Разкази - Проза

Глупостите на умния човек

Роди се умен човек и цял живот вършеше глупости.
Най-напред развиваше ума си, а сетне се залови да просвещава другите.
Опитваше се да ги учи как се учи. Обясняваше, демонстрираше, сочеше миналото като пример за бъдещето – удачен или фатален. Четеше, мислеше, разпространяваше мисленето си, убеждаваше ...

генек

Проза » Разкази

2024-05-03T10:31:53+03:00 948 5 9

Надежда

Надежда беше възпитана в пиетет към културата и в страх от Бога и грехопадението. С времето вътрешната нагласа, ценностите, които изповядваше, въпреки артистичното поведение и закачливостта, придадоха на израза и недостъпност. Изглеждаше дръпната, понякога дори високомерна - изцяло отнесена в своя с ...

JordanKalaykov

Проза » Разкази

2024-05-01T19:48:27+03:00 613 1

Вълшебна нощ

Тази вечер бе вълшебна. Луната бе скрила сребърното си лице зад облак. Водите на езерото бяха черни като бездна. Гората би притихнала в очакване на новия ден. Лястовичките наблюдаваха притъмнелия свят наоколо.
Там в далечината се чуваше виенето на вълчица. Нейните крака бавно пристъпваха по мократа ...

ДораНонинска

Проза » Разкази

2024-04-30T23:38:59+03:00 515 2

Лечение му е майката

Разболя се мамин Пешо. Ей така – от нищото. Просто се разболя. И взе да вехне и съхне. Не ще вечер да отиде в бар-вариете-ресторанта на бай Кольо, цяла нощ се върти и стене, все нещо зяпа в телефона, дето и майка му не може да види, сутрин с подути очи отива на работа.
А работата му беше трудна и до ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична, Еротична

2024-04-30T10:29:39+03:00 663 3

Свободната принцеса

Гледаше с празен поглед Луната. О да, с нея бяха приятелки. Вече десет години се взираше в това голямо, бяло око. Понякога загадъчно, забулено в облаци, а друг път греещо ярко като слънце.
- Ще ми помогнеш ли? – шепнеше като дете, но окото мълчеше тъжно. Вече порасна и не питаше. Само се гледаха.
Ти ...

troia

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2024-04-27T19:14:13+03:00 1.2K 6 28

Шаман Максим 2 Глава 2

Фенрир дълго убеждавал Максим да тръгне и накрая шаманът се съгласил.
Те опаковали много вещи и реликви за борбата и смъртта на съществото и тръгнали с микробуса си към древния Урал. Но само при условие, че Максим ще бъде на мястото на посланика, а Фенрир ще шофира. Демонът стисна зъби и се съгласи. ...

Морро

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2024-04-26T11:37:06+03:00 1.1K

Вълчицата

Марина живееше сама в близост до гората, отдавна децата й се бяха преместили в града, в селото жителите се брояха на пръстите на двете ръце, нямаше работа, нито транспорт до близките населени места. Нито можеха да работят, нито децата на училище да ходят... А мъжът й почина преди две години. Оттогав ...

ЛюдмилаДанова

Проза » Разкази

2024-04-24T22:34:16+03:00 750 10

Старият полковник и пагоните /край на епопеята/

Ама лош човек си е… Старият полковник убедено го беше присъединил към списъка на лошите и зетят. Всички са лоши…
Цябото човечество… Да, дъщерята и синът не съвсем. Идваха всеки ден, изпълняваха нарежданията му, послушно изслушваха ценните указания, които им даваше.
Да, де – не знаеше доколко ги изпъ ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2024-04-24T10:22:30+03:00 643 1 7

Моят живот - 7 част

Детето се роди след десетина часа и много измъчи Вела. Болките не стихваха. Първо надаваше силни викове, после уморена и разтреперана от ужасната пулсираща болка се сви на одъра и скимтеше като ранено животинче. Гърлото й се продра от крясъци, въртеше очите си като полудяла. Мислеше, че умира. Накра ...

di_t

Проза » Разкази

2024-04-23T14:59:37+03:00 1.1K 6 15

Страх ли те е?

