severianin

417 резултата

Спомен по пълнолуние

СПОМЕН ПО ПЪЛНОЛУНИЕ
На Румяна – виновно
Като арабска лъскава монета
търкаля се над стряхата луната
и не в прозореца ми просто свети, ...
617 2

Насаме с луната

НАСАМЕ С ЛУНАТА
От гърлото на мрака над земята
небесен вятър страховито свири,
дърветата ръце за помощ мятат
и храстите залягат по баирите. ...
647 7

Под платното

ПОД ПЛАТНОТО
Пресича бавно есенните хълмове по билото
животът ми със старата каруца,
издува вятър като корабно платно чергилото,
въртят се колелетата, скрибуцат... ...
713 5

Утре

УТРЕ
Вън духа зимен вятър, зима носи,
вън леден дъжд по клоните вали.
Под тоя дъжд душата скита боса
и всичко в мен е свито и боли. ...
625 2

Първият ден на зимата

ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
Една завеса бисерна мъгла във сиво-синьо
драпира утрото и тежки дипли стеле
и хоризонтът като недовършена картина
се ражда трудно изпод бледите пастели. ...
661 2

Никулденска луна

НИКУЛДЕНСКА ЛУНА
Никулден е.
Сред коледния пост
небето с едри звездни люспи грее
и драска по земята рибя кост, ...
836 13

Занаят

ЗАНАЯТ
Смъртта отдавна ни е занаят,
животът – опнато въже над бездна.
От раждане до смърт напред-назад
се лутаме по струните железни. ...
822 5

Облаци

ОБЛАЦИ
Сякаш няма небе.
Сякаш няма поле и простори.
Сякаш Дунав от нищото идва и в нищото влиза.
Сякаш някаква плътна завеса се спуща отгоре ...
1.3K 5

Сън

СЪН
“The rest is silence…”
У. Шекспир, “Хамлет”
Светът заспива.
Някъде над мене ...
797 8

Първи монолог на клоуна

ПЪРВИ МОНОЛОГ НА КЛОУНА
“Когато героите си тръгнат, на арената излизат клоуните”
Хайнрих Хайне
“Боя се, че земното кълбо е жълтият дом на Вселената…”
Франсуа Мари Аруе – Волтер ...
865 6

Плетиво

ПЛЕТИВО
Жена ми сяда в скута с две кълбета
- до преждата кълбо от обич крие -
плете за внучките.
Да имат двете ...
1.3K 13

Салме

САЛМЕ *
Салме идва при мен носталгично смълчана,
носталгично смълчана присяда до мене,
притаила в очите си здрачни видения,
а в косите си тъмни – корона от блянове. ...
619 6

Бохеми

БОХЕМИ
La gard meurt et ne se rend pas*
С глава на дунавското голо рамо, вечер
сънува носталгични сънища градчето,
но даже тихата носталгия е друга вече ...
707 4

Играта III

ИГРАТА III
Господин Късмет, госпожо Участ,
госпожа Съдбата ни събра,
а хлапакът Случай ме научи
да играя вашата игра. ...
677 3

Сезони

СЕЗОНИ
“Налей ми светлина, прати ми вик!”
Венета АРАХАНГЕЛОВА
Налива в чашата на хоризонта като вино
далечен залез светлина далечна... ...
793 10

Етеменанки

ЕТЕМЕНАНКИ*
Всяка прилика с каквото и да е е случайна
О, този тежък зной над Кадингира*,
над стихналия в изнемога град...
В небето огнетечно слънце спира ...
746

Елиза и единайсетте лебеда

ЕЛИЗА И ЕДИНАЙСЕТТЕ ЛЕБЕДА
Реплика на Ханс Кристиан АНДЕРСЕН
На простора в бледото синило,
на небето в старото корито,
призрачни, далечни, белокрили, ...
1.1K 4

Звън

ЗВЪН
Не искам милост!
Нека е свиреп
вън поривът на ветровете тъмни,
понесли горе облачната дреб, ...
629 2

Здрач

ЗДРАЧ
“Обречен съм. Лазур! Лазур! Лазур! Лазур!”
Стефан МАЛАРМЕ, “Лазурът”
“О, тъмно, тъмно, тъмно...”
Томас Стърнз ЕЛИЪТ, “Четири квартета” ...
716 7

Небесен мотив

НЕБЕСЕН МОТИВ
На приятелите-поети
Викаш ли ме, Господи?
Изглежда
скуката при тебе си я бива, ...
672 4

Разпятия

РАЗПЯТИЯ
Rien a faire*
От векове – все същата картина,
един и същ тече край нас животът –
под палещия пек на Палестина ...
705 5

Ако и ти...

