tanq_mezeva
1 640 резултата
"Болката... не си я давам!"
Повярвах ти. Не бе лъжа.
Душата беше окрилена
обгърната от любовта.
Изчистена от подозрения. ...
  421 
Господи, в душата си се вричам
нека доживея сутринта.
Нека си остана пак момичето
вярващо в щастливата съдба.
Нека със усмивка да посрещам ...
  597  12 
До мен ли си, когато много тъжна
превръщам се във мъничка сълза,
изгубена в пустинята, объркана,
пак диря теб, оазис във нощта?
До мен ли си, когато силно гневна ...
  702 
Не мога да повярвам. Не, не мога
че няма те във този свят до мен,
че снимките ти мъртви са. За Бога,
душата ми бленува всеки ден
отново да те зърна. Да докосна ...
  510 
Още една прекършена клонка.
Жертва на халос. Жестока съдба.
Пак сатаната се киска в премала
пирово грабнала млада душа.
Колко ли майки почернени плачат, ...
  437 
"България, ке я биде...." Слава Севрюкова
За миг не си помислих да напусна
пределите на твоите земи.
Не ме поблазни чувството да тръгна
към чужди, непознати бъднини. ...
  674 
Трябваше да имаш имен ден.
Трябваше, но няма те. Далеч си.
Гдето ти си, с ангел извисен-
плаче мама. Неин си наследник.
Свещици в църквата запалих ...
  682  10 
Когато късаш нишката със някого,
недей да плачеш. Даже не тъжи.
Усмихвай се, било ли е приятелство,
оставило е истински следи.
Оставило е мигове запомнящи, ...
  837  12 
От теб аз сине днеска искам прошка.
От теб, макар че си далеч сега.
Душата ми прекършена е клонка-
сълзяща, с черни капчици реса.
Прости ми! Не успях да те предпазя ...
  760 
Сънувах сън... Във него любовта
със болката ми стара се прегърна.
Онази, тъй познатата, в нощта
спомените в истина превърна.
Може би от минал бе живот, ...
  685  11 
За тебе, рожбо, пиша аз отново.
За бялата ти, чистата душа.
Събирам майчина тъга във слово
и пращам я към твоята звезда.
Макар във други свят, аз знам усещаш ...
  622  11 
Малък Сечко се ядоса
на големия си брат.
Мръщи се, мърмори лошо:
"Ще покажа аз инат!
Ще съм снежен, ще съм леден, ...
  1856  13 
Тази вечер рано, рано,
Начко викна : "Мамо, мамо,
лягам вече. Лека нощ!
Но не ща да спя във кош.
Първо книжката любима ...
  671  10 
Добре че бурята студена
днес никой, никой не съзря.
Мисли, като тежко бреме,
събраха се в една сълза.
Надбягваха се с тишината ...
  501 
Виж, стана топло. Слънцето протяга
към мен лъчи. Познало любовта.
В очите въгленчета се разгарят.
Разливат светлина. И не болят.
Сърцето ми изпълва се със радост. ...
  527 
Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
  578  10 
Земята бих могла да преобърна,
небето бих пребродила завчас,
та твоята звезда за миг да зърна
и чуя, сине, топлия ти глас.
Аз още помня туй сърце огромно ...
  697 
Отново ме поглеждаш неприкрито
със онзи поглед топъл, дяволит.
Проникваш във душата ми и питаш:
"Ти помниш ли ме, мамо, всеки миг?
Усещаш ли, как нежно те прегръщам ...
  596  12 
И моят свят изгуби се след тебе
потънал в две очи от синева.
Какво се случи? Мисълта - молебен
измоли дъжд след кървава сълза.
Със дланите прегърнала вината, ...
  584 
Една жена - обичаща без тяло
душата си отдаде на мига,
във който бе съзряла свойто цяло.
Анимусът - дар от вечността.
Една любов - загърбила морала ...
  651 
Усмивката със тъжните очи
завинаги на прага ми застана.
Обгръща ме. Притихнала мълчи,
прегърнала жестоката си драма.
Предъвква трудно сухия комат, ...
  710 
"Отиваш си - внезапна като смърт.
След думите ти - идва тишината......" Ив. Цанов
Аз никога не тръгвам ей така.
Щом кажа сбогом, значи заслужава
без мен да свърши този път денят ...
  858  12 
Кой ли в тази късна доба
по прозореца ми тропа?
Кой ли чука в този час,
враг ли, гост ли... Скочих аз
порти тежки да притворя ...
  689 
Иде празник, Коледа свещена
с Бъдни вечер за семеен благослов.
На трапезата, сълзата неизменна
прибори ще сложи и за теб с любов.
Ще приседнем тихо край софрата, ...
  803  18 
Нестинарски жаравата сричам
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии, ...
  525 
Вечер... когато затварям очи,
думите - клетви повтарям.
"Обичам те, сине от мен запомни
рожба до гроб не предавам.
Обичам те!" Слепи потичат сълзи. ...
  2791 
Свещичката ти всеки ден гори,
/никога не я забравям, сине/.
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри. ...
  813  14 
Нежна струна в нощта зазвъня.
Кой така виртуозно засвири?
Може би от далечна звезда
ангел бял долетял е ефирен
да изпее ми сам песента - ...
  650  10 
Когато си отива есента...
зима идва бяла и красива.
Обсипан е снежинково светът.
Искри снегът. Тъгата си отива.
Усмивките цъфтят в кристален цвят. ...
  781  11 
Сутрин се будя с думите две
(правя го много години).
Колко са точно не помня, но те
смисъл са в лютите зими.
Те са огнище в студения ден. ...
  570 
Отиде си. Насила. Най-внезапно.
Злодей реши, че съдник ще е твой.
Отне живот безсмислено, тъй вещо
в дяволски, безмилостен двубой.
Душата ти изтръгна той безсрамно. ...
  1127 
Усмихвам се, защото съм такава.
Не се предавам, даже да боли.
Дори предателствата преживявам
и моля се, да станем по-добри!
Усмихвам се, когато днес сълзите ...
  1269  13 
Въздишка отронена
се търкулна в нощта.
Сълзица прогонена
падна тихо в дланта.
Сто въпроса изохкаха - ...
  636 
Закотвени мигове. Фотоси.
Пазят во век любовта.
Усмивките чудни заложници
са временни. Избор. Съдба.
Албум от цветни емоции ...
  548 
Прости ми, майчице, забравих
деня когато тръгна си от нас.
Обрулена от ветрове триглави
изгубих се в кармичен кръговрат.
Но днес съм тук. При тебе се завърнах, ...
  2291 
Очите ти два извора пламтящи
ме гледат пак от снимката, уви.
Любов излъчват и молба крещяща:
"Не искам, мамо! Вече не плачи!
Не ме загръщай с черната си мъка, ...
  715 
Грях ли е... аз мама да забравя?
Грях ли е, че в моята душа
болката по рожба надделява
(грабна ги и двамата смъртта).
Моля се! На кой ли се не молих ...
  650 
Оставам пак от светлата страна,
макар че в мрак душата ми се лута.
Дори на клада, моля се сега
да не изгоря... нали съм пеперуда
притеглена от пламъка свещен ...
  599 
Червено е. Небето е презряло
и гасне от ръжда. Пристига дъжд.
Нощта е като топло одеало
и жълта е разсърдената ръж.
Звездите закопчават стари тайни, ...
  501 
Тази есен жълтееше тихо
и превърна се бавно в черно-бял зимен филм.
Парапета на двора кристалчета скриха
и се плисна конякът във стария скрин.
Съживи се уютът на тихата къща, ...
  859  16 
Предложения
: ??:??