече, бих казал, отдавна,
свои сме, а всъщност сме ничии.
Чувствам, че в мен избледняваш ...
пътят едва криволичи.
Знаем се вече, бих казал, отдавна,
свои сме, а всъщност сме ничии.
Чувствам, че в мен избледняваш ...
429
Душата се скита самотна през граница;
все по-смутено се влачи керванът.
Кучета лаят досадно, но навикът
трудно отмира... Смълчана, камбаната
вече не бие за никой и някак си ...
все по-смутено се влачи керванът.
Кучета лаят досадно, но навикът
трудно отмира... Смълчана, камбаната
вече не бие за никой и някак си ...
499
1
Жестомимичен по своята същност.
И външно различен – но по-важно е вътрешно
човек да достигне до важните истини,
прикрити в душата... С години потискани.
Да мине под свода, през своите демони, ...
И външно различен – но по-важно е вътрешно
човек да достигне до важните истини,
прикрити в душата... С години потискани.
Да мине под свода, през своите демони, ...
491
"По-добре сам, отколкото зле придружен”
Задвижен надолу по стръмната ос
от своя прогнил механизъм.
Ментално съблечен, лирически бос,
живеещ във чужд организъм. ...
Задвижен надолу по стръмната ос
от своя прогнил механизъм.
Ментално съблечен, лирически бос,
живеещ във чужд организъм. ...
442
1
Нямам време да обичам цял живот.
Нямам време да лежа безмълвен.
Нямам време да откривам себе си, да търся брод.
Нямам и не искам. Да покълвам.
Щото няма за кога да израста дотам, ...
Нямам време да лежа безмълвен.
Нямам време да откривам себе си, да търся брод.
Нямам и не искам. Да покълвам.
Щото няма за кога да израста дотам, ...
469
2
Неизбежността не значи безизходица –
често няма лесни изходи.
От безчестието прозира Богородица –
в плащ от неспестени истини.
Трудно се гледа напред, без посока, ...
често няма лесни изходи.
От безчестието прозира Богородица –
в плащ от неспестени истини.
Трудно се гледа напред, без посока, ...
444
2
Нощни пеперуди в танц зловещ
с жестоката завихрена фуния,
която ги засмуква в луд водовъртеж...
В небитие от мисли – и униние.
Неми сенки в мълчаливите поля – ...
с жестоката завихрена фуния,
която ги засмуква в луд водовъртеж...
В небитие от мисли – и униние.
Неми сенки в мълчаливите поля – ...
510
1
сладкопойно
една
шушумига, издигната
нейде високо в небето
се стрелна във бездната ...
една
шушумига, издигната
нейде високо в небето
се стрелна във бездната ...
420
Пак съм стигнал до никъде,
в нищото,
без момиче, което
да удовлетворява мечтите ми.
Страх ме е да кажа: ,,Обичам те”. ...
в нищото,
без момиче, което
да удовлетворява мечтите ми.
Страх ме е да кажа: ,,Обичам те”. ...
631
4
Забравил съм да нижа думи,
да казвам истини с достъпност.
Кръжим над пъкъл, центробежно,
отделно плачещи – в съвкупност.
Въжето люшка се едва ...
да казвам истини с достъпност.
Кръжим над пъкъл, центробежно,
отделно плачещи – в съвкупност.
Въжето люшка се едва ...
922
Скача по стръмна пътека сърцето,
скача... И даже тупти.
Колко нелепо е всички да знаят
колко са малки и зли.
Все по-далечен и все по-отгатнат ...
скача... И даже тупти.
Колко нелепо е всички да знаят
колко са малки и зли.
Все по-далечен и все по-отгатнат ...
434
1
Белият лист
е нелепо платно на срама.
Свободата изтича, тя не извира.
Пиша отдолу нагоре през зимата.
През моята призма. ...
е нелепо платно на срама.
Свободата изтича, тя не извира.
Пиша отдолу нагоре през зимата.
През моята призма. ...
522
Охлювите са необходима жертва
на случайни обстоятелства.
Тази вечер пак освободих един.
Внезапно.
По подметките ми още лепне ...
на случайни обстоятелства.
Тази вечер пак освободих един.
Внезапно.
По подметките ми още лепне ...
