Jackie151 (Антоанета Иванова) - Произведения

Среща

На среща поканих те, майко, след седем години.
След седем години - завършен космически цикъл.
Дали ще успеем да кажем за всичко преминало,
или пък не искаме в лютите рани да бъркаме.
Седиш срещу мене. Наричам те "майко". Все още. ...

Jackie151

Поезия » Друга

2022-06-16T09:34:30+03:00 1.6K 14 45

Молитва

Когато осъзнах, че съществуваш,
когато Твойта святост ме изпълни,
светът различен тайнствено изплува,
душата ми превърна се във гълъб.
Камбанен звън се пръсна пред очите ...

Jackie151

Поезия » Друга

2022-04-23T11:53:47+03:00 1.8K 14 37

Безсмислие

Навярно ни грози безсмислие
в един такъв абсурден свят...
Крещиш, а чуваш нечий писък...
Дали е твоят – с ехо слят?
Боли ни с болката на другия, ...

Jackie151

Поезия » Философска

2022-04-10T09:46:41+03:00 2.5K 36 66

Пролет

Позна ли простора по полет на птица,
понесла примамваща песен в полето!
Позна ли парада на празник приличащ -
последните преспи пустинни помете.
Потоци пълзят по премръзнали проломи ...

Jackie151

Поезия » Пейзажна, Друга

2022-03-20T10:37:34+02:00 809 10 38

Параклисът на Св Йоан Рилски

Пътеката ме грабна, взе ми силите
и умори до крайност сетивата.
Понесе ме към тайнственото било
в параклис малък, с Божие разпятие.
Изви се между клюмнали дървета, ...

Jackie151

Поезия » Друга

2021-10-20T16:22:46+03:00 786 7 15

Как да се справим с омразата 2

Когато се разкъсват майки в черно
от плач по свойте синове изгубени.
Когато някой ни фиксира с мерник -
куршум отприщва кръв - в реки поройни.
Когато има болки и стенания, ...

Jackie151

Поезия » Философска

2021-10-12T17:41:24+03:00 1.6K 4 14

Как да се справим с омразата 1

Войната се зае сериозно
да се разкъсват майките от плач,
оплаквайки - загиналите грозно -
чедата им от чуждия палач.
Като скали, изкъртени в прибоя, ...

Jackie151

Поезия » Философска

2021-10-09T10:53:15+03:00 729 5 18

Мъглата

Явява се неясно очертание,
като че ли - изплъзнато от нищото.
А фигурата бавно се извайва
и с плътност тя пространството насища.
Очите ти пространството обгръщат. ...

Jackie151

Поезия » Любовна

2021-10-07T10:06:22+03:00 600 6 11

Прозрение

Докоснали сме се до кръговрата
на всичко, що природата твори.
Разбрахме че смъртта не е разплата,
не е и наказание дори.
Разбрахме, че смъртта не е решение ...

Jackie151

Поезия » Философска

2021-10-06T11:37:26+03:00 692 6 12

Залез

Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува? ...

Jackie151

Поезия » Любовна

2021-10-02T22:44:09+03:00 1.6K 9 31

Нашата стая

Една обикновена малка стая.
Един
голям прозорец от звезди.
Приеха ни - самотни и премръзнали,
объркани от чувства ...

Jackie151

Поезия » Любовна

2021-09-28T12:24:00+03:00 790 1 8

Есен

Една гора защо ли реши да ни учуди?
Еднообразна и се стори зелената и дреха.
Свали я тя със смях и птиците прокуди,
смутените листа от срам почервеняха.
Едно поле защо ли и то се разсъблече? ...

Jackie151

Поезия » Акростихове

2021-09-26T19:38:00+03:00 800 2 7

Какво става с цветята

От цикъла "Сезони" - есен
Увяхнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето, горе...
От там за кой ли път ги дебне тътена.
И чувстваха тъга във свойте корени. ...

Jackie151

Поезия » Пейзажна, Философска

2021-09-22T08:54:06+03:00 691 5 7

Сезони

Сезони се сменят, съдби сътворяват
и светове в синевата събират.
Съзряване, сила в света съживяват
и смисъл свещен в свободата съзират.
Сами с тях се сливаме, ставаме силни. ...

Jackie151

Поезия » Пейзажна

2021-09-21T10:38:27+03:00 614 1 3

Вечност

Виждам върховете, вятър как връхлита,
въздухът внезапно всмуква всеки вик.
Едногласно ехо емва се с елите,
с езеро елмазено, с етерен език.
Чувството чаровно често е частица ...

