ЛюдмилаДанова

136 резултата

Надеждата

Когато никой до теб не застава,
когато никой ръка не подава,
а толкова нужна е тя
за теб тук и точно сега,
тогава Надеждата се явява, ...
886 1 4

Там във старата гора

Там във старата гора
става чудна веселба.
Пеят сладкопойни птички,
скачат зайчета, сърнички.
А пък на полянката с цветя, ...
2.3K 2 6

Жената - мъж

Децата винаги са били откровени в изказванията си и понякога особено много прозорливи и наблюдателни. Нищо не убягва от детския поглед и това е толкова хубаво, защото така съвсем спокойно при общуването ни с тях изясняваме важни житейски теми.
Напоследък доста често се дискутират теми за еднополови ...
936

В горското царство

Много аз обичам
в гората да тичам!
Да бера шишарки
с приятели малки.
Да усетя аромата ...
1.5K 3

Ах, каква беда

Ах, каква беда голяма
сторихме с брат ми двама!
Аз нали съм кака,
за деня на шегата
измислих закачка ...
968 1 2

Огледалце от стената

-Огледалце от стената,
кажи, какъв цвят ми е душата?
Може би я виждаш бяла
или пък е черна цяла?
-Ей, как искам да ти отговоря ...
916 1

Пчелите в моя живот

ПЧЕЛИТЕ В МОЯ ЖИВОТ
Посвещавам на баба си и всички баби - звездички
Аз не се страхувам от пчелите. И от осите също. Не че не са ме жилили никога, напротив. Случвало се е няколко пъти в живота ми, особено силно в паметта ми се е запечатал споменът за едно ужилване от оса през едно далечно лято, когат ...
647 1 5

Грях

Грях
Виола се занимаваше с билките, които вече бяха изсушени, подреждаше ги в хартиени пликове и ги надписваше, когато на врата се почука. Къщата й винаги беше отворена за всеки, който имаше нужда от билка за своята болка, а също така и за всякаква друга помощ.
-Влез, отворено е - викна тя към врата ...
981

Тихо

В одаята днес
е много тихо.
Баба чака вест
и е някак лихо.
Мигар не знае ...
786

Разходка

Мигар знаеш, колко обичам
към близката кория да тичам...
И сред природата дивна,
да си сборувам, мирна, мирна.
А около мене твари разни, ...
1.7K 9

Когато вятърът заспива

Когато вятърът заспива
и стане тихо, тихо,
една мечта към теб отива
и шепне мило, мило.
На пръсти се приближава, ...
1.1K

Подарък

Щом дойде пролетта
аз ще стана кака.
Щъркелът пред нашата врата
подарък ще остави чакан!
Братче ще ми донесе, ...
841 6

Братче

Мама днес ми рече:
Голяма си вече,
кака ще станеш на братче,
ето, купихме му креватче.
Ти ще го люлееш, ...
1.1K 2 8

Благодаря ти, мамо

Седях на една пейка в парка, голям столичен парк, добре ремонтиран, с много места за сядане, с много детски площадки, с дървета, които са от преди повече от петдесет години. Красиви, величествени, а в летните месеци даряващи с хладина всеки, потопил се в техните владения…
Седях в близост до една от ...
453 2

Януарски дъжд

Виола седеше до прозореца с котката в скута. Гледаше към улицата, навън валеше силен дъжд... А трябваше да вали сняг, януари е все пак... Погали Минош по гърба и й каза тъжно:
-Обърка се и времето, както хората... Търсят щастие в чуждото нещастие... Оплакват се, че нямат пари, пък в магазина пълнят ...
689 2

По пясъка на живота

Ще бродя по пясъка
на живота
и боса ще крача по брега
Ще събирам от крясъка
на чайките звуци в моята душа ...
666 2 5

Злодеят Мирко

Мирко беше много ербап, все се опитваше да изпъкне, ама не с нещо хубаво, а с нещо ужасно...
-Ей, вижте ме какво мога да направя, ще ви накарам да ме сънувате и да треперите само като си помислите за мен.. - редовно от устата му излизаха такива думи.
Но каква ирония, името му беше Мирко и хич не пас ...
1.2K 2 7

Мечта за слава

Мечтая отдавна
да свиря на пиано.
Да имам кариера славна
и признание голямо.
Да съм на световна сцена ...
851 6

Мария и черната магия

Виола приюти Мария с нейното малко момченце Мартин през ноември, когато светулките я поведоха към брега над езерото...
Младата жена щеше да се хвърли в пропастта с детенцето си, нямаше подкрепа, бащата на Мартин ги беше оставил...
Виола беше вещица, помагаше на хората, баеше, разваляше магии, общува ...
652 1

Мълчаливи мъжки сълзи

Виола седеше на любимото си място, до прозореца, взела в скута си любимата персийска котка. Галеше я нежно по гърба, а тя, Минош, мъркаше тихичко.
Изведнъж Виола видя, че в двора влезе една възрастна жена, която живееше в другия край на селото. Не беше от тези, дето говорят много и с всеки. Не ходеш ...
977 1

Глезан и Глезанка

На горската полянка
се срещнали Глезан и Глезанка.
Глезан бил детенце
на мама Прасенце.
А Глезанка, дъщеричка ...
1.1K

Весела горска броилка

Палаво мече по пътя вървеше,
както вървеше, тъй си броеше!
Едно, две, три -
кучето се скри.
Три, четири, пет - ...
951 1

Колко ли...

Колко пъти прощавах...
Колко ли шансове давах...
И всеки път забравях...
Но ти не!
Колко ли пъти те молих, ...
1.1K

Някога някъде...

Някога някъде
сред руини някакви
едно зелено човече
попадна и рече:
Къде съм? Защо съм? ...
844 1 6