ИнаКалина

545 резултата

Има нещо

Отзад напред, се чудя, ако почнеш
животът по-по-лесно ли изглежда?!
И вместо люляк – шушлякови нощи,
паничка време, вятърна надежда.
Как има нещо мило и прикотква ...
541 6 7

Сънотворно

В шумата му спря сърцето,
там го чувах как тупти...
Есента го сгу́ши: Клето
облаче, лети, лети...
Извалял се беше вече ...
777 6 13

Хайде... !

Ставай, момиче и тръгвай напред!
Няма последни и първи.
Има там някакъв, бо́жи си ред.
Няма кусу́р да му търсим.
Колко ли път извървяхме, а друг – ...
576 9 17

Когато есента е много късна

Ти – брод в трънливата пътека,
а аз приспивам бурята на гръд.
Една снежинка, пареща и лека,
пробужда се за времето отвъд.
... Когато есента е много късна ...
945 13 19

Коловози на сърцето

На първи коловоз се кипри слънце
с две фибички на златния бретон.
Пристига, тръгва или нещо слъгва
и тананика...
сякаш Менделсон?! ...
846 8 19

Вкусът на дъжда

Ухае на живот и чернозем,
свирука на котлона чай
и стопля мислите ми до нозе,
дъждът обаче няма край.
Пижамата е люляци лила́. ...
1.8K 7 17

С вкус на ябълков сладкиш

Лакомства ли? Имам много!
От кое да се лиша́?!
Мама ме поглежда строго –
- Нека сам да си реша!
Първо, най-любимо – пица ...
2.5K 5 34

Кой знае...

Кой знае, може и да няма,
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата, ...
718 8 18

Мечтата

Стресиран щраус или какаду –
до късна до́ба в мозъка кълве и дращи,
главата ми накриво се поду
и как да полетиш без сън, кажи ми, драги?!
Крила си нямам, т‘ва си е наред! ...
812 6 11

Последната цигулка

Ужилено от лъч око на залез,
затваря се и в мекото му гърло,
сияние се мята на талази
и търси изход да се върне.
Дойдох да споделим една посока. ...
849 5 16

Окупирани ноти

По лятото
очите ни изтичат,
изстиват в песъчинки зачервени.
Сиянието северно облича
тънките ни вени. ...
620 6 15

Калейдоскоп на очилата

Часовникът мълчи вестибуларно,
но подозирам древната му лудост –
опитва се да бъде по-забавен,
не му се получава, доста трудно.
Летяла съм да го догоня нощем ...
784 9 16

Избрано

През дясното ухо ми влиза вятър,
през лявото – раздрънкано пиано.
Шокиращо, изглежда непонятно,
намърдаха се в моето „избрано“!
Разшу́лих лукче с някогашна мента ...
1.1K 7 11

Ретуш на сенките

Валежно ми е. Вятърът изтръпнал
раздвижва се от полъха в тополите.
Съсухрени тук-там листенца с кръпки
доронват вопли в сенките оголени.
Отнякъде клокочат дребосъци, ...
993 7 7

Разбира ме, не ме разбира...

Върти се в колело от маргарити,
часовникът пристяга в клуп душата,
лети животът, криво-ляво с триста,
а прав и десен още може… ша́ва!
Да, само тишината ме разбира, ...
906 7 15

На есен ми ухае

На есен ми ухае. Пак галантно
септември се снишава до земята,
полите си раздиплят в реверанси
и сенките на закъсняло лято.
На есен ми ухае и на дюли. ...
1.5K 10 17

Оказва се, че не е път

Инспекцията свърши най-подир,
напред-назад звезди и магистрали,
но как да имам във душата мир
като изглежда май сме се осрали…
Нали строихме уж в звездите път! ...
720 3 9

Така ли?!

(рапър от канавката)
Чудя се наистина как сме оцелели?!
На ръба ли баш да се предадем? – Едва ли!
Вятър ли не случихме, че сме побелели,
а сега – в канавката! Пътя не видя ли?! ...
1.9K 7 33

Захарно сърце

Аз съм с педя по-голяма!
Две плюс три написах равно,
вече не подсказва мама
„Пет!“- Учителката: „Браво!“
Много я харесвам нея, ...
1.7K 5 24

Учителко, благодаря!

Училището – пъстър свят!
Читанка с буквички, къде ме води?
И есенно звънче пропя,
тиктакат срички в час по „Край мой, ро́ден“!
Едно листенце от букет ...
2.7K 5 21

Или… или

Какво да сложа?!? – хич, ма хич не знам!
Сандалите ме стягат… на шкембето!
След пет на нула воинът е сам,
а сладолед разтупква ми сърцето! 😊
Какво да сложа – хич, ма хич не знам... ...
702 6 13

Подай ръка – сега!

Побързай, хайде! Давам ти ръка,
побързай да прегърнем август – идвай!
Ще легне скоро есенна река
под сребърния залез в скут на мида.
От нишка на копринения дъжд ...
538 6 7

Перлено утро

Двете бучици лед разтопяваха мрака
и поглъщаха стъпките, нея… уплашен,
той повдигна очи, а секунда изтрака,
две вълни я събориха в стъклена чаша.
„Беше мойто момиче“ – гърдите изпразни, ...
794 8 8

Остава са́мо

Умира в човката на синя чапла Юли,
взел плячката ни – гладен залез.
Потъвайки в блатата,
недочакал
от лунна пита да опита залък. ...
819 9 8

Още си ме помни...

Лятото ме чака
в нашия потаен парк,
под салкъма бухнал
с аромати на пчелина,
камъните, пейката, К+И... ...
845 8 18

Давай да гребем!

Тряс, пляс и туп! Изскочи Юли
като избягал макарон
с очи, слънчасали на дюли
бълнува шадраван и слон!
Цял джоб издраска тебешири, ...
707 8 27

Нощта си ляга сита

На път ли тръгвам
или път ти нося
по бродните усои
на сърцето…?!
Похърква утрото, ...
876 12 25

След края на небето

Катеря се след края на небето,
огромно Нищо тежък меч кове
от вяра людска, думи пълни с цветни
илюзии, лъжи и грехове.
Попаднала си викам в мрачно дъно, ...
2.2K 7 12