Jackie151

Поезия » Акростихове

2021-09-10T12:21:23+03:00 1.3K 3 8

Страст

...мене ме, мамо, Змей либи ...
Сърцето ми бе влюбено в Живота...
Дойде при мен и без да ме попиташ
изтръгна с две ръце сърцето ми!
В ръцете ти остана да боли! ...

Jackie151

Поезия » Любовна

2021-09-09T18:12:37+03:00 654 4 2

Неписана приказка

през погледа на едно дете
На четири бях. Дали не си измислям?
Възможно да се лъжа. И обратното.
Зовеше ме Небето -
ненаситното - ...

Jackie151

Поезия » Друга

2021-09-07T21:40:51+03:00 588 2 7

Не казвай сбогом

До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели -
живеехме в различни времена.
Започна да разказваш като в унес ...

Jackie151

Поезия » Любовна

2021-09-04T22:18:02+03:00 820 6 8

Морето

Забързах се с възбуда към Морето
от страх, да не изгубя нищо негово!
Да се завърна на брега, където
ме чакат спомени - неизбледнели!
Какво си ти, Море, в самотни нощи? ...

Jackie151

Поезия » Пейзажна

2021-08-26T09:48:45+03:00 2.1K 15 29

Обреченост

Акростих
Очите ми - без острови. Отново...
Брегът в безименни бои бездейства.
Река ли съм - в руини да се ровя -
Единствено елмазена на есен... ...

Jackie151

Поезия » Акростихове

2021-08-25T06:22:41+03:00 839 6 8

Без теб

Когато те няма не искам да чувствам.
Без теб съм и целият свят посивя.
Без тебе от жажда пресъхнаха устните.
През сълзите твоето име зова.
И тежки са дрехите, няма да топлят, ...

Jackie151

Поезия » Друга

2021-08-22T12:15:52+03:00 825 5 21

Спиралата

Всички пътища приличат на спирала,
от която се завръщаме
нагоре.
И усещаме, че нещо се повтаря,
и усещаме - кръгът ще се затвори. ...

Jackie151

Поезия » Философска

2021-08-20T11:28:32+03:00 599 5 6

На тишината

Медитация
Ти винаги присъстваш в част от мен
ти, вярна спътнице на моето ежедневие.
Откривам те в покоя съвършен,
в нощта зова покоя ти безбрежен. ...

Jackie151

Поезия » Друга

2021-08-17T16:46:53+03:00 623 1 6

Нестинарка

Ти си цяла Вселена
със душа - Океан!
Аз пристъпвам на пръсти
в тази странна феерия!
Ти си огън през лятото. ...

Jackie151

Поезия » Друга

2021-08-14T00:34:07+03:00 542 5 4

На огъня

Как искам да горя, да бъда пламък,
да бъда свещ от някого запалена.
Да се стопя с ридание във храма,
но нечия надежда да запазя!
А може би - да ме поеме палаво, ...

Jackie151

Поезия » Друга

2021-08-12T10:43:59+03:00 510 5 7

Вълшебница

Вълшебница желая да бъда -
запленена,
от тайнствените дебри на бурите човешки.
От облаци и вятър -в потоци озарени -
от бури да извайвам сълзи на грях ...

Jackie151

Поезия » Друга

2021-08-08T09:24:07+03:00 1.1K 10 18

Зов

Виж тъгата в очите ми,
като взор на сърна,
как навежда надолу клепачи замаяни.
Виж леда между нас -
непрозрачна стена - ...

Jackie151

Поезия » Любовна

2021-08-06T12:48:53+03:00 549 4 10

Бурята

Накараха ни облаците тежки
да замълчим, загледани в безкрая,
забравили и болки, и копнежи,
за слънце и небе да не мечтаем.
Потънахме във сивото тогава. ...

Jackie151

Поезия » Пейзажна, Философска

2021-08-04T08:57:12+03:00 739 7 8

Надежда

Сътвори ме Вселената - да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
Надежда за път през пустинни премеждия,
Надежда за допир в самотните нощи.
Взех от облака част – да раздавам промяна, ...

Jackie151

Поезия » Философска

2021-08-03T09:08:54+03:00 541 4 12

В търсене на душата

На всякакви истории бях пленница.
Попивах мъдростта и глупостта.
С амбиции се сблъсквах и със леност,
и опознавах ден след ден света.
Истории, разказвани във книгите, ...

Jackie151

Поезия » Философска

2021-08-02T00:03:15+03:00 1.9K 8 26