maikata
200 резултата
Не гоня вече мелниците вятърни.
Не търся цвете под снега.
Не слушам птиците какво говорят.
Вълшебствата в ъгъла събрах -
широко на душата ми да стане. ...
  1628 
Дори на врага си ще протегна ръка.
Не защото ме е страх.
Не защото ще ме заобича.
Ще протегна ръка,
за да не удавя душата си в омраза.
  499 
Разбрах - няма да дойдеш,
не ще те посрещна,
не е писано,
ти не пожела!
Строфа като сълза. ...
  450 
Бодлива съм била. И зла.
И не спестила думи,
които другите преглъщат.
Засядат ми -
лъжливите, ...
  624 
Светулките се скриха.
Земята рокля си уши,
плата и подариха дървесата -
и оголяха, а майката-земя заспа
под грижата на своите деца. ...
  516 
Бих искала звезди да ми свалиш,
да бъде както някога -
и стихнала под твойта длан
да слушам приказки за чудеса.
Да бъде чудно - зимата да ни наметне ...
  521 
Любовта ми - свещица в тъмното.
Светлинка за душата ми.
Страх да не те загубя.
Светя ти - в тъмното.
Сгряваш ме - в студеното. ...
  595 
А толкова любов в себе си събрах!
И толко много - казват - разпилях!
А мисля си - с шепи давах,
не смятах, не броях...
Сега богата съм - ...
  596 
Толкова измислени приятели -
в делника ни - покрай нас
и вярваме на думите, изпити с кафето,
поне за малко - време за кафе...
А после тръгваме по своята пътека - ...
  479 
А ти, човече, спрял -
вторачен в земното,
така и неразбрал -
Светът небесен дар дарил ти -
да дишаш, жив да си, ...
  1288 
Във времето на вълците
хората се превърнаха в кучета,
бягащи с подвити опашки
пред белите зъби на глутницата,
светещи в тъмното - като ножове. ...
  453 
Е, взе ми хляба -
Душата не!
Ще ти е радостно,
но докога?
Заспиваш ли си тихо, ...
  453 
През Септември
Още съм топла от лятото.
И косите ми още са дъхави -
от узрялата ръж,
от лавандула и макове. ...
  678 
Какво е туй обичане и вричане?
Наполовина - за час, за два, за три?
Не мога!
Наполовина да обичам -
сричане в тъмна стая. ...
  562 
Не ме храни с думи, с обещания не ме храни,
по-добре си замълчи, върви,
не чуваш ли, върви по твоите си пътища -
толкова тесни, че двама са много,
толкова прави, ...
  879 
Черупка за празни души,
зад бюрата лъснати скрити,
зад бюрата подреждат съдби.
Те са силните, на тях е простено
Хляба да ти вземат, да не ти дадат. ...
  544 
На гари, перони, препълнени пейки -
чаках те. В безлюдните нощи, в разплакани спомени,
в които сънувах само твоето идване, чаках те.
Избледняха ружите от моето детство,
умори се вятърът по стъпките ми да тича, ...
  548 
Ти казваш - човешките ръце не крият нищо,
художникът е длъжен като издайници да ги рисува.
Поглеждам скришом твоите пръсти -
от биотокове кръвта пулсира.
Човешките ръце не крият нищо.
  558 
Всяко лято цветни сънищата ме спохождат
и магично, нереално приказки разказват.
Босото ми детство всяко лято идва,
риза скъсана на бате Вятърът надува,
моето сестриче бяга плачешката, ...
  642 
Моите думи - копринени шалове
от юлския вятър развени
изплитат тънки въжета към тебе.
И те връзвам нежно с мисъл за утре,
а отмина денят, докато се обърнеш ...
  686 
Да ми изпратиш вест по вятъра те чакам,
нали ми обеща,
отвъдното нали го има,
нали на тръгване съзря
Пътечката на мама? ...
  581 
А как не си отива лятото.
Не си отива -
развява пъстри рокли
по тротоарите на малкото градче,
потъва в момичешките смехове, ...
  617 
Отесняха ми дрехите,
даже реприз не е нужен,
широко в душата ми стана,
по калдъръма на времето
денят ми мина в галоп. ...
  544 
Аз съм малко ленива,
позадрямва надеждата в мен -
като коте на слънце,
като цвете на сянка,
като речна планинска вода, ...
  495 
Ще ме прегърнеш - вълшебно меко,
ще ме докоснеш тънко -
паяжина от любов
край мен ще оплетеш.
В безкрайното мълчание ...
  473 
Нарамил торбичка по прашния път -
така си отива денят...
И летните облаци бързат
към слънчева мека постеля,
вечерят все още звездите, ...
  539 
Без отчаяние,
без състрадание,
без озлобление -
отивам си.
И сълзите, ...
  469 
Вашите мисли не са мои мисли.
Вашите чувства не са моите чувства.
Въпреки всичкото се надявам,
че надеждите ни са общи,
както общ дом е Земята. ...
  525 
Какъв би бил светът без нас -
и ангели, и дяволи, и феи...
И дяволското, дявола ще го събуди,
и ангел, само ангела у нас ще сътвори,
а ние времето ще преобърнем, ...
  532 
Ако се смеем, когато ни се плаче,
Ако обичаме, вместо да мразим,
Ако прощаваме, вместо да отвърнем,
Ако хвалим, вместо да отречем -
Тогава ще станем богове. ...
  465 
И вечерта да ме загърне в лилавия си шал,
любовните, отминалите ветрове
в шепата да прибере
и двете с вечерта, сами -
но не и бедни, ...
  502 
Под дървото на моето детство
всяка нощ събирам звезди -
по тънки сребърни жици
слизат от тъмното,
люлеят се тънко над мен, ...
  516 
Седни до мене, самота.
Тъгата си в лилаво облечи -
така по-малко ще горчи
продаденото утре,
измаменото вчера. ...
  503 
Земята облече цветната си дреха
и хукна той, човекът, по нейната пътека,
да гони облаци - мечти, и аз, и ти, нали?
И в сладостния дъх на обещаното и на мечтаното
изпиваме и глътка сладост, и глътка радост, ...
  486 
Тя не се страхува.
Не я променя користта.
Нито е гъвкава,
защото така трябва.
Тя върви. ...
  508 
Чистите думи -
топли извори
в озверялото ни време.
Топлите думи -
чисти извори ...
  505 
Очакването толкова личи
в женските очи,
дори когато неосъзната мощ е,
все още.
Притегля силните мъже ...
  400 
И никога душата ù не ще се умори.
Смирена никога не ще се свие
в чужда шепа, на чуждо място -
не ще забрави вълшебството на любовта.
Оставила сега цигулката в мрака, ...
  482 
Не ме поглеждай косо,
приятелю от вчерашния ми живот.
Брегът безплоден ти оставих -
на заминаване!
Не никне нищо там. ...
  1518 
Събудена, Земята
зелената си дреха
на слънцето простира.
А после шала бял
от цъфнали дървета ...
  510 
Предложения
: ??:??