451
Три реда, по три думи на ред.
Но думата някога просто е дума.
Три стомни, три кладенци, чума навред,
няма там хора по друма.
Три майки в три къщи кълнат. ...
Но думата някога просто е дума.
Три стомни, три кладенци, чума навред,
няма там хора по друма.
Три майки в три къщи кълнат. ...
573
2
Интервал... От време.
На прогнилия ми сал
съм привързал утрото – и ветровете.
Но попътният не е ли с мен,
няма как да го достигна; ...
На прогнилия ми сал
съм привързал утрото – и ветровете.
Но попътният не е ли с мен,
няма как да го достигна; ...
581
3
Имаше една лилава сутрин,
във която
се изгуби всяко междуметие.
С теб мълчахме и брояхме бавно
вечер ...
във която
се изгуби всяко междуметие.
С теб мълчахме и брояхме бавно
вечер ...
662
Върволицата от дни е невъзможен пасианс.
И съдба човешка скрита е зад всяка карта.
Всеки миг остава жив във нас,
в спомена за нейната усмивка сладка.
Миналото шепне в звуците на тъмнината, ...
И съдба човешка скрита е зад всяка карта.
Всеки миг остава жив във нас,
в спомена за нейната усмивка сладка.
Миналото шепне в звуците на тъмнината, ...
445
Кълбета от дим сред древната пустош
бълва земята без капчица жал.
Когато в дъха ù се леден отъркаш,
щастието чезне, мени се с печал.
А някъде в ледните пръсти на Бога ...
бълва земята без капчица жал.
Когато в дъха ù се леден отъркаш,
щастието чезне, мени се с печал.
А някъде в ледните пръсти на Бога ...
480
1
Чета те в думите, увиснали над делника.
Ограждам буквите, в които пак те срещам.
Задрасквам себе си от списъка на жертвите.
За да открадна още час със тебе... Час и нещо.
Не вярвам на скалъпените спомени, ...
Ограждам буквите, в които пак те срещам.
Задрасквам себе си от списъка на жертвите.
За да открадна още час със тебе... Час и нещо.
Не вярвам на скалъпените спомени, ...
390
3
Превъртане през парапета на безизразните дни,
които водят до задънената улица на самотата.
Акробатите забравили са за коронния си номер –
салто мортале над човешките съдби.
Вселената е овъглена от овациите ...
които водят до задънената улица на самотата.
Акробатите забравили са за коронния си номер –
салто мортале над човешките съдби.
Вселената е овъглена от овациите ...
399
Наýчи ме да дишам във вакуум.
И да си представям, че навън е пролет.
Прошепни ми как си ме представяш...
Аз си те представям гола.
Преповтаряме едни и същи думи – ...
И да си представям, че навън е пролет.
Прошепни ми как си ме представяш...
Аз си те представям гола.
Преповтаряме едни и същи думи – ...
491
Ден, нагазил във дълбоки преспи.
Непреходен и мълчалив. И непонятен.
Безизразният мъртъв храст подсеща,
че безценният живот се е обезценил ужасно.
Всеки клон – ...
Непреходен и мълчалив. И непонятен.
Безизразният мъртъв храст подсеща,
че безценният живот се е обезценил ужасно.
Всеки клон – ...
413
Можем да се срещнем –
винаги, по всяко време.
Колко много сянка има скрита в светлината...
Можеш да изстинеш тъй внезапно,
неусетно. ...
винаги, по всяко време.
Колко много сянка има скрита в светлината...
Можеш да изстинеш тъй внезапно,
неусетно. ...
541
Думите въртят се в кръг
и търсят нечий шаблон,
във който да се приютят на завет.
За да избелеят.
Всеки път ...
и търсят нечий шаблон,
във който да се приютят на завет.
За да избелеят.
Всеки път ...
438
Религията е окачена на врата на атеиста.
Носи я със себе си, дори без път.
Като воденичен камък му тежи на шията.
В огъня му се привижда Страшен съд.
Който е безгрешен, пръв да хвърли камък ...
Носи я със себе си, дори без път.
Като воденичен камък му тежи на шията.
В огъня му се привижда Страшен съд.
Който е безгрешен, пръв да хвърли камък ...
399
От тесните гърла на бутилките стъклени
изскачат забравени духове...
