ИнаКалина

547 резултата

Прощавай, есен!

Прощавай, есен!
Мъка те изпи –
по сенките следобедни познавам.
По птиците небето се стопи,
защо... къде и ти си заминаваш?! ...
736 5 5

Есента на Дени

По мократа пътека идва вечер
изкъпана, ухаеща на есен.
Отиваме си някъде далече, далече...
Този свят е твърде тесен.
Оглеждаме се – локви тъмносини ...
817 5 13

Има нещо

Отзад напред, се чудя, ако почнеш
животът по-по-лесно ли изглежда?!
И вместо люляк – шушлякови нощи,
паничка време, вятърна надежда.
Как има нещо мило и прикотква ...
550 6 7

Сънотворно

В шумата му спря сърцето,
там го чувах как тупти...
Есента го сгу́ши: Клето
облаче, лети, лети...
Извалял се беше вече ...
784 6 13

Хайде... !

Ставай, момиче и тръгвай напред!
Няма последни и първи.
Има там някакъв, бо́жи си ред.
Няма кусу́р да му търсим.
Колко ли път извървяхме, а друг – ...
587 9 17

Когато есента е много късна

Ти – брод в трънливата пътека,
а аз приспивам бурята на гръд.
Една снежинка, пареща и лека,
пробужда се за времето отвъд.
... Когато есента е много късна ...
961 13 19

Коловози на сърцето

На първи коловоз се кипри слънце
с две фибички на златния бретон.
Пристига, тръгва или нещо слъгва
и тананика...
сякаш Менделсон?! ...
865 8 19

Вкусът на дъжда

Ухае на живот и чернозем,
свирука на котлона чай
и стопля мислите ми до нозе,
дъждът обаче няма край.
Пижамата е люляци лила́. ...
1.8K 7 17

С вкус на ябълков сладкиш

Лакомства ли? Имам много!
От кое да се лиша́?!
Мама ме поглежда строго –
- Нека сам да си реша!
Първо, най-любимо – пица ...
2.5K 5 34

Кой знае...

Кой знае, може и да няма,
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата, ...
731 8 18

Мечтата

Стресиран щраус или какаду –
до късна до́ба в мозъка кълве и дращи,
главата ми накриво се поду
и как да полетиш без сън, кажи ми, драги?!
Крила си нямам, т‘ва си е наред! ...
825 6 11

Последната цигулка

Ужилено от лъч око на залез,
затваря се и в мекото му гърло,
сияние се мята на талази
и търси изход да се върне.
Дойдох да споделим една посока. ...
861 5 16

Окупирани ноти

По лятото
очите ни изтичат,
изстиват в песъчинки зачервени.
Сиянието северно облича
тънките ни вени. ...
630 6 15

Калейдоскоп на очилата

Часовникът мълчи вестибуларно,
но подозирам древната му лудост –
опитва се да бъде по-забавен,
не му се получава, доста трудно.
Летяла съм да го догоня нощем ...
794 9 16

Избрано

През дясното ухо ми влиза вятър,
през лявото – раздрънкано пиано.
Шокиращо, изглежда непонятно,
намърдаха се в моето „избрано“!
Разшу́лих лукче с някогашна мента ...
1.1K 7 11

Ретуш на сенките

Валежно ми е. Вятърът изтръпнал
раздвижва се от полъха в тополите.
Съсухрени тук-там листенца с кръпки
доронват вопли в сенките оголени.
Отнякъде клокочат дребосъци, ...
1K 7 7

Разбира ме, не ме разбира...

Върти се в колело от маргарити,
часовникът пристяга в клуп душата,
лети животът, криво-ляво с триста,
а прав и десен още може… ша́ва!
Да, само тишината ме разбира, ...
923 7 15

На есен ми ухае

На есен ми ухае. Пак галантно
септември се снишава до земята,
полите си раздиплят в реверанси
и сенките на закъсняло лято.
На есен ми ухае и на дюли. ...
1.5K 10 17

Оказва се, че не е път

Инспекцията свърши най-подир,
напред-назад звезди и магистрали,
но как да имам във душата мир
като изглежда май сме се осрали…
Нали строихме уж в звездите път! ...
733 3 9

Така ли?!

(рапър от канавката)
Чудя се наистина как сме оцелели?!
На ръба ли баш да се предадем? – Едва ли!
Вятър ли не случихме, че сме побелели,
а сега – в канавката! Пътя не видя ли?! ...
1.9K 7 33

Захарно сърце

Аз съм с педя по-голяма!
Две плюс три написах равно,
вече не подсказва мама
„Пет!“- Учителката: „Браво!“
Много я харесвам нея, ...
1.7K 5 24

Учителко, благодаря!

Училището – пъстър свят!
Читанка с буквички, къде ме води?
И есенно звънче пропя,
тиктакат срички в час по „Край мой, ро́ден“!
Едно листенце от букет ...
2.7K 5 21

Или… или

Какво да сложа?!? – хич, ма хич не знам!
Сандалите ме стягат… на шкембето!
След пет на нула воинът е сам,
а сладолед разтупква ми сърцето! 😊
Какво да сложа – хич, ма хич не знам... ...
715 6 13

Подай ръка – сега!

Побързай, хайде! Давам ти ръка,
побързай да прегърнем август – идвай!
Ще легне скоро есенна река
под сребърния залез в скут на мида.
От нишка на копринения дъжд ...
547 6 7

Перлено утро

Двете бучици лед разтопяваха мрака
и поглъщаха стъпките, нея… уплашен,
той повдигна очи, а секунда изтрака,
две вълни я събориха в стъклена чаша.
„Беше мойто момиче“ – гърдите изпразни, ...
812 8 8

Остава са́мо

Умира в човката на синя чапла Юли,
взел плячката ни – гладен залез.
Потъвайки в блатата,
недочакал
от лунна пита да опита залък. ...
828 9 8

Още си ме помни...

Лятото ме чака
в нашия потаен парк,
под салкъма бухнал
с аромати на пчелина,
камъните, пейката, К+И... ...
863 8 18

Давай да гребем!

Тряс, пляс и туп! Изскочи Юли
като избягал макарон
с очи, слънчасали на дюли
бълнува шадраван и слон!
Цял джоб издраска тебешири, ...
716 8 27