Lebovski
185 резултата
  572 
  516 
Аман от досадници. По-лошо от досадник е пиян досадник. Едвам се отървах от един преди час. Бил емигрирал в зората на демокрацията в Германия и сега емигрирал от там пак у нас. Обясняваше ми, че се запознал наскоро, докато почивал за седмица на Кара Дере, с някой си Кадир. Бежанец от Сирия. Дошъл в ...
  784 
-Водка с тоник!-се провикнах и седнах. На моят си стол. Бар стол, с протъркана на места кафява кожа. На дървения ламел под седалката бях издраскал с ножче едно послание. Към самият мен. То гласеше:
" Имаш ограничен брой сядания."
Всеки път си го четях. Само дето не знаех колко е ограничението. Бройк ...
  780 
Нуждая се от твойта топлина...
Нуждая се от нежните ти устни.
От моята във твоята ръка.
От целувките ти сладко вкусни.
От косата ти, като одеяло. ...
  582 
Истината е капан. От там измъкване няма. Но не е капан в който се умира, а капан в който се оживява. Само че пак има зъби, дето те пробождат. Дето те разкъсват и кървиш. Но те не докосват тялото ти, съвсем не. Те нараняват теб самия. Но иначе няма начин. Иначе няма начин...
Човекът седна на дивана. ...
  563 
Краят на зимата е. Оня, мръсният край, нали се сещате? Всичко плува в лайна. Дърветата опитват да напъпят. Птичките да пропеят, а аз успях най-сетне да свия една що годе прилична цигара. Изглежда като купешка. Отпред висят влакна тютюн. Скъсвам ги и я слагам зад ухото си. Пуша по три цигари на ден и ...
  1058 
Не се привързвай никога човече!
Недей, послушай ме, боли...
Защото някой, някога, далече,
във времето ще те унищожи.
Любовта, реалната, е огън. ...
  1464 
Пред огледало всичко е възможно.
Там си тананикаш, плачеш, пееш,
просветлен за миг, че простото е сложно.
Пред огледало най е трудно да се смееш.
Пред огледало лесно е да рецитираш. ...
  282 
Спомням си, като бях на десет и минавах покрай пантеона да лющя злато от купола с ключа, де висеше на врата ми, спрях до един грамаден орех, пълен до горе. Ама на високо. Не мога да набера. Седя и се чудя как да се кача. По едно време като духна един вятър. Страшен! И взе, че събори ореха. Веднага д ...
  393 
Като завеса в миг нощта се спусна.
За миг сърцето ми пак спря.
А споменът - "Когато ме напусна",
отново като хала връхлетя.
Толкова години вече... ...
  441 
Утрото шепне. Обещава. Взема. Дава.
Носи радост и надежда.
За идващото.
И тъга, за не идващото. И това е ок.
Денят е цял като живота. ...
  517 
Пак е утро, кафето изпил
тича всеки насам и натам,
само вятърът вънка унил
ромоли като бобче в тиган.
По прозорците пак замразени, ...
  343 
Бяха няколко, всички красиви.
Нагласени, гримирани, тъпи.
А край тях, смешно учтиви,
над ръкава с часовници скъпи
се мотаеха разни кретени ...
  373 
На тебе ухае лютата зима.
Ухае на теб и мойто сърце...
Където надникна, ти там си любима.
На тебе ухаят и мойте ръце.
Щом вятърът духне... на тебе ухае. ...
  627  10 
Когато бурите връхлитат.
Когато ни заливат мощно.
Когато атове ни ритат.
Когато е беззвездно нощем.
Тогава вместо да умрем, ...
  311 
-Четките, четките! Къде са? Бяха тук. По-бързо, не стой там, търси ги, хайде...
- Ето ги - каза тя, и му ги подаде - винаги са в чекмеджето под статива...
- Бързо, ще изчезне. Видението ще изчезне.
Често и говореше за това видение. То го спохождаше. Не било картинно, нямало образ, цвят. Било емоция. ...
  500 
Ако утре си спомниш за мен,
дано да е само доброто.
Аз те помня в халата от лен,
и оная сълза във окото,
дето капна във мойто кафе ...
  767  11 
Защо плаче човек и се смее?
Защо носи във джоба си маски?
Защо друг някой не полудее?
Защо пеляшките нямат каляски?
Защо изобщо да будиш се утре? ...
  401 
Животът е като студена зима,
със циганското лято през ноември,
досущ, като любимата любима,
която си отива през декември.