Душите са кухи –
из шахтите са плъзнали плъхове,
прегризват волята и последните букви. ...
изскачат забравени духове...
Душите са кухи –
из шахтите са плъзнали плъхове,
прегризват волята и последните букви. ...
499
Отсреща няма нищо.
Бездната ни прави по-големи.
Огледалото показва смърт. На грешници.
Отсреща няма никой.
Всички сме от Слънцето огрени. ...
Бездната ни прави по-големи.
Огледалото показва смърт. На грешници.
Отсреща няма никой.
Всички сме от Слънцето огрени. ...
571
Спряха.
Всички таксита по пътя към гарата.
Изгоряха.
На кървави клади.
По-битово е. От първия път. ...
Всички таксита по пътя към гарата.
Изгоряха.
На кървави клади.
По-битово е. От първия път. ...
426
Поръчваш си храна за вкъщи.
Изяждаш я на крак.
Накълцаните сънища ли
са твоят вечен враг?
Докарани до безрасъдство, ...
Изяждаш я на крак.
Накълцаните сънища ли
са твоят вечен враг?
Докарани до безрасъдство, ...
456
Телесна маса.
Телесни течности.
Всички сме хищници и
всичко отива по дяволите.
Утрото е ...
Телесни течности.
Всички сме хищници и
всичко отива по дяволите.
Утрото е ...
527
2
Черни облачни рифове,
осеяни с мъртви корали.
Звездите са тъжни. И безработни.
Луната и Слънцето
са бледи проекции. ...
осеяни с мъртви корали.
Звездите са тъжни. И безработни.
Луната и Слънцето
са бледи проекции. ...
391
Поезията е между редовете.
Думите са общи приказки.
Да живее празнотата
в незапълнените бели листове.
Чувствата са претопени в символи, ...
Думите са общи приказки.
Да живее празнотата
в незапълнените бели листове.
Чувствата са претопени в символи, ...
451
Вият се бели брези;
с отскочила съвест
се гледам отгоре
и търся причини
за неуспешните полети. ...
с отскочила съвест
се гледам отгоре
и търся причини
за неуспешните полети. ...
399
1
Аромат на борове...
И една малка, нощна...
Ще влезе ли някой през тесния процеп,
за да си вземе звезда – за ,,довиждане”?
Ще пусне ли джаза във своите сънища... ...
И една малка, нощна...
Ще влезе ли някой през тесния процеп,
за да си вземе звезда – за ,,довиждане”?
Ще пусне ли джаза във своите сънища... ...
469
1
Разляти силуети в синьо...
Огнени лъчи трептят – и се преплитат с чувства.
Залезът, пустинно сляп,
се изнизва изпод клепките
на морските градини. ...
Огнени лъчи трептят – и се преплитат с чувства.
Залезът, пустинно сляп,
се изнизва изпод клепките
на морските градини. ...
461
Детската усмивка върху пясъка блещука.
Послушай слънчевата свобода в простора.
Черупките от миди са безгласен спомен.
За трупа, полюшващ се от мачтата на кораб.
Всяко лято има черни краски. ...
Послушай слънчевата свобода в простора.
Черупките от миди са безгласен спомен.
За трупа, полюшващ се от мачтата на кораб.
Всяко лято има черни краски. ...
522
3
Народът се вдигна на бунт –
в социалните мрежи.
И бе превзета стената на една институция.
От изтрит току-що акаунт
се изпрати съобщение – ...
в социалните мрежи.
И бе превзета стената на една институция.
От изтрит току-що акаунт
се изпрати съобщение – ...
420
За повечето хора студентските години са тези, през които те малко по малко започват да скъсват с гимназиалното безгрижие и неосъзнат идеализъм и все по-осезаемо да се докосват до някаква работна среда, подчинена на принципите на съмнителна колегиалност и (не)добронамерен кариеризъм. Ако разширим тъл ...
1013
1
Настъпил е моментът за вълшебства,
да вадим от ръкава нови трикове.
Злините все остават без последствия...
Ала добрините – никога.
Под пека пак смърди на безразличие – ...
да вадим от ръкава нови трикове.
Злините все остават без последствия...
Ала добрините – никога.
Под пека пак смърди на безразличие – ...
515
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
