maikata
200 резултата
Господ си съблича ризата
духом нищите да облече.
Колко ризи, Господи ти трябват,
нямаш вече и една.
Как облича се душата голата, ...
  1584 
Тръгвам си-
От приятели някакви.
От обещания никакви.
От лицемерие всякакво-
Вземам си само торбичката, ...
  509 
Избягах, мой дом.
Избягах от спомена за стъпките на баща ми,
от високия смях на майка ми,
от спомени за тънки свещици,
свърши се, мой дом. ...
  533 
Все същия уж.
Минутите се превръщат в
часове,
времето се преструва на заспало,
надеждата не идва, ...
  802 
А после спомените свих.
И скрих.
И нямаше сълзи.
А как нахлуват спомените
от скътана в гардероба дреха - ...
  590 
Отдавна
не съм те срещала, приятелю,
не си ме виждал, не си ме мислил.
Разделиха се пътеките в късното ни лято
и ранен сняг косите ни покри ги. ...
  498 
Как лесно се лекуват рани,
когато на удара отвърнеш с добрина.
Когато себе си надмогнеш,
как просто всичко е това.
И чист е хоризонтът ...
  685 
Идва на пръсти, когато часовете заспиват.
Докосва прозореца,
съвсем леко, като магьосник.
Стъклото е аморфно,
сънят преминава, ...
  686 
Небесният жътвар
разсипа златно зърно.
Октомври ме зави
с бляскави звезди.
Къде отиде, лято? ...
  492 
Размиха се реките през късното ми лято.
Пътеките се разделиха и няма
пред чия врата да спра
и пред кого за радостта да кажа,
скръбта си пред кого да споделя. ...
  1271 
Преглътнати.
Забравени.
Неказани.
Запомнени-
тлеят... ...
  565 
От гърба на планината изскочи.
Над прашните тополи
ръцете си протегна
и ги среса.
И ги прегърна. ...
  613 
Когато стане тихо,
ще чуеш
на мравката вървежа.
Как Слънчовата майка
детето си приспива. ...
  1646 
Със сламка пиеш душата ми.
Дни безлюбовни.
Дяволско време.
Режа косата си.
Стълба плета. ...
  534 
Ще пием вино някога.
Когато всичко преболи.
Ще бъдеш ти щастлив,
а аз отнесена, може би.
Пред нас ще има шапка със мечти, ...
  636 
Не се наплака.
Понякога очите си избърсва
с небесно синя кърпа.
Понякога раздърпва облаците бели
и мята сивите къдели ...
  544 
Признавам.
Взех си.
И повече,
отколкото е нужно-
усмивка от любими хора, ...
  668 
Че плаче любовта.
Стои на прага боса -
полека я съблече,
събу вълшебните обувки.
Сега е Пепеляшка, ...
  634 
Признавам.
Взех си.
И повече,
отколкото е нужно -
усмивка от любими хора, ...
  637 
Между две вселени -
дъх разстояние.
Време -
пространство между
мигла и сълза. ...
  584 
Аз все така ще чакам
тайнството безкрайно.
И смисъла на любовта -
тайфун през ведър ден.
А ти, върви. ...
  501 
Изпрани мечтите съхнат,
чакат дъщеря ми да ги прибере
от тънкото въже на несигурното днес.
Вечерта мирише на лавандула.
Дъщеря ми сваля мечтите. ...
  609 
Домът ми се превърна в гара,
а моите обувки - влакове -
насрещни, заминаващи и идващи отнякъде.
Домът ми се превърна в перон -
случайни пътници - децата ми. ...
  476 
Жадувам пътища.
И бистра чаша.
И смях.
  634 
Лозата за какво е?
За сянка, за сладост,
за вълшебства.
На свечеряване
в уханна есен, ...
  813 
Между доброто и злото,
на границата между "да" и "не",
когато златните прашинки на надеждата
поръсват горчивото ни вчера,
ленивото ни "днес", ...
  630 
Когато си тръгнеш
и белият път те прегърне
аз - сянката твоя
оставам
в скритото вчера. ...
  581 
Чаша чай по ракиено време,
на рамото на баира е седнало слънцето -
дълъг е пътят до вкъщи.
Заключваш се с девет ключалки,
а ти трябва само една - ...
  544 
Има време -
за нови приятели
и стари любови,
за дъх от разпукваща пъпка,
за горчивото вино на спомена. ...
  741 
Тихо.
Тихо.
На пръсти.
Вечерно,
приказно-нежно, ...
  822 
Не се завръщам в бащината къща,
нозете ми от нея се отвръщат
и бягат в другите посоки.
И не сънувам бащината къща.
Тревяса дворът ...
  708 
В клоните ще свети слънчева сълза,
ще се докосват светли силуети.
На прага на нощта,
зелената трева ще шепне
под нечии нозе... ...
  850 
Когато неканени идат изминали дни
и прага прекрачват, и в ъгъла сядат,
и гладно поглеждат -
да вземат последна надежда
от безлюбовния ми ден... ...
  729 
Макар и оголени от непрестанния кръговрат на сезоните,
дърветата все пак танцуват... Кристи Апостолова
Дърветата... като хората -
ония лудите,
дом неспастрили, ...
  661 
Все сянката си гоня,
след влака тичам,
на друга спирка слизам,
приспивам се с мечти,
мечтите си събуждам, ...
  560 
Сияеш, моя любов, сияеш -
под сълзите светиш,
сияеш, моя любов, сияеш -
никой не чу плача ти,
сълзите бисерно светят, ...
  656 
Човешката любов - босо врабче
в декемврийския сняг.
Милосърдието - хлебни трошици
по Коледа.
Заваля.
  670 
Да пием за тези дълги дни,
в които времето ни промени.
И не съвсем.
За радостта, която ни дари.
И не съвсем. ...
  576 
И си отиде есента,
сбогува се - преди малко
и вейна вятърът разплакан
последните листа,
и шала си червен прибра. ...
  592 
Ще ме познаеш.
Ще ме намериш.
Аз съм тази
в огледалото...
Аз съм тази ...
  466 
Предложения
: ??:??