– Страх ли те е?
Исках да извърна очи, но хипнотизиращото присъствие ме принуждаваше да го гледам и да не се откъсвам от него. Все пак бях удостоена с височайшата чест да ме посети лично. Да разговаря с мен. Да чуе отговорите ми.
Суров, проницателен поглед, прочитащ ме като книга. От начало до край, ...

Algol

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2024-04-23T01:50:18+03:00 553

Избор

Халил ага стъпи върху ствола на стария бряст, отдавна отсечен, за да не препречва мегдана и от тогава лежащ си там като удобно място за дебнене на сеир и почивка.
Огледа събраните насред село гяури. Де пък на бея му хрумна баш сега, в началото на лятото, време тъкмо за работа, да си играе на ново уп ...

генек

Проза » Разкази

2024-04-22T10:36:44+03:00 643 1 2

Климатикът

Отвори вратата. Той стоеше на прага целият подгизнал от дъжда. Висок, слаб, леко хърбав. Косата му бе мокра, слепена на кичури, а по лицето му се стичаше вода. Имаше жалък вид. Приличаше на виновно хлапе.
"Никога не съм го харесвала, но пък е добър". - помисли си тя със съжаление. Не можеше да го по ...

troia

Проза » Разкази

2024-04-21T20:04:57+03:00 1K 1 11

Заради живота

Знаеше, че ще го утолява дъхът на живите дъждове, събрали сълзите на някой клетник, положил цвете върху пръстта....Ако изобщо се сетеше за него в миг от битието си.
Ако знаеше къде се събират безсмъртните реки на живота със свободната човешка душа. Или беше виждал присмеха на смъртта с очите си, и б ...

Ivita_Mirianova

Проза » Разкази

2024-04-21T13:14:25+03:00 915 7 10

Рада

Рада
Старата черна топола се оглеждаше тъжно в калната локва, която все още не се бе изпарила след снощния есенен дъжд. Оголелите й клони уморено стърчаха в безкрая на тъжното сиво небе, рисувайки сякаш усмивка, но наобратно. Или такава, каквато прави човек, когато го боли много. Душата.
Всички си б ...

fallingstar

Проза » Разкази

2024-04-17T17:03:07+03:00 705 1 1

Пепелѝна

Теофан
Имало едно време спокойно и китно селце…
Но моята история не започва така. Аз съм монах, на гърба си нямам дори расо, но в един вързоп нося малка библия, която ми е скъп подарък от отец Паисий, парче мухлясало сирене и къшей корав хляб. Не съм спирал да вървя от дни, не сещам краката си и тър ...

Kaminuta

Проза » Разкази

2024-04-17T15:17:48+03:00 805 6

Заплаща се - край

3.
- Отива в Ада?
- По-зле… Става вещица…
- Марийчето?
- Е, още не го знае, но е готова. Щом е подмината от любовта, какво й остава… ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2024-04-17T10:54:02+03:00 581 2 7

Моят живот - 6 част

Изтърколиха се няколко недели и лятото сияеше в пълния си блясък.
Беше краят на юли, горещо и жежко време. По небето не се виждаше нито едно облаче. Лястовиците се криеха в гнездата си и боязливо надигаха главички.
Реката край селото течеше мудна и изморена. Водата й намаля и бели камъни като зъби с ...

di_t

Проза » Разкази

2024-04-16T22:30:08+03:00 1.2K 5 10

Огледалото на моята душа

Днес помолих Бог да ми отвори очите и да ми открие как изглеждам в огледалото на моята душа. Той в Своята милост се съгласи и ми показа пътя по който да стигна. Трябваше да мина през пътека изградена от моите мечти и терзания, да прекося моста на надеждата в моето съзнание и отвъд планината на фанта ...

Andriana99

Проза » Разкази

2024-04-16T11:27:45+03:00 759 3 2

Баланс

Часовете започваха в 8, 30 часа. Вървях бавно към училище. Бях само на 17 години и животът бе пред мене с цялата си красота и с всичките си недостатъци. В класа имах две приятелки – Камелия и Лидия. Те седяха на един чин и винаги ходеха заедно. Аз пък седях с момиче, което не ми беше приятелка, но п ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2024-04-16T11:02:08+03:00 507

Заплаща се - 2.