Жесток е! Няма спор и дума... ...
  474 
Безлунни нощи, дълги дни
и пълна папка, спомени кървящи...
Отиват си годините, уви,
сред стъкълца обикновени и лъщящи.
Животът ни се плъзга, като сянка. ...
  464  11 
Бебе, пелени и детски плач,
доктори, цветя и страх,
съпруг, приятели, роднини, здрач,
безсъние, наакано и смях.
  ...
  292 
Обграден съм от ножове. Някои са тъпи, други – остри. Имам един, като бръснач. Цепи косъма. Някой ден, ако реша да се заколя, ще използвам именно него. Ето, сега го държа. Разглеждам го. Стоманата е прекрасна. Хладна, невъзмутима и практична. Какво ли е да умреш? Хм. Сега е именно тъмно, навън, в ст ...
  705  12 
Изобщо не можах да вдяна тогава, защо Пичът постъпи така. Той имаше всичко. Такива спомени имам. Ако седна да ги разправям, ще ми изтръпнат крачката. Доста пия в тази пуста Франция. Пия тяхното гъсто вино и се мотая безцелно.Но когато пия, си губя физиономията. Гледам се в огледалото, плезя се, крив ...
  564 
И пак започва битката за дъх!
И пак самотни мечтатели скитат.
И пак атакуват митичният връх.
И пак ръце в косите си сплитат.
Но зад тази битка! Ах, все пак зад нея, ...
  461 
 
Недей да палиш на полето клада,
щом в къщата ти печката бумти,
защото в пламъците без пощада,
наместо тебе, друг ще изгори. ...
  408 
Вдишвам. Плача. Спя. Суча. Плача. Напикавам се. Смея се. Спя. Плача.Суча. Смуча биберон. Раста. Смея се. Играя. Лазя. Ходя. Бърборя. Не разбирам. Чупя неща. Дъвча. Спя. Плача. Смея се. Хитрувам. Лъжа. Тичам. Ходя на ясла. Дърпам се. Плача. Удрям деца. Ям пясък. Пия водни бои. Отивам на градина. Игра ...
  777  18 
Вече нищо не разбирам.. Преди си мислех, че ми е ясно това, онова, но вече не. Слязох от 4 тия етаж на училището, в лавката. За обяд. Преподавам литература и история на осмокласниците. Понякога пиша собствени нещица. Преди ги показвах на жена ми, но когато ме напусна и взе децата, спрях да имам на к ...
  564 
В тъмнината със шепа коняк,
над стих размишлявам нестроен,
а отвън във лунния мрак,
тропа дъжд, мълчалив и пороен.
  ...
  358 
Пак се будя по нощите.
Пак думи из главата ми в мъгли.
В просъница реални са мечтите,
и напълно истинска си ти.
Щом мога нощем да те зърна, ...
  803 
Пророкувам в нощта, под звездите.
Бродят тръпки в гърдите ми пак.
И в тълпата ти диря очите.
И те губя във страшния мрак.
  ...
  361 
Защо един човек обича друг?
И на планета нейде в небесата,
защо жена избира си съпруг
и си разменят двамата сърцата?
Очите ни морета крият, ...
  309 
Светът почива на закони.
А най-красивият е любовта.
Напълно непознати две персони,
изведнъж се хващат за ръка.
Тя мома, а той ерген, ...
  457 
Пак ти пиша..
Ето, в рима..
Ако някога се срещнем по света.
Обещай ми!
Моля те, любима... ...
  403  13 
Младостта не е порок, разправят.
Тя е лудост и магия!
Омагьосаните я прославят,
младостта е също – орисия.
  ...
  371 
Болко моя... прати ми звезда!
Падаща! В тая нощ тъй безвездна..
Сега или някога, нека умра,
но да я зърна, преди да изчезна.
  ...
  443 
Светът е унило червен,
пак предизборно видиотени
от екраните с познат рефрен
ни убеждават, че не са кретени
  ...
  326 
Вярвах, че със теб ще остареем..
Че докрай ще стискаме ръце.
А накрая просто ще се слеем,
и потънем във космическо море.
  ...
  2016  14  15 
Колко мина? Сто години...
Животът някак си замря...
Очите ти все още ли са сини?
Пък моето сърце умря.
  ...
  592  12 
Изведнъж се появи. Изневиделица.
И с гръм и трясъци изчезна.
Бе като бриз, но и виелица
и непозната, като морска бездна.
  ...
  345 
Предложения
: ??:??