Patrizzia
2 063 резултата
Не съм добра, не съм и си го знам,
в кръг мислите завъртат се порочно.
След мене всеки мъж остава сам,
а аз си тръгвам. Рязко и нарочно.
Себично сбирам спомени, нали ...
  437  10  27 
В съня дървета в розово цъфтят,
южняк прегръща лястовиче ято.
И дъхавите люляци плетат
дантели в цветовете на дъгата.
След ледената зимна тишина, ...
  409  13 
Бог създал за ден земята,
и от кал, дори Адам,
от реброто му -жената
и в беля го вкарал сам.
Змия, ябълка, дилема, ...
  783  13 
Ако заплача, ще срутя небето
и сто години болка ще вали.
Но просто се усмихвам и сърцето,
красиво лъжа, че не го боли.
Ако извикам, буря ще затътне ...
  1537  21  18 
О, моля ви, спестете ми спасението.
Отдавна в църкви влизам с нежелание.
Изсъскайте си под сурдинка мнението.
Оплюйте ме без жал – за изтезание .
Кръстете се след мен! И провидението, ...
  469  17 
Свободна воля, казват ни е дадена,
но сянката си, как ли да надскочим,
дребнавият ни свят за клюки гладен е,
компасът счупен, накъде ли сочи.
И изборите някак предрешени са, ...
  1513  23  26 
Отново пролет е. Земята,
река от цветове. Извира.
А аз не вярвам в чудесата
и присмехулник ме нервира.
Едно ми е такова, зимно. ...
  324  10  15 
Жълто слънце, в съня ми доведено,
знам, Луната ти пречи да спиш
и във време, до мигове сведено,
жълти мигове с мене делиш.
И шептиш, за да чуят нечулите, ...
  539  12  18 
На скулата ми - драскотина,
солена дума в рана щипе.
И ще ми мине - до година.
Луна на рамото ми хлипа.
По спомените тихо слизам. ...
  388  14 
Очите ми са влажни, а съм куче.
Ти мислиш: Безсловесните не плачат.
Ритници и огризки щом получат,
те пазят, лаят, по команда скачат.
Сърце, човеко, имам под ребрата, ...
  1013  21  24 
Не знам защо, не помня как
и ми омръзна да се питам.
Последна глътка - зимен мрак,
последна нота, с тъжен ритъм.
Разцъфва бавно нежен цвят ...
  378  18 
Мълчат ли? А виждам, отварят устата си
и всъщност е толкова тихо.
С пера разноцветни красят суетата си,
от птици, които убиха.
Живот ли? Почивка. До другото хранене. ...
  917  18 
Защо на всички им е ясно,
коя съм и къде отивам?
А аз съм многолика. Тясно,
ми е. Обичам и убивам.
И да ударя и да гушна , ...
  365  13 
Да прощавам? Това ми е чуждо!
Всяко куче да хапе се учи.
Да простите? С маскирана нужда.
Дежа вю. Няма как да се случи!
Да ви моля? Знам, много съм грешна. ...
  297 
Ако затворя слънцето в две шепи
и всички цветове направя сиви,
ще бъдат благодарни всички слепи.
Бездушието ми ще им отива.
Ако убия времето в зачатък, ...
  2365  27  27 
Небе, коприна в наранено сиво,
прецизно зимен вятър разкроява.
Луната се снишава срамежливо,
покрива се с коси и занемява.
Звезди развеселено си намигат ...
  517  12  23 
Избиха ми балансите, чивията
и все по-често май "кълве ме щърка".
Мъжът ми се пресели, при комшията:
- Помагай брат! Жената се побърка!
Откакто пукна пролет, не е същата, ...
  1021  11  17 
Ръцете ми са цветове прекършени,
сърцето – листче – смачкано, изписано,
след дълга нощ на минало и свършено,
изгрява ден. И се оглежда слисано.
И вижда мен, но надали съм същата. ...
  375  12  12 
Вали и студено е. Вятърът зимен,
отхапа парче от мъглата.
За топли лъчи и за слънце петимен.
Врабец бързо дните пресмята.
По врабешки бърза, ядосано цвърка. ...
  386  11 
Любовта ми е кученце, гладно,
задушава я дълго синджира.
Ту скимти, ту те хапе. Досадно.