2.
Иван кимна. Абе, тоя дзвер май беше прав…
И защо съм ти? Беден и, казваш, честен човек?
Порядъчен. Но – сега. А преди беше един…
Кога това? – учуди се Иван – Нищо такова не помня… ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2024-04-16T10:57:47+03:00 515 1 1

Заплаща се 1

1.
Иван закопча ципа и се обърна към чешмата, за да се измие. После погледна тоалетната чиния… Брех, щеше да забрави да спусне капака! А това означаваше яко стържене…
Сети се за стария виц: „Всяко удоволствие се заплаща“, казал си един, когато му поискали пари за погребението на тъщата… Ама ако чове ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2024-04-15T14:15:38+03:00 550 1 3

Влюбени

Влюбени
Тя го забеляза няколко дни след погребението на съпруга си. Кадеше пресния гроб с тамян, когато няколко метра вдясно видя млад мъж, седнал на земята. Стиснал глава между коленете си, не помръдваше, само потрепването на гъстите му къдрици подсказваха, че плаче беззвучно.
Младата жена остави к ...

inakrein

Проза » Разкази

2024-04-13T08:48:28+03:00 767 1 6

Любов от втори поглед 7

А животът неотклонно вървеше напред. Скоро коремчето на Артемис си пролича. Стана малко по-ленива и трудно подвижна, посядаше по-често. А аз бях повече от щастлив, въртях се около нея, не давах да вдигне и чаша с чай, както се казва.
- Артемис, така не може, скъпа, и ти и бебето имате нужда от разхо ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2024-04-13T07:37:57+03:00 608 2 9

Любов от втори поглед 6

- Арти,хайде преобличай се и да идем да искаме благословията на майка ти, така е редно все пак.
Награбахме бутилки, тортата, продукти разни и вече паркирахме колата пред дома й.
През отворения прозорец се дочуваше пиано
- Мама,... пак е изпаднала в меланхолия, свири на пианото любимите си парчета. С ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2024-04-13T07:29:05+03:00 662 1 3

Любов от втори поглед 5

Изненадах мадам Пелагия дьо Боне с букет гладиоли. А тя ми се стори още по-симпатична, делова, решителна.
Приготвен с вкус и стил обяд, стига да има гладни и обстановката да е малко по-обикновенна, а не чак толкова изискана и буржоазна, бих добавил. Разказваше с истински гняв за пристрастието на хор ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2024-04-12T08:30:19+03:00 545 2 2

След целувката на Господ - пълна тава с ябълки

Баба казваше, че когато човек има тежък и труден живот, Господ му подарява лека смърт.
Беше студена ноемврийска нощ.
Вятърът извиваше снага и пъчеше гърди, като ги опираше в стъклата, сякаш правеше опит да влезе вътре у дома, да се настани удобно до печката, и да си кротне нрава, макар и за малко. К ...

desitata

Проза » Разкази

2024-04-11T15:51:17+03:00 699 2 14

Шаман Максим – Случай 2 глава 1

Този разказ е преведен от руски език от самият автор
ШАМАН МАКСИМ
случай № 2: горският пазител
ГЛАВА 1
Някъде в Северен Урал група туристи, дошли да изучават традициите и обичаите на малките народи, бягаха през гората от нещо непознато и страшно! ...

Морро

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2024-04-11T08:08:21+03:00 1K

Любов от втори поглед 4

След минути денят си отива и изгряват звездите...
- Моля - пророних
- Петро, Артемис е, къде си
- В къщи съм, случило ли се е нещо - попитах
- Не нищо, просто питам - ми отговори ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2024-04-10T09:17:07+03:00 582 1 5

Забързан

Днес съм ужасно зает. Шефът ми е дал десетки задачи, които няма как да свърша дори за седмица. Направо ми е бръмнала главната, още повече че едни клиенти ми късат нервите. И, естествено, се обажда леля ми с молба за услуга. Трябва да взема някакви документи от болницата, в която е лежала преди месец ...

Heel

Проза » Разкази

2024-04-10T06:30:22+03:00 679 2 3

Съветът на Жътваря част 2

Жътвар отново ме посети тази нощ в съня ми. Аз го погледнах с отчаяние и го попитах: „ Ново предупреждение ли имаш за мен? Нали вече превърнах любовта си в сън, какво искаш да направя пак?“. Той ме погледана със страшните си очи, но аз не се уплаших, а просто се поизправих малко в леглото си. Жътвар ...

