ЛюдмилаДанова
115 резултата
Багеристът бате Бойко
с багера работи зорко.
Трупа пръст, канали прави
и даже пътища здрави.
Виждам как всеки ден отива ...
  420 
Когато порасна
искам да стана
фея прекрасна,
принцеса голяма,
а може би е добре ...
  342 
"Божичко, българино, от какво си направен..." (А. Липчев)
Петра гледаше децата на малкия си син в този летен ден на 1974. Снаха й работеше вкъщи, надомно шиеше брезентови ръкавици за работещите по строежите. Веднъж седмично ходеше да предаде готовите и да вземе материалите за новата седмица. Днес бе ...
  443  15 
Чаткат
копитата
на спомена
по
калдъръма ...
  309 
Синьо лято Ели нарисува,
сини вълни, синьо море, синьо небе,
в синьо чайка сега бленува
да разпери уморени си криле...
Всичко е в синьо - мечти, ...
  415 
Ваканция, ура,
ще падне пак игра
цяло лято на село
с моето куче смело!
Но моята баба нехае, ...
  443 
Кръвта във вените ми тича,
препуска бързо всеки ден!
Това на галоп ми прилича,
един галоп във мене всеки ден!
Дали ще бъда много умна, ...
  198 
Главата, очите,
черепът, мечтите,
косата, скалпа,
страните, талпа,
удар, сън, кошмар, ...
  269 
В едно колкото далечно,
толкова и близко, царство
на игрите, на децата вечно
царство - господарство,
живееха щастливи ...
  303 
Детство на дните пъстри,
към теб аз се завръщам,
спомням си весели игри,
с щури приятели добри!
Ето, сега пред мен изпъква ...
  294 
Нарисува Ани днес
голям, розов таралеж.
После със зелената боя
нарисува огромна Боа.
С лилавото направи гората, ...
  435  10 
Вероника беше вече на 30. Годините се търкаляха, животът си вървеше. Само нейното сърце стоеше още в онзи далечен ден преди десет години, когато роди и изостави първата си рожба...
С Митко бяха голяма любов, неразделни, навсякъде заедно, той беше строител, работеше с бригада от пет човека. А Вероник ...
  389 
Четейки наградени стихове,
спечелили даже първи места,
се запитах: Има ли смисъл
от смисъл в поезията сега?
Щом може да пишеш и така... ...
  321 
Море любимо,
море прекрасно,
море красиво,
но и опасно,
към теб сега ...
  274 
Вървеше по пътя човек...
И падаше
И ставаше
И никога не се
Предаваше... ...
  540 
Окъпана от нощен дъжд
София сега се смее,
с блясъка на слънчев лъч,
дето в небеса живее.
С детски смях и глъч, ...
  176 
Баба Койна седеше на пейката пред вратника, с една ръка държеше бастуна, с другата оправяше забрадката си. Пред нея се виждаше пуст и прашен селски път, а козичката й пасеше накрая в тревата, къщата на баба Койна беше последна, а и да не беше, нямаше на кой да пречи животинката, нали в село бяха оби ...
  235 
В работата си с деца през годините съм имала възможност да се срещна с всякакви характери, темпераменти, различности сред големите - малки хора, децата. Винаги и навсякъде обичам да ги наблюдавам. Интересно ми е поведението им, отношението им към връстниците и към заобикалящия ги свят, към природата ...
  596 
  710 
Надеждата е
младо стръкче,
пробило
камък
и ...
  358 
  699 
  474 
Когато никой до теб не застава,
когато никой ръка не подава,
а толкова нужна е тя
за теб тук и точно сега,
тогава Надеждата се явява, ...
  361 
Там във старата гора
става чудна веселба.
Пеят сладкопойни птички,
скачат зайчета, сърнички.
А пък на полянката с цветя, ...
  1056 
Децата винаги са били откровени в изказванията си и понякога особено много прозорливи и наблюдателни. Нищо не убягва от детския поглед и това е толкова хубаво, защото така съвсем спокойно при общуването ни с тях изясняваме важни житейски теми.
Напоследък доста често се дискутират теми за еднополови ...
  418 
Много аз обичам
в гората да тичам!
Да бера шишарки
с приятели малки.
Да усетя аромата ...
  544 
Ах, каква беда голяма
сторихме с брат ми двама!
Аз нали съм кака,
за деня на шегата
измислих закачка ...
  377 
-Огледалце от стената,
кажи, какъв цвят ми е душата?
Може би я виждаш бяла
или пък е черна цяла?
-Ей, как искам да ти отговоря ...
  357 
ПЧЕЛИТЕ В МОЯ ЖИВОТ
Посвещавам на баба си и всички баби - звездички
Аз не се страхувам от пчелите. И от осите също. Не че не са ме жилили никога, напротив. Случвало се е няколко пъти в живота ми, особено силно в паметта ми се е запечатал споменът за едно ужилване от оса през едно далечно лято, когат ...
  248 
Грях
Виола се занимаваше с билките, които вече бяха изсушени, подреждаше ги в хартиени пликове и ги надписваше, когато на врата се почука. Къщата й винаги беше отворена за всеки, който имаше нужда от билка за своята болка, а също така и за всякаква друга помощ.
-Влез, отворено е - викна тя към врата ...
  384 
  436 
  410 
Присядам тихо в мрака,
никого не чакам...
Но виждам как звезда
пада бавно сега...
В танца й вълшебен ...
  479 
  840  10 
В одаята днес
е много тихо.
Баба чака вест
и е някак лихо.
Мигар не знае ...
  286 
Мигар знаеш, колко обичам
към близката кория да тичам...
И сред природата дивна,
да си сборувам, мирна, мирна.
А около мене твари разни, ...
  798 
Когато вятърът заспива
и стане тихо, тихо,
една мечта към теб отива
и шепне мило, мило.
На пръсти се приближава, ...
  519 
Ти
имаш
две очи
като звезди...
Вселена си ми!
  430 
Щом дойде пролетта
аз ще стана кака.
Щъркелът пред нашата врата
подарък ще остави чакан!
Братче ще ми донесе, ...
  310 
Мама днес ми рече:
Голяма си вече,
кака ще станеш на братче,
ето, купихме му креватче.
Ти ще го люлееш, ...
  453 
Предложения
: ??:??