Patrizzia
2 250 резултата
Днес ми е безгрижно, весело,
сляпо вярвам си, че има те.
Времето се е обесило,
миг преди да дойде зимата.
Затова сезонът, петият, ...
  407 
И вдига ти кръвното, къса ти нервите,
понеже, нали е мъжа ти.
Слугуваш, переш, чистиш...После не верва ти,
че трае сто часа деня ти.
И де го намери със две академии, ...
  659  26 
Под вежди пак ме гледат строго,
а аз им се усмихвам - мило,
не им се връзвам много, много...
Живот торба, а аз съм шило,
от там е цялата беда, ...
  404 
Летях и падах, ставах и вървях,
и смела бях, презряла смут и страх,
сред студ и жега, лед, пустиня, прах,
светица, бяла, черен дявол лош,
изстрадах и обичах, преболях... ...
  509  12 
Косите ти мъгла са, моя ласкава богиньо,
ръцете ти - крила на сини птици.
Небето пие жадно от малиновото вино,
на устните ти. И гасиш звездици.
Красива си. И месецът засрамено се крие. ...
  373 
Думи на вятъра хвърлени,
хора за нещо обидени.
Жалби до Бог - от опърлени.
Факли сме. Огънят свиден е.
С химии днес нестинарите ...
  366 
Живеем в свят бетонен, без сезони,
на богове играят луди учени,
А строги са природните закони.
Оплакваме сезоните неслучени.
Задъхана се от смог и прах планета, ...
  413 
Безсъницата пак тъче килими,
душата ми е дървен стар разбой.
И всяка шарка грее с мойто име.
Тъкачката – изкусна и от сой.
Живот преплита с времето болящо. ...
  572  12 
Мислете ме за сляпа и наивна,
щом тежък кръст пак нося търпеливо.
Присмейте се - от пътя, ако кривна.
Човек съм и доброто в мен е живо.
Когато босонога сгазя лука, ...
  375  11 
Зове ме път и без преструвки,
лъжи и празни обещания,
с на възел вързани обувки,
без лицемерно покаяние.
Обличам дрипавата дреха, ...
  423 
Скрита в облаци черни и зимни,
по небето, беззвездното скита
Луна вълча, за пролет петимна,
хищен вятър следите замита.
Тихо стенат дървета, сиротни, ...
  458 
Булеварден роман, стих, тъма.
Паяжина. Бесилка. Въже.
Котка, чай, тъжна, стара мома,
Ръжда. Спомен. И бивши мъже.
Стари снимки. Молци. Нафталин. ...
  480  17 
Чувствам се така желана!
Ето, пулсът ми препуска!
От леглото, ако стана,
се заканва да ме схруска.
Вие ми се свят, изгарям! ...
  793  11  22 
***
Да, пряма съм! Сека ги безпощадно,
до корен злобата и пошлостта, и клюката.
Лъжичка сребърна - любов на гладно
и стих - за безработните ръце на скуката.
И силна съм! Та хич не се надявай! ...
  412 
Нозете ти ще помнят дълго друмите,
които все на длъж и шир ти мериш.
Свещицата мъждукаща на думите,
запалвах нощем. За да ме намериш.
Калесвах те, на шарената бъклица, ...
  1713  15  25 
Сънувах лодките на кея,
вълните са кобили, вързани.
И спря се времето забързано
да ме научи да се смея.
Сънувах фар, море и чайки, ...
  339 
Цяла нощ по на топчица свитият свят,
скрежът с пръсти от сън е рисувал звездите.
Кашля тихо комин. Черни сажди летят.
От дима ли, от студ ли, сълзят му очите.
И замръзват дантели по стара стреха, ...
  532 
Мъничка и шарена, и драга,
все се криеш. Как да те открия?
Име дадох ти. И ти приляга.
Маги те нарекох - от магия.
Котенце си рошаво, очите, ...
  2032  11  38 
От моята камбанария
(през късогледството на взора)
света поглеждам – шарения,
и дребни, като мравки хора.
От очилата пак мигрена ...
  1250 
От злато са подковите ти конче мое,
а гривата - искряща, тънка свила,
но вързан вятър си, а бавна смърт -покоя,
змия потайна пие твойта сила.
Усойно, тъмно е в човешките обори, ...
