maikata
198 резултата
Избягах, мой дом.
Избягах от спомена за стъпките на баща ми,
от високия смях на майка ми,
от спомени за тънки свещици,
свърши се, мой дом. ...
  415 
Все същия уж.
Минутите се превръщат в
часове,
времето се преструва на заспало,
надеждата не идва, ...
  677 
А после спомените свих.
И скрих.
И нямаше сълзи.
А как нахлуват спомените
от скътана в гардероба дреха - ...
  482 
Отдавна
не съм те срещала, приятелю,
не си ме виждал, не си ме мислил.
Разделиха се пътеките в късното ни лято
и ранен сняг косите ни покри ги. ...
  387 
Как лесно се лекуват рани,
когато на удара отвърнеш с добрина.
Когато себе си надмогнеш,
как просто всичко е това.
И чист е хоризонтът ...
  536 
Идва на пръсти, когато часовете заспиват.
Докосва прозореца,
съвсем леко, като магьосник.
Стъклото е аморфно,
сънят преминава, ...
  567 
Небесният жътвар
разсипа златно зърно.
Октомври ме зави
с бляскави звезди.
Къде отиде, лято? ...
  381 
Размиха се реките през късното ми лято.
Пътеките се разделиха и няма
пред чия врата да спра
и пред кого за радостта да кажа,
скръбта си пред кого да споделя. ...
  1102 
Преглътнати.
Забравени.
Неказани.
Запомнени-
тлеят... ...
  424 
От гърба на планината изскочи.
Над прашните тополи
ръцете си протегна
и ги среса.
И ги прегърна. ...
  514 
Когато стане тихо,
ще чуеш
на мравката вървежа.
Как Слънчовата майка
детето си приспива. ...
  1309 
Със сламка пиеш душата ми.
Дни безлюбовни.
Дяволско време.
Режа косата си.
Стълба плета. ...
  420 
Ще пием вино някога.
Когато всичко преболи.
Ще бъдеш ти щастлив,
а аз отнесена, може би.
Пред нас ще има шапка със мечти, ...
  509 
Не се наплака.
Понякога очите си избърсва
с небесно синя кърпа.
Понякога раздърпва облаците бели
и мята сивите къдели ...
  431 
Признавам.
Взех си.
И повече,
отколкото е нужно-
усмивка от любими хора, ...
  552 
Че плаче любовта.
Стои на прага боса -
полека я съблече,
събу вълшебните обувки.
Сега е Пепеляшка, ...
  514 
Признавам.
Взех си.
И повече,
отколкото е нужно -
усмивка от любими хора, ...
  519 
Между две вселени -
дъх разстояние.
Време -
пространство между
мигла и сълза. ...
  484 
Аз все така ще чакам
тайнството безкрайно.
И смисъла на любовта -
тайфун през ведър ден.
А ти, върви. ...
  407 
Изпрани мечтите съхнат,
чакат дъщеря ми да ги прибере
от тънкото въже на несигурното днес.
Вечерта мирише на лавандула.
Дъщеря ми сваля мечтите. ...
  522 
Домът ми се превърна в гара,
а моите обувки - влакове -
насрещни, заминаващи и идващи отнякъде.
Домът ми се превърна в перон -
случайни пътници - децата ми. ...
  397 
Жадувам пътища.
И бистра чаша.
И смях.
  540 
Лозата за какво е?
За сянка, за сладост,
за вълшебства.
На свечеряване
в уханна есен, ...
  638 
Между доброто и злото,
на границата между "да" и "не",
когато златните прашинки на надеждата
поръсват горчивото ни вчера,
ленивото ни "днес", ...
  510 
Когато си тръгнеш
и белият път те прегърне
аз - сянката твоя
оставам
в скритото вчера. ...
  461 
Чаша чай по ракиено време,
на рамото на баира е седнало слънцето -
дълъг е пътят до вкъщи.
Заключваш се с девет ключалки,
а ти трябва само една - ...
  446 
Има време -
за нови приятели
и стари любови,
за дъх от разпукваща пъпка,
за горчивото вино на спомена. ...
  621 
Тихо.
Тихо.
На пръсти.
Вечерно,
приказно-нежно, ...
  707 
Не се завръщам в бащината къща,
нозете ми от нея се отвръщат
и бягат в другите посоки.
И не сънувам бащината къща.
Тревяса дворът ...
  591 
В клоните ще свети слънчева сълза,
ще се докосват светли силуети.
На прага на нощта,
зелената трева ще шепне
под нечии нозе... ...
  729 
Когато неканени идат изминали дни
и прага прекрачват, и в ъгъла сядат,
и гладно поглеждат -
да вземат последна надежда
от безлюбовния ми ден... ...
  622 
Макар и оголени от непрестанния кръговрат на сезоните,
дърветата все пак танцуват... Кристи Апостолова
Дърветата... като хората -
ония лудите,
дом неспастрили, ...
  567 
Все сянката си гоня,
след влака тичам,
на друга спирка слизам,
приспивам се с мечти,
мечтите си събуждам, ...
  467 
Сияеш, моя любов, сияеш -
под сълзите светиш,
сияеш, моя любов, сияеш -
никой не чу плача ти,
сълзите бисерно светят, ...
  565 
Човешката любов - босо врабче
в декемврийския сняг.
Милосърдието - хлебни трошици
по Коледа.
Заваля.
  564 
Да пием за тези дълги дни,
в които времето ни промени.
И не съвсем.
За радостта, която ни дари.
И не съвсем. ...
  470 
И си отиде есента,
сбогува се - преди малко
и вейна вятърът разплакан
последните листа,
и шала си червен прибра. ...
  505 
Ще ме познаеш.
Ще ме намериш.
Аз съм тази
в огледалото...
Аз съм тази ...
  366 
Ще се усмихна, ще те прегърна,
пред теб единствено ще се смиря,
главата си пред теб ще преклоня,
защото аз съм ти и ти съм аз,
Животе мой, мой дъх, плач мой ...
  968 
Есенно, песенно - светло унесено
времето тича пред мен.
Спомени летни,
мигове звънки,
смях през сълзи, ...
  401 
Предложения
: ??:??