АКО И ТИ...
На Румяна
Бях беден.
Имах младостта си само,
но тя бе бързонога като вятър ...
872 10

Пътуващи години

ПЪТУВАЩИ ГОДИНИ
Къде отиват изживените години?
Къде се трупа времето изтляло?
Когато този кратък ден отмине,
къде погребват мъртвото му тяло? ...
628 3

Вечерен акварел

ВЕЧЕРЕН АКВАРЕЛ
Ленив дъждец по залеза се сцежда
и се събира в шепите на здрача –
самата ноемврийска безнадеждност
над оголелите дървета плаче ...
809 7

Пътеката

ПЪТЕКАТА
И пак пристъпвам слепешком в мъглата гъста,
не виждам пътя си напред – напред е мрак,
и като стар слепец опипвам с тръпни пръсти
безплътното пред мен. Бих спрял, но няма как ...
530 1

Спомени

СПОМЕНИ
Аз следвам пътя – оня вечен път
на миналите преди мен през дните.
Не крача сам.
Наоколо вървят ...
634 6

Ноември. Оня, моят...

НОЕМВРИ. ОНЯ, МОЯТ…
“Вече знам какво, освен дъжда,
ме очаква през ноември...”
Михаел КРЮГЕР, “Календар”
Горят последните листа в ръжда, ...
858 1 7

Врящото гърне

ВРЯЩОТО ГЪРНЕ
* 23 години демокрация или що е гражданско общество и има ли то почва у нас
Да ме прости другарят Емил-Едуар Шарл Антоан Зола, че му ползвам заглавието без разрешение, но то много пасва на онова, което става днес у нас. И чиято 23-годишнина гордо отбелязваме. И на което още по-гордо да ...
2K 11

Премълчано

ПРЕМЪЛЧАНО
Я стига глупости, душа!
Защо си свита?
Не е ли днес в нозете ти върхът?
С крилете си не стигаш ли орлите? ...
829 2

Олово

ОЛОВО
Аз знам,
косата ми ще стане сребърна
– един ден – той не е далеч – ще стане –
и всяка сутрин ще се чупи гребена ...
600 3

Кръстове и клади

КРЪСТОВЕ И КЛАДИ
Tertium non datur*
Студено е.
Крайпътните дървета
протягат клоните си заскрежени, ...
679 7

Merci, madam la vie

MERCI, MADAM LA VIE*
Животът през сърцето ми минава,
оставяйки дълбоки коловози;
приятелите тихо оредяват,
по-често срещам скъпи некролози, ...
771 8

Первигилий

ПЕРВИГИЛИЙ
Луната скита между древните могили
като наметнало седефен шал видение,
нощта е синкав дим, за странен первигилий*
звънят камбани в тъмното небе над мене. ...
667 2

Гвоздей

ГВОЗДЕЙ
Намерих гвоздей – стар, прастар, библейски,
от тези, за разпятие ковани,
но моят край не е земя юдейска –
тук не разпъват с гвоздеи по дланите. ...
810 10

Залез в есенно жълто

ЗАЛЕЗ В ЕСЕННО ЖЪЛТО
Денят си тръгва без да бърза по небето
и нощен вятър роши жълти и мъгливи,
увиснали по клоните на старите дървета,
далечни облаци – космати лъвски гриви. ...
673 5

Еретични олтари

ЕРЕТИЧНИ ОЛТАРИ
Ако наистина душата иска само
да коленичи за молитва мълчалива,
защо й е надвисналият свод на храма,
стените с мъртвите икони причудливи, ...
676 3

Одисея II

(откъс)
...
Уви, читателю, напразно се тревожиш –
да следвам стъпките на слепия* не смея
и знам добре, че днес едва ли някой може ...
730 6

Живот

ЖИВОТ
Душата ми, душата ми изгаря
на залеза на дните ми във здрача;
през листопадни есенни пожари
животът ми неумолимо крачи, ...
711 1 5

Нощ в Рая

НОЩ В РАЯ
Полуздрачът се спуска отсреща по склона
и полите си черни раздърпани мята –
хоризонтът виси като стара икона
върху древния тъмен олтар на земята. ...
695 3

Нощта срещу Димитровден

НОЩТА СРЕЩУ ДИМИТРОВДЕН
На светлата памет на баща ми, Димитър
Над мен паунова опашка пери
настръхналата лунноока вечер,
трептят звездите, ...
840 4