Andriana99

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2024-04-09T13:28:34+03:00 595

Милета

Милета
–Направо топ модел! – произнесе Мартин, прехласнат по новата колежка.
–Тая няма да ти обърне внимание – отговори бавно Стефан, който също не я изпускаше от поглед.
Представиха им я и така Милета започна работа в техния отдел. Мартин не знаеше на кой свят се намира. Такава красива жена! Всеки ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2024-04-09T13:26:18+03:00 580

Любов от втори поглед 3

Не, че на тръни ходех да работя и при Тимо Спиридонис, но ми беше противна жената с която живееше, кирия Краси, не вино, ами оцет, кисела както винаги, заядлива.. А аз я прекръстих на скило- куче, кучката Джаф-Джаф.. Иска да й казвам кирия Спиридонис това, кирия Спиридонис онова. Каква кирийка си, с ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2024-04-09T13:23:15+03:00 603 1 4

Присъд

Станете! Присъда… Осъждам ви на пет години затвор за използване на езика на омразата при спасяването на свидетелката. Според меродавните показания на полицаите, когато сте видели катастрофиралата кола, вие не сте се подчинили на заповедта да не се намесвате и сте нарушили закона, изискващ разпределе ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2024-04-08T10:30:45+03:00 913 1 5

Маноло

Маноло е стар и самотен каубой.
Откакто порасна и излезе от къщата на майка си, кога беше това, отдавна, много отдавна, блатото беше неговият дом.
Имаше две кучета и котка, но пумите я отнесоха, и сега си беше сам на себе си, и по вечерите говореше с Касандра, така се казваше кобилата, която му се н ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-04-08T06:49:45+03:00 884 5 5

Петнадесет живота за Сеньорита

Ушите ми още пищяха след дългия полет. На летището изобщо не се колебах в коя посока да тръгна. Дадох адреса на гробищния парк където преди два дни бяха погребали вуйчо Робърт. Слязох от таксито като в мъгла. Вървях по алеите като изгубена душа и сълзите мокреха лицето ми. Вярно е, че когато умира б ...

Довереница

Проза » Разкази

2024-04-08T02:30:30+03:00 979 6 8

Планинари

Слънцето обагри хоризонта в пурпурно в прекрасната августовска сутрин. Едно малко, розово облаче приличаше на захарен памук. Гората, все още притъмняла от отминаващата нощ, подканяше и примамваше посетителите си с песента на славеят и свеж аромат на борове. Въпреки настъпващият горещ августовски ден ...

ДораНонинска

Проза » Разкази

2024-04-07T18:27:56+03:00 574

Само миг

Слизаше много внимателно по стълбите. Кръстът я болеше и тя се подпираше с облекчение на перилата. Искаше да тича, да полети, да почувства някогашната лудост на младостта, но не можеше. Въпреки това сърцето й пърхаше развълнувано като птиче вкусило внезапно свобода.
Беше обула черен класически панта ...

troia

Проза » Разкази

2024-04-06T18:10:18+03:00 807 2 6

Семейна фотография – II част

&&
Онова, което крепи човека в моменти на емоционални кризи и житейски катаклизми, е чувството за собствена значимост. Някой може да ни обиди, да ни нарани, да ни унижи, но не и да съкруши духа ни, стига да не се предадем сами. В такива моменти се оглеждаме в очите на хората от близкото си обкръжени ...

Samadhi

Проза » Разкази

2024-04-06T11:54:27+03:00 698 8

Любов от втори поглед 2

Позвъни се на пътната врата. Станах да я посрещна. Бях отчупил три клонки от маслиновото дърво, завързани с червена панделка. Кирия Пелагия, стройна, изпъната жена, с малко меланхоличен поглед в големите си тъмни очи. За мен си, я бях определил като Мелина Меркури от филма ''Зорбас'', по -точно от к ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2024-04-06T11:35:10+03:00 638 2 7

Любов от втори поглед 1

Припкам надолу по стълбището, ех няколко дни празници, плюс събота и неделя, голямо бачкане ще падне и няма да мога да си преброя парите.
На паркинга съм, тъкмо ще слагам каската на главата . По тротоара госпожица Артемис, красивата аптекарка, полюшва се на дългите си крака, оглежда се неадекватно, ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2024-04-06T11:19:51+03:00 764 2 5