Мислиш си: Остави ме на мира.
Изкопава заровени кости. ...
  484  23 
Безкрайно земна съм и е от кал,
плътта ми. Тъй било е отредено.
Разсеял се за миг. И ме създал.
С треперещи ръце. Изваял мене.
Орисал ме да вярвам в чудеса. ...
  467  10  16 
Като те гледам и ме втриса.
Крилат и гол. Стрели и лък.
Сърца и рози. Опомни се.
Не знам латински. Нито гък.
Спомни си как преди година, ...
  744  13  22 
По несретните мои кръстовища,
все отляво намира се дясното.
Все усмихнати бродят чудовища
и широко поле ми е тясното.
Изток, запад, обърках посоката. ...
  462  18 
Разсъмва се. И време е за тръгване.
Топи се мракът. Захар, в чаша чай.
Петел подхваща странното надлъгване,
че утро е. И мъдро е...Комай*.
Разпадат се. И едносрични думите. ...
  423  11 
Разрових се, в килери и зимници,
за пролетно почистване готови.
От сънища - отдавна мъртви птици,
прашасали копнежи и любови.
А паяците-спомени се скриха, ...
  459  13  15 
Не ми пречете да съм тъжна,
не ме разсмивайте, за Бога.
И права съм, и съм окръжност,
и многоточие. И мога,
да, мога да съм оригами, ...
  571  16  20 
Едно-единствено наследство
получих – дрипав чифт крила,
наследственото късогледство
лекувам с тъмни очила.
Предци, отдавна избледнели, ...
  1129  20  29 
Нямам време за дълги любови.
Кратки няма. Дано ти е ясно.
Знам. Обичаш ме. Е, нищо ново...
Мирогледът ми странно ти пасва.
Нямаш нерви за мене. Аз зная. ...
  1686  23  29 
Стои там, на ъгъла бос и
с поезия птиците храни.
Той твърде е стар за въпроси
и твърде обръгнал за рани.
С човешката злоба привикнал, ...
  1669  18  17 
Беше ден, а сърцето, вечерното,
младостта ми прие за незнание.
Бях дъга. В отенък на черното
и ръждиво добро възпитание.
И измери до грам, неизмерното. ...
  494  14 
Тя е другата, зла, непокорна.
Аз се будя, сънят ми се губи.
Пише тя стих, след стих неуморно,
с дъждове и тайфуни се люби.
Тя е другата, млада и бясна. ...
  1102  18  24 
По щъркели, изгубили компаса си,
изпращам пак писмата, черно-белите,
че януари май съвсем разпаса се,
търпението хич не е за смелите.
От птиците на изток презимували, ...
  408  12  19 
Приятели забравих. И познати.
И минали любови кихат. В прах.
И нямам календар. Не помня дати.
Все за последно любих. И живях.
През тежките минути минах с песен, ...
  624  18  21 
Един чудак вървеше през града
и тихо си говореше с комините.
Топяха се снежинките. Следа,
тя пари. Но по нея не ще минете.
Един чудак целуваше нощта, ...
  506  21  31 
Толкова мразим се, че се обичаме,
странни за всички. Логично.
Лед си и лава съм, но си приличаме.
Пясък и вятър. Типично.
Ти си мъглата. Аз – времето ясното. ...
  440  13  18 
Часовникът на Бога май е спрял
и пясъкът на вечността изтекъл,
или си прави същества от кал,
че хората е пекъл, недопекъл.
И в някои сърцето е от кал, ...
  471  12  20 
Препъва ни стремежът към високото,
висок е само онзи праг. На болката.
И без компас налучкваме посоката.
И хора сме. Дотолкова, доколкото.
Приспиваме се в люлките небесните, ...
  537  12  19 
Не съм разумна. Няма за кога.
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.
Не се замислям. Просто няма как. ...
  1105  23  23 
Това е просто сняг, вода замръзнала,
засипва бъдеще, сегашно и преди.
Възглавница от пух нощта развързала.
Без снежни ангели и котешки следи.
Едно врабче трепери, сива къщата, ...
  413  10 
Стоманени нишки под меката плът,
душата крепят от разпадане.
Жена съм, избрала трънливия път.
Знам как се полита след падане.
В небето се взирам, дори да пълзя, ...
  510  14  20 
Предложения
: ??:??