  415 
Не те познавам, ангеле мой верни,
но знам, че ти до смърт си ме обичал,
от битките крилата ти са черни.
На гарван май съвсем си заприличал.
Какъв ли да е бил греха ти смъртен, ...
  440  10 
Ако в спомен някога потърсим,
тръпнещият полет на крилата,
като бреме времето отърсим.
И потърсим в делника душата.
Можем ли да прекроим, по мяра, ...
  536  11 
Превърнахме в професия просията,
на църква ходим - мода го налага.
И уж ни е човешка орисията,
от нас дори и дяволът избяга.
И с кръстен знак беляза преизподнята, ...
  398 
Убивам се, с кафетата, цигарите.
И битките, все кауза пердута.
Диети нови, все заменят старите,
без сол, без сладко, кисело и люто.
И не е чудно, че съвсем найлонов е, ...
  511  18 
Пристигаш в шейната си, с бяла тиара,
развяла си грива, с блестящи очи.
Седи мълчаливо годината стара,
тъгата си крие. Дано не личи!
И всички посрещат те, дръзка и млада, ...
  1266 
Поредната година си отиде,
измършавя от липси календара.
Видях , каквото има да се види,
поредната година си отиде.
Остана в шепа стихове обида ...
  565 
Не се сърди на дрипавите истини,
които с нокти криви дращят нощите.
За да разсъмнат дните ти пречистени,
платили си с безсъниците още-то.
Не си безлична героиня в драмата, ...
  667 
Очаквах сняг, а плисна зимен дъжд
и сля в едно земята и небето.
Женица мокра, хукна изведнъж.
О, Боже мой! Намокри ми прането!
Прозорецът преви се в миг на три, ...
  498  10 
Убиваш ме, през ден, по невнимание,
небрежно някак, спирайки за малко.
В ковчеже от несбъднати желания,
заключих любовта ни. Колко жалко!
Изпиваш ме – аперитив с кафето си, ...
  652  13 
Ухае тишината на канела,
на мандарини, зима, липов чай
Завива ме и в мекичка постеля,
заспи! – ми шепне. И сънувай май.
Часовникът приспива ме, потраква, ...
  560  14 
И пак е Коледа, и няма сняг,
намръщва се небето и заплаква.
Една елха, от утро, чак до мрак,
шейната с чудесата пак очаква.
Роди се Бог... Животът си тече, ...
  731  12 
Любовта ми – хлабава тропоска,
нощем шия, денем се разпаря,
шев накриво и плохата плоска,
триста дупки. Присмех и немара.
Кройката досущ играчка-плачка, ...
  589  11 
Празникът си има име,
то е: "Моля те, купи ми!"
Вместо обич помежду ни,
няколко всесилни думи.
Искам! Трябва! Имаш! Можеш! ...
  703 
Не съм бездушна, меркантилна, ловка
и твърде много казвам ти с мълчание.
Сладкиш с хинин съм, захарче, с уловка...
Спести си прекомерното старание.
Предишен опит? Нямаш го, да знаеш! ...
  555  15 
От проклетата диета,
вече в тъмнината светя.
Ядох риби, ядох раци,
поболях се от мераци.
Дядо Коледа и Мраз, ...
  793  17 
Бяла пустиня съм, плаващи пясъци.
Трева таралежова* остра, без цвят.
Сърцето прескача, задъхани тласъци.
Самум** ли се вдигне, очите горят.
Сухи кълба съм. Летя, със сирокото***. ...
  435 
Така и не умея да прощавам,
научих думи истински и прости.
Наивността си с тях да оправдавам,
когато ме пронизвате. До кости.
Гневът, торнадо често ви помита, ...
  586  12 
Отиде си неделята среднощ –
разрошена, немита, по пижама,
с парфюм на палачинки, за разкош,
макар и по пантофи, тя е дама.
Навъсен понеделникът студен, ...
  626  10 
Историята стара, от Верона,
не вярвам да е тя правдоподобна,
Ромео се катери по балкона,
Жулиета пък, се чувства неудобно.
Враждуват Капулети и Монтеки, ...
  1483  17 
Не ми се живее така, с безразличие!
Подхвърлена милост, реклама.
Свещички, по Коледа. Тъй, от приличие,
или пък, от кумова срама.
Дали е възможно, по-ниско да паднете? ...
  605 
Предложения
: ??:??