nadia.nanito (Надежда Тошкова) - Произведения

На брега на морето

На брега на морето
вълните
и кръвта ми
си говорят на един и същ език.
Казват си неща, ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2022-07-05T17:16:54+03:00 822

Все още те има

Виж, все още те има в мислите ми.
Понякога в нощното небе търся падащи звезди,
също като онези, които ти наричах преди време.
Може би четем една и съща небесна карта.
Или денем, на брега на морето, ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2022-07-02T11:59:00+03:00 537 1 2

Накрая може би ще осъзнаеш

Накрая може би ще осъзнаеш,
че ще ти липсват само тези,
които никога си нямал страх,
че можеш да загубиш.
Тях чувствал си напълно. ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2022-06-30T22:50:39+03:00 557

Как да обясниш водата на пустинята?

Как да обясниш водата на пустинята?
Недей!
Ще разбере какво е жаждата,
а ще остане все неутолима.
Ще вземе да намразва себе си, ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2022-06-18T17:49:39+03:00 774 3 4

Irama - Ovunque sarai 🌐

Ирама - Където и да бъдеш...
[Autori: Irama (Filippo Maria Fanti), G. Nenna, Shablo (Pablo Miguel Lombroni Capalbo), V. L. Faraone & G. Colonelli]
[Автори: Ирама (Филипо Мария Фанти), Дж. Ненна, Шабло (Пабло Мигел Ломброни Капалбо), В. Л. Фараоне & Дж. Колонели]
(Sanremo 2022)
(Санремо 2022) ...

nadia.nanito

Преводи » Песен, от Италиански

2022-02-14T09:40:39+02:00 1.6K 1

Знам къде ми е болката

Знам къде ми е болката.
Знам точно колко е тежестта ѝ и
въобще не се опитвам да измеря дълбочината ѝ.
Усещам, че не бих могла -
толкова е непостоянна в размерите си. ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2021-12-21T09:57:13+02:00 1.5K 1

Аз от кои съм

В тези тълпи от хора,
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се. ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2021-12-08T23:42:01+02:00 1.1K 1 1

Семена

Баба ми садеше семена.
Земята, която ги приемаше, беше черна и рохкава,
познала силата и нежността на ръцете ѝ.
Садеше семена, усмихната и с отнесен поглед,
сякаш се рееше във въздуха ведно с бъдещите филизи, ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2021-11-11T20:31:19+02:00 1.1K 1

Ще се намерим

Някой ден ще се намерим.
Сред оставени бележки,
избелели снимки,
живи спомени,
сънувани мечтания, ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2021-05-05T23:39:10+03:00 778 1

Виждаш времето

Когато чакаш, виждаш времето. Реално. Не като спомените, чието нахлуване те пренася назад, за да откриеш колко си напред в един единствен скок. Очакването е изживяване на всеки изтекъл миг, събирането му със следващия, броенето на всички заедно и складирането им по вид емоция. Да чакаш някого е пред ...

nadia.nanito

Проза » Други

2021-04-15T21:37:29+03:00 608

Прогноза за времето

Колко ли време остава?
Използвай внимателно!
Добре е да се надяваш,
но дела са желателни.
Предстоят вероятности, ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2021-04-14T12:17:48+03:00 582 2 2

Къде да пътувам?

Къде да пътувам?
В себе си всеки път извървях,
а другите не са моя дестинация.
Какво ли може да ме изненада,
след като най-хубавото вече ми случи? ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2021-04-11T16:24:32+03:00 664 1 2

Все още

Случвам ли ти се все още?
Сякаш се превръщам в сън,
в който всичките въпроси
са приспивна песен, звън,
произлизащ неизвестно ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2021-03-24T07:56:59+02:00 739 1

Ти решаваш

Аз мога да ти подсигуря
максимален комфорт и разположение.
Само ти обаче решаваш
дали да бъдеш себе си.
Мога да те срещна с враждебност, ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2021-03-19T07:39:29+02:00 1.2K 1

Твоят нюанс

Казваш ми нещо за себе си,
нещо много лично, невъобразимо,
което другите не знаят.
Фактите са всеизвестни, да,
но нюансите ти... ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2021-03-16T22:08:07+02:00 891 2 5

От двете страни на стъклото

Неделя сутрин
с едва раздвижени мисли,
тихи гласове,
топли ръце,
леки стъпки... ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2021-02-14T14:05:13+02:00 805 3

Вълнението е измълчано

приглаждам полата си от лен
приглаждам лятото
приглаждам косите си
как ми се ще да пригладя и мислите си
с онези бесни многоточия ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2021-02-13T23:31:30+02:00 598 3 3

Дано съм навреме

Купувам си малко време в спомените
с кредит от реалността.
Не е изгубване в нищото, само среща,
на която все пристигах закъсняла.
Този път дано съм навреме - ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2021-01-26T11:24:04+02:00 693 1

Жена

Жена.
Като скулптура от лед, която диша.
Тя не е цел, изплъзва се от тази роля
и устремът да я превземеш става киша.
По-скоро път е в плът, ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2021-01-24T00:32:20+02:00 492 1 2

Морето не е осезание

Морските вълни се разбиват
еднакво върху спасителния бряг
или крушенските реликви.
Не променят тласъка си според насрещното.
Няма ярост в силата им, ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2021-01-22T14:20:02+02:00 593 4

Игра на зарове

Дава ни способността да разбираме,
но без възможността да го правим.
Любовта обяснява смисъла,
но разумът не е съгласен.
Остава един изход подсказан, ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2020-12-16T09:52:03+02:00 575 1

Сън мой

Ето я и твоята маска - тъмнината.
Кураж, сън мой, появи се!
Ела и ме прегърни така, както знам, че само ти можеш.
А аз ще се престоря, че не те познавам
като те забравя.

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2020-12-15T00:45:35+02:00 844 1

Знам

Знам, че болката е ослепително бяла.
И белите хора сияят, но тъжно.
Вътре са пълни с толкова мрак,
също бял. И светлина не задържат.
Познавам тъмен, непрогледен човек. ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2020-12-08T14:08:11+02:00 561 1 2

Петрикор*

Познавам този аромат.
Когато хилядите капки дъжд
докосват жадно земята изсъхнала,
нежно и безшумно се сливат с прахта,
за да се изгубят, ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2020-11-25T20:27:11+02:00 654 4 5

В очите ми расте елха

Как само заслепяват листопадите!
Усмихва се дървото вътрешно
с всичките си кръгове – свидетели
на бавното загниване на цветовете.
Кората му единствено набръчкана ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2020-11-20T10:37:16+02:00 547 1 5

Последни

Да счупим часовниците и не виним времето
затова, че се разминаваме.
Мигът застива, когато виждаш ме,
мисълта е тази, която бяга.
Плаши се от неподвижност, нищо че значи вечност. ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2020-11-18T07:37:25+02:00 638 1 1

Протегната ръка

Чета поезия.
Намирам протегната ръка
в един свят на обърнати гърбове.
Разбирам, че е моята.
Обръщам следващата страница.

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2020-11-15T19:33:05+02:00 579 1 1

Капки

Само няколко капки вино по устните,
които езикът жадно облизва
за да усети вкуса на онова причастие,
отбелязващо тържеството на смъртта.
Или капките от майчиното мляко, ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2020-11-05T18:41:34+02:00 647

Пълна с празнота

Сега съм пълна с празнотата ти.
Това дори не е и липса –
съзнанието е, че си някъде,
където допирът не стига.
Където само се надявам, ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2020-10-28T11:26:05+02:00 595 2

Спасение

Гневът е пълен със въпроси.
Без отговор са, а това е ярост.
Апатията - невъзможност
да намериш във живота смисъл.
В безсилието си си посърнал. ...

nadia.nanito

Поезия » Философска, Друга

2020-10-25T16:53:42+02:00 566 1 1

Контур

От кой момент започваш ти?
Самият ти си или само съществуване,
поредност от животи или миг,
душата ти във който се разплаква.
Посоката една е в този свят. ...

nadia.nanito

Поезия » Философска, Друга

2020-10-20T20:19:22+03:00 594 2

Наблюдение на безкрая

Зимата
ме целуна предварително.
Виждам как всичко си отива,
още преди да е дошло.
Самотата ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2020-10-13T15:25:19+03:00 526 1

Стъклена есен

nadia.nanito

Фотография

2020-10-13T12:15:58+03:00 1.3K 2 8

Днес

Пиедесталите са твърде много.
И култовете, и страхът от висшите.
Пропадналите аплодирани са с грохот,
безименни са носещите кръстове.
И прах в очите. Но не е от стъпките ...

nadia.nanito

Поезия » Философска, Гражданска, Друга

2020-09-27T21:41:58+03:00 639

Вместо зародиш

Липсата
заема едно точно определено място
вътре в теб.
И расте. Като зародиш.
Точно там. ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2020-09-17T05:34:32+03:00 700 3

Когато също си

Едно докосване,
минавайки по улицата
и мислиш, че познал си спомена
от времето, когато просто беше.
Присъстваше във нечии ръце. ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2020-09-10T19:31:05+03:00 785 2 3

По циферблата на лицето

Времето -
лечител и(ли) убиец?
Така ми се искам да знам.
Казват – попитай търпението.
Е онази сълза, която се вие ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2020-09-02T09:10:46+03:00 725

Как се събира душа на парчета?

Как се събира душа на парчета?
– Тя не се чупи, е винаги цяла.
Нито някой ти я отнема,
сам се губиш сред чувствата в хаос.
Сам оставил си друг да владее ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2020-08-29T13:20:04+03:00 839 3 3

Опасност

Не се оставяй дълго да те носи течението.
Има опасност да се превърнеш в нанос.

nadia.nanito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-08-28T10:42:27+03:00 892

Умората

Умората
изтрива всяко обяснение,
обезсмисля всяко извинение
и си тръгва заедно с брояча на времето.
Оставаш по усещане. ...

nadia.nanito

Поезия » Философска, Свободен стих, Друга

2020-08-23T23:45:53+03